Публикувана: 14 апр. 2007, 23:37 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2008, 11:14 ч.

Родители, дали болните си деца за отглеждане

110 939
1 184
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикациите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума обхващат теми, свързани с родителството, детските заболявания и решенията, пред които са изправени родителите в трудни ситуации. Форумът предоставя възможност за споделяне на лични преживявания, търсене на съвети и подкрепа, както и изразяване на емоции и мнения по въпроси относно отглеждането на болни деца.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват родителството на болни деца, грижите за тях, вземането на трудни решения и нуждата от подкрепа. Родителите споделят лични преживявания, изразяват безпокойство и търсят съвети за справяне със сложни ситуации.
- Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
  
  Участниците във форума имат различни мнения относно предложението да се създаде подфорум за родители, които са оставили децата си. Някои подкрепят идеята, тъй като смятат, че има нужда от място за споделяне на подобни преживявания и търсене на подкрепа. Други изразяват съмнения относно полезността на подобен подфорум, като посочват, че темата може да бъде трудна и че не всички родители, които са оставили децата си за отглеждане, са склонни да говорят за това.
- Какви са основните предложения за заглавие на подфорума?
- Каква е историята на една майка, която реши да даде детето си за отглеждане в дом за медико-социално подпомагане?

# 180 12 юни 2007, 19:29 ч.

Мнения: 569

Всеки ден продължавам да се сблъсквам с ужаса по улиците и в очите на хората! Днес подслушах един разговор в трамвая отивайки към работа! Имах чувството че говорят за мен, бяха две жени на следна възраст. Ставаше дума за някаква жена дала детенце в дом но то не издържало много!Много възмущение имаше в лицата им, не знам дали заштот детето вече го няма или за това че е оставено! Може би няма да свикна с тези неща никога!

# 181 13 юни 2007, 07:01 ч.

София
Мнения: 2 353

Надали ще свикнеш с хорското невежество.Наистина трябва да се познава проблема в дълбочина за да може да се разбере.Надали някой ще си даде труд да изучава и понаучи за съответното заболяване на съседите си, но със сигурност ще си спретне едно възмущение с комшийка.

Много невежа нация сме, обаче много обичаме да си чешем езиците дори и за това което не ни е ясно.

Акъл за себе си няма, а на друг дава.Това е правило при болшинството от народа ни.

Обаче това правило важи за по старото поколение - вече не е така с младите, и то просто защото хората с увреждания се увеличиха и се учим всички да живеем заедно.

Скоро една съученичка на дъщеря ми ме попита Мишо защо говори малко.Не ми се влизаше в медицинска терминология пред 8 год. детенце и казах, че трудно проговаря.Детето ме изуми като каза със сериозен вид. - Мислех си да не би Мишо да е с увреждане.Като се има предвид, че това дете изобщо нищо не знае за проблема ни - а вече знае какво е "дете с увреждане" Confused

.Децата от малки вече свикват да живеят с хора с увреждания - да се радвам ли да плача ли.

# 182 13 юни 2007, 15:34 ч.

Мнения: 51 731

meyz и ели 79 искам да ви кажа че ми е много мъчно за вашите бебчета, мъчно ми е че живота понякога ни поднася толкова мъка, но не се огорчавайте толкова от думите на хората
повечето свързват децата в домовете с изоставени циганчета, и едва ли си дават сметка, че понякога се налага това да става по медицински показания, и аз признавам си не съм си давала сметка за подобни случаи Embarassed

преди да прочета за вашите бебенца
проблема за спина бифида е много малко обсъждан в българия, само една от колежките ми беше наясно че се пие фолиева киселина преди забременяването, останалите изобщо не бяха чували, както и много хора не си дават сметка защо някоя майка би оставила детето си в дом по медицински показания
ели, синът ти е толкова сладък на снимките, истински бонбон, разбирам че ти е много мъчно за него, но щом се чувства добре в дома, трябва да се погрижиш и за себе си, за работата си
извинете ме че пиша в темата ви , просто исках да ви кажа че ...и аз не знам, може би че не сте сами
целувки на Анди, а за малката Вяра се моля много, много , дано не страда малката душичка

# 183 13 юни 2007, 15:39 ч.

Мнения: 869

Цитат на: meyz в вт, 12 юни 2007, 19:29

Миличка,най-вероятно върмущението,което казваш ти е породено от това,че детенцето вече го няма.Недей да търсиш навсякъде и във всичко само негативното,защото не се издържа така.Приеми за себе си,че така е трябвало и не слушай какво говорят другите.
Истината е,че трудно е да се вникне в детайли в ситуация,която ти е чужда и чуждата болка понякога наранява,но е "чуждата болка".Срещнах оня ден една братовчедка на баща ми,с която не бяхме се виждали много дълго време,не и след раждането на Анди.Говорехме за него и след това,тя сподели с мен,че дъщеря и ще се развежда,а има детенце на 5 годинки.Видях мъката и сълзите в очите и.Боли я за детето и,знам и искренно и съчуствам.Но какво мислите можах да кажа,че това може да е просто едно ново начало.И наистина го мисля,но те хората си знаят как изживяват този проблем.За мен като страничен наблюдател ми е лесно.Но знам какво е да си пред задънена улица и да не виждаш изход.Ужасно е.За едни това да оставят детенцето си за да живее, е най-ужасния момент в живота им,други преживяват по същия начин един развод,или смъртта на 80 годишната си баба,която са обичали много.Болката е навсякъде около нас.Всеки има такива моменти.
И точно поради това,че незнам как могат да реагират хората на моя проблем,предпочитам да не коментирам много пред хора които не познавам.Вярно е ,че с приятели и познати споделям всичко,но сега съм поставена пред една ситуация в която незнам какво да правя.Както писах по-горе вече си търся работа,защото ми се налага.Ходих на няколко интервюта и навсякъде ме питат на колко годинки е детето ми.Като кажа,че е на 8 месеца и започват да ме разпитват защо при толкова малко дете,аз искам да започна работа ,кой ще се грижи за него.Да си призная първия такъв въпрос малко ме изненада.Незнам дали е редно да споделям с всеки срещнат най-голямата ми болка.Най-вероятно ще се разтроя и ще направя лошо впечатление.Но и да лъжа също не ми харесва.Как да постъпя?Незнам.

# 184 13 юни 2007, 15:40 ч.

Мнения: 869

Цитат на: mamavassi в ср, 13 юни 2007, 15:34

Благодаря ти много Hug

# 185 13 юни 2007, 15:46 ч.

Мнения: 3 111

Ела, на твое място бих казала истината Sad

И аз не мога да лъжа пък и едва ли в тази ситуация е необходимо. Сигурно ще те боли, но според мен е важно да започнеш работа при хора, които преди всичко са хора. Има и такива, срещат се. Казвайки истината, може да си осигуриш условия при които да виждаш по-често Анди Praynig

Много много целувки и на вас и на дечицата ви Heart Eyes

# 186 13 юни 2007, 15:48 ч.

Мнения: 215

Цитат на: ritka в ср, 13 юни 2007, 15:46

Ела, на твое място бих казала истината Sad

Много много целувки и на вас и на дечицата ви Heart Eyes

Но как се казва тази истина на напълно непознати хора и то не еднократно?! А в същото време лъжата не е подходяща... Rolling Eyes

# 187 13 юни 2007, 16:11 ч.

Мнения: 51 731

едва ли е подходящо аз да давам съвети, но като човек, който не е имал досег с подобен проблем, каквито са повечето хора с които ще се сблъскаш по интервютата, мога да ти кажа, че е по-добре да споделяш истината
първо, за теб ще е неприятно, но няма нищо лошо, нито срамно, а и е добре да са наясно че за детето по принцип се грижат, НО пък ти искаш да го виждаш колкото се може по-често, и (не знам какви са часовете за свиждане) евентуално да се договорите за нещо да виждаш по-често Анди
второ, като човек който наскоро си намери работа при изключително свестни хора, ти казвам че като споделиш на интервюто и си максимално честна, ако са хора, ще те разберат и после и в работата ще се разбирате, и ще имате нормални отношения

# 188 13 юни 2007, 16:13 ч.

Мнения: 869

Истината е,че всеки път си казвам-Този път ще кажа всичко,но не мога....Но и не искам да живея в лъжа.Трябва да реша

# 189 13 юни 2007, 16:20 ч.

Мнения: 2 116

Ела79 ето това е страхотно! bouquet

А иначе смятам, че е по-добре да казваш истината! Peace

Колкото и да боли, колкото и да ти тежи! Confused

# 190 13 юни 2007, 16:25 ч.

Мнения: 869

Цитат на: Здравка79 в ср, 13 юни 2007, 16:20

Ела79 ето това е страхотно! bouquet

Имаме гъдел по гушката.Вече когато искам да си открадна усмивка-ще гъделичкам Laughing

# 191 13 юни 2007, 18:43 ч.

Мнения: 604

Ела79, честити първи усмивки на Анди Simple Smile

)))))
Много е сладък, влизам в този форум понякога само за да се порадвам на снимката му Hug

И аз съм ЗА истината! Може би многократното й изричане ще помогне и на теб да приемеш ситуацията такава, каквато е. Стискам палци бързо да си намериш хубава работа при разбрани и приятни хора! bouquet

# 192 14 юни 2007, 16:18 ч.

Мнения: 869

Момичета,вообще незнам как да си събера мислите в главата.Истината е ,че навсякъде условията не ме устройват.Работи се и събота,не мога да отсъствам през седмицата.Вчера дори ме предупредиха,че няма как да си ползвам дори болнични ако ми се наложи.И как да започна работа като няма да мога виждам малкия.От всичкото нагоре ме посрещат на интервюто с няколко листа казуси и задачи,а аз мисля само за едно.Не че се оплаквам,но ми се иска да споделя колко ми е трудно.

# 193 14 юни 2007, 16:26 ч.

Мнения: 1 297

Цитат на: meyz в вт, 12 юни 2007, 19:29

Честно казано, като чета за вас и все повече ви разбирам. Но тези жени незнаят какво е да са на ваше място и затова критикуват...

# 194 14 юни 2007, 16:58 ч.

Мнения: 3 111

Ела, ако имаш финансовата възможност изчаквай докато намериш най-доброто за теб и бебчо работно място.

Нормално е да ти е трудно, но ти ще се справиш bouquet

Препоръчани теми

Епилепсия - ТЕМА 27

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза, тема 3

Деца с очни проблеми - тема 9

Причина:

Причина: