"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори №68

  • 3 837
  • 119
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 5 263
Това ми звучи несериозно от страна на лекаря.  🙄 Все пак тест правихте ли?

# 106
  • Мнения: 32
Това ми звучи несериозно от страна на лекаря.  🙄 Все пак тест правихте ли?

Ами не не съм истината е такава , че се нагледах на много отрицателни тестове за 2 години ..... и просто ме е страх .....
Но все пак ще направя
Исках да разбера за някое момиче в подобна ситуация или за съвети.. Разбира се, че искам да съм бременна , но не искам пак да бъда разочарована

# 107
  • Мнения: 58
Това ми звучи несериозно от страна на лекаря.  🙄 Все пак тест правихте ли?

Ами не не съм истината е такава , че се нагледах на много отрицателни тестове за 2 години ..... и просто ме е страх .....
Но все пак ще направя
Исках да разбера за някое момиче в подобна ситуация или за съвети.. Разбира се, че искам да съм бременна , но не искам пак да бъда разочарована

При подобни ситуации, при преглед, лекаря веднага ме е съветвал да си направя тест, за да се увери за всеки случаи и след това предприема действия за хормонални лекарства например. Според мен винаги при такива ситуации е добре, да си държиш някой и друг тест лента вкъщи, особено при желание и за бременност.

# 108
  • Мнения: 305
Това ми звучи несериозно от страна на лекаря.  🙄 Все пак тест правихте ли?

Ами не не съм истината е такава , че се нагледах на много отрицателни тестове за 2 години ..... и просто ме е страх .....
Но все пак ще направя
Исках да разбера за някое момиче в подобна ситуация или за съвети.. Разбира се, че искам да съм бременна , но не искам пак да бъда разочарована
И аз спрях да правя тестовете, това чувство да няма втора черта е пагубно. Не знаеш в къв свят се намираш и айде пак всичко отначало.
Чакаш да приключи цикъла, приемаш си лекарствата, трябва да следиш дните на овулация, в тези дни да имаш контакт, после от една болка в корема, гадене, апетит, виене на свят, умора да си мислиш, че си бременна, после не искаш тези симптоми да свършат просто, не искаш приказката да приключи.
От година и половина вече свикнах да не съм бременна, но не мога да свикна да ми закъснее. Сега вече не ми закъснява, тогава не влизам в празни надежди.

Бе хубаво ама ние преди време с Мм бяхме различни смени, аз тръгвах на работа, той се прибираше или обратното. Най-тежкото беше това за мене. За това напуснах и работа, как да кажа на шефа, че трябва да съм друга смяна за да правя бебе. Шефовете повечето са безпощадни, а имаше една дето и споделих, управителка, вместо да ми уреди смяната ми препоръча секс позиции за забременяване. И те много добре знаеха, че смените ни не съвпадат.

# 109
  • Мнения: 945
Браво, хареса ми, че си предприела тази стъпка. Много нагло поведение на тази жена, вместо да обясни защо не може да смени смяната ти, дава съвети, сякаш ти не знаеш какво да правиш и не си изчела всичко по въпроса. Рядкост са разбиращите шефове, но ги има.
Не разбрах, имате ли бебче вече? Или още работите по въпроса?

Марияна, наистина няма как без тест, колкото да е гадно. Всеки организъм е различен и симптомите ту ги има, ту ги няма. Според мен желанието за бебе, обърква всяко усещане, тялото дава желания отговор, и при отрицателен резултат и при положителен. Истината е, че повечето симптоми се появяват след закъснението.
На мен често ми ставаше лошо от миризми, особено около датата на цикъла, седмица преди датата, миризмите ставаха много силни и непоносими. Идваше си ми като по часовник. Защо този симптом ли? Защото си мислех, че така ще разбера, че съм бременна, като не мога да понасям миризмите. И хоп, почти всеки месец имах непоносимост към парфюми, към цигари, към алкохол, към чесън, закуски, храни.
А когато забременях, нямах нито един симптом, до датата на теста. След това имах цял куп. Понеже съм инвитро, очаквах да имам симптоми, но си казах, поредния неуспех и не следях за симптоми, не ги и търсех.

# 110
  • Мнения: 305
Браво, хареса ми, че си предприела тази стъпка. Много нагло поведение на тази жена, вместо да обясни защо не може да смени смяната ти, дава съвети, сякаш ти не знаеш какво да правиш и не си изчела всичко по въпроса. Рядкост са разбиращите шефове, но ги има.
Не разбрах, имате ли бебче вече? Или още работите по въпроса?

Марияна, наистина няма как без тест, колкото да е гадно. Всеки организъм е различен и симптомите ту ги има, ту ги няма. Според мен желанието за бебе, обърква всяко усещане, тялото дава желания отговор, и при отрицателен резултат и при положителен. Истината е, че повечето симптоми се появяват след закъснението.
На мен често ми ставаше лошо от миризми, особено около датата на цикъла, седмица преди датата, миризмите ставаха много силни и непоносими. Идваше си ми като по часовник. Защо този симптом ли? Защото си мислех, че така ще разбера, че съм бременна, като не мога да понасям миризмите. И хоп, почти всеки месец имах непоносимост към парфюми, към цигари, към алкохол, към чесън, закуски, храни.
А когато забременях, нямах нито един симптом, до датата на теста. След това имах цял куп. Понеже съм инвитро, очаквах да имам симптоми, но си казах, поредния неуспех и не следях за симптоми, не ги и търсех.
Нямаме, не сме за инвитро, нито сме за естествено забременяване. Лекарите казват, че мога да забременея по естествен път, но по-късно може да се случи.
Можело и утре да се случи, можело и след 5 години.

# 111
  • Мнения: 463
Wudu,ако сте под 35 години и въпреки опитите в продължение на около година и половина не настъпва бременност, е препоръчително да се обърнете към репродуктивен лекар.

# 112
  • Мнения: 305
Wudu,ако сте под 35 години и въпреки опитите в продължение на около година и половина не настъпва бременност, е препоръчително да се обърнете към репродуктивен лекар.
Под 30 години съм. Мм няма 35.
Проблема е там, че ние искаме от 1г,6м, но едвам сега резултатите ни се подобриха, за да станем родители.
Ако бяхме действали по-рано можеше сега да се радваме.

# 113
  • Мнения: 4 230
35 е възрастта за жените, за мъжете напреднала възраст се счита 45 и даже 50.

# 114
  • Мнения: 463
Не е съвсем така. Много мъже се успокояват, че имат време до 45 или 50 години, но и при тях биологичният часовник тиктака.  Репродуктивните проблеми не са само женски, защото и мъжката фертилност зависи от възрастта, а трудности със зачеването се срещат дори при млади мъже на 25–35 години.

# 115
  • Мнения: 2
Здравейте, моят казус е доста заплетен.
Последна менструация 02.10, нямам доказана овулация, но по усещания съдя, че беше около 18,19.10. На 28.10- отрицателен уринарен тест, на 02.11- положителен с много бледа втора черта. Вчера пуснах ЧХГ, което е 50 mIu/ml, ще повторя утре..
Струва ми се много ниско! Има ли момичета с ниско ЧХГ и все пак добро развитие на нещата или просто да си чакам менструацията? 🥺

# 116
  • Мнения: 945
Зависи кога е била имплантацията, изчакайте и втория тест. Стискам палци за добро развитие.

Wudu, може да опитате с инсеменация. Млади сте и имате голям шанс. По евтино и щадящо е. Ние 3 години пробвахме преди да пристъпим към инвитро. Но сме заедно от много години преди това. Имах вътрешни усещания, че има някакъв проблем, но игнорирах с години. В крайна сметка, дори и да бяхме почнали по-рано не е гаранция, че е щяло да се случи чудото по-рано. Така, че е въпрос на нагласа и вътрешно усещане. Желая ви успех, да се случат по естествен път нещата.

# 117
  • Мнения: 83
Здравейте момичета! Аз пиша повече за емоционална подкрепа, отколкото с въпрос, надявам се да не е много грешна темата. С моя приятел правим опити за бебче от, може би, 9/10 месеца. Като рядко съм следила овулация, защото се вманиачавам в чакане и следене на симптоми и тн. Мисля, че доста често за жени в нашето положение:) цикъла ми е редовен, 25/27 дни варира. Този месец обаче ми закъснява с 4 дни. Бях отписала месеца, защото вече ми е защитен механизъм, да не се отчаям накрая. А бях болна 1,2 дни преди да трябва да ми дойде. Казах си и да е имало шанс, с този грип едва ли се е задържало. Просто съм станала страшен песимист на тази тема и не си позволявам да се надявам. Дори ме е страх да си направя тест. Все си казвам “Хайде утре ако не ми дойде, ще си направя”, но после се разколебавам и чакам. Имах болки на 25тия и 26тия ден в яйчниците, като боцкащо усещане ту в единия ту в другия, гърдите ме болят, но те винаги ме болят докато не ми дойде. Та искам да чуя някой съвет, как успявате да запазите някакво спокойствие, как да спра да изпитвам страх от отрицателен тест? Не знам и аз какво точно ме плаши, то и без тест ако ми дойде ще е ясно. Но все едно така ми е по-лесно да не се разочаровам толкова. Та пиша с молба за някой успокоителен съвет или поне някой, който ме разбира. Нямам с кого друг да си говоря на тези теми. Благодаря ви и дано се похвалим всички по-скоро с добри новини:)

# 118
  • Мнения: 318
За да се похвалите с добри новини,трябва първо на си направите тест и за да си помогнете за по-бързо забременяване,да си правите поне тестове за овулация. На симптоми е глупаво да се разчита,защото втълпенията може да са безброй. Лично аз,от 3 бременности само с втората имах някакви малки симптоми преди да разбера. С последното ми дете,двата неуспешни месеца "кипях" от симптоми,накрая реших че няма да се надявам,че ще стане толкова бързо и честно бях забравила. Една сутрин се сещам ,че ми закънява,имах и тест под ръка и беше голяма радост:heart_eyes:

# 119
  • Мнения: 83
За да се похвалите с добри новини,трябва първо на си направите тест и за да си помогнете за по-бързо забременяване,да си правите поне тестове за овулация. На симптоми е глупаво да се разчита,защото втълпенията може да са безброй. Лично аз,от 3 бременности само с втората имах някакви малки симптоми преди да разбера. С последното ми дете,двата неуспешни месеца "кипях" от симптоми,накрая реших че няма да се надявам,че ще стане толкова бързо и честно бях забравила. Една сутрин се сещам ,че ми закънява,имах и тест под ръка и беше голяма радост:heart_eyes:
Не искам да звучи като заяждане, но съм писала като тип емоционална подкрепа, а не за неща, които все пак са ми очевадни. Просто емоционално ми е доста трудно да се справя с напрежението, с постоянните неуспехи. Тук в тази платформа има мнгоо жени минали и минаващи, с които просто можем, както се вика, да си поплачем. Тестовете за овулация помагат, но и не са сигурен вариант, защото няма как да знаеш дали е имало всъщност, за това реших, че повече ми пречат психически. Постоянно мисля и пресмятам и тн, като не в следя така просто поне забравям понякога и не го мисля. Знам много добре, че за да се зарадвам трябва тест, просто вече след толкова разочарования ме е страх да си направя, за това търся някакъв вид подкрепа или надъхване, не знам. Може да звучи глупаво, но тези теми са за помагане, за споделяне. Не за медицински прегледи или точни факти. За това написах нещо по-различно от “закъснява ми, бременна ли съм” . Написала съм, че изпитвам страх от пореден провал и моля някоя от дамите да сподели опит или поне да удари едно рамо. Но съм забелязала, че има някои хора тук в сайта, на които им е писнало да четата едно и също и отговарят вече по дефолт, ясно е, че е дразнещо, но не забравяйте, че някога сте били и вие там на пангара, нищо не пречи ако не можете да покажете емпатия да подминете. Лека вечер и нищо лично към вас, знам, че не сте го написали с лошо:)

Общи условия

Активация на акаунт