Родители, дали болните си деца за отглеждане

Лили моите съболезнование, искрено съжалявам.

Ако искаш се регистрирай.

Лили,приеми моите най-искрени съболезнования   Бъди много силна.

Lili, Съжалявам, едва ли  ще съм първата която ще каже буди силна, знам как е да се правиш на силна. само стискай зъби

Милички попитах и ше разкажа ако нешо разбера!

Лили,ужасно съжалявам за Теди. 

 
Бъди силна Лили, ние сме с теб, до колкото това може да ти донесе сила.

Лили, съжалявам
каквото и да кажа ще бъде недостатъчно...прегръщам те
 

Лили- бъди силна 

Лили много съжалявам.Искрени съболезнования.

Случайно попаднах на една история, която може да даде отговор на въпросите ти - доколкото разбирам, основната опасност е от инфекция. Ето ти и линк :      http://www.geocities.com/hotsprings/2474/plea.html
В този случай обаче детето, макар и от Танзания, е оперирано, което явно е рутинната процедура в тези случаи. Чела съм и за други деца, които след такава операция живеят нормален живот.  Ако у нас не може да се намери хирург, който да извърши такава операция, не може ли да се направи в чужбина? Нали има специални фондове за лечение на болни деца в чужбина? Защо не пишеш до президентството, казват, че те отговаряли на всички такива писма и оказвали съдействие. Толкова е сладка малката душица, трябва да има начин да и се помогне!

Мили мами, изчетох тази тема на един дъх. Аз все още нямам деца, но самата аз имам увреждане - ДЦП (за мое щастие лека степен). Това е най-голямото ми желание да имам дете, но и най-големия ми страх в същото време.
Реших да пиша тук, защото вие ми преобърнахте представите за родителите, които оставят болните си дечица за отглеждане. Преди 3-4 години имах случайна среща с една майка (тя каза че се познаваме, но аз така и не се сетих коя е тя) и ми разказа за момиченцето си, което била оставила в дом, било с много тежки увреждания (но не каза какви и аз не попитах). Тогава ме ужаси нейното отношение към това дете, може да не съм права като я упрекнах в мислите си но и нейните думи бяха много тежки. тя говореше колко е щастлива, като не вижда дъщеря си, мъжа й не искал да я оставят, но тя просто не можела да я гледа такава, не я искала и се срамувала от хората. Сега имала момченце на (4 годинки тогава каза че е) и че криели от него че има кака, за да не се срамувал от нея. Потресе ме начина по който говореше за момиченцето си и какво облекчение било да се отърве от нея и нямала никакво желание да я вижда. даже не знаела дали е още живо детенцето.
Тогава си казах, колко жестоки хора има на тоя свят, как може така да изоставят децата си и да се срамуват от тях. Като прочетох тази тема, разбрах че не съм била съвсем права да упреквам тази майка толкова много. Може би тя просто е била по-слаба психически, може би...толкова много неща може би...
Искам да ви пожелая кураж и късмет на малките ви съкровища. Не упреквам никого за нищо, тук видях много болка но и от време на време проблясва светлинка.
лили-24 нека слънчицето ти почива в мир, убедена съм, че там ще й бъде по-добре далеч от този жесток понякога свят.
Не знам какво мога да ви кажа, не зная даже защо споделих тази моя среща с вас, но онази случка все още се сещам за нея и все още тя има толкова силно емоционално влияние върху мен, просто оставям потресена от тази конкретна мама.
А колкото за Вяра, се надявам да има надежда да води един нормален живот. Познавам момиче, което също е с тежка спина бифида. направена й е операция почти веднага след раждането (няколко операции до колкото зная) и сега си води един нормален живот, даже вече си има детенце, живо и здраво на 7 месеца. Вярно, че не е напълно здрава, ходи с канадки, има и съпътстващи луксации които утежняват положението, но тя си е самостоятелна, грижи се за бебчо и е щастлива млада мама . Не зная дали това ще те успокои по някакъв начин, но съм сигурна че надеждата е жива във всички вас а това е най-важното.
ох май-стана много дълъг моя пост но в момента толкова емоции ме връхлитат и то си личи от нахвърляните ми изречения и правописните грешки, които допускам, но просто не съм в състояние в момента да обръщам внимание на такива дреболии.

Незнам какво да кажа за оправдание на тази майка.Преди може би и аз нямаше да мога да разбера решението да оставиш детето си в дом.И сега понякога не разбирам.Запознах се с една майка,която е оставила детето си в дома само защото детенцето не може да говори.Да си призная-ядосах се много.Но аз не мога да знам какво и е на тази жена(доколкото разбрах е била малтретирана през бременносттта и сега може би).Но ми е мъчно....много мъчно за тази малка душица.Талкова сладко и жизнено дете

Да оставиш дете на лекарски грижи не е срамно, лошо, нечовешко... Подкрепям тези, които така са преценили...Но да не се вълнуваш повече от това дете, да не искаш да го виждаш, да го криеш...Това не мога да приема...Тъжно е... Радвам се обаче, че има майки, които мислят за дечицата си и не спират да ги виждат   

Здравей kokoshinkata . Радвам се, че сподели с нас тези си мисли. Наистина не можем да упрекваме родителите оставили децата си за отглеждане - те най добре знаят кое е най добре за децата им. Единственото, което ме учуди за твоята позната е, че не се интересува от съдбата на голямото си дете, но ..... пак казвам тя най - добре си знае 
Мейз, виж има надежда за Вяра. Щом са се правили успешни операции преди може би 20 години, какво остава за сега. Та нали медицината е напреднала оттогава.

Ако въпросът опре до пари ще помогнем да се съберат!