Запознанство с непознат

Не мисля. По описание този изглежда социопат или нещо подобно. Струва ми се нормално да не си във възторг от него.

Не е до опитност с кофти случки. Нещо може да ти е неприятно без да имаш лош прецедент в миналото, който да му е тригер. Саможив човек иска да остане сам с мислите си в ритъма на крачките си и това е. Разбирам Philomena, по-точно досадата от подсъзнателното напрежение, че някой силует мотаещ се в периферното зрение всеки момент ще я ангажира с нежелани усилия да му реаргира. Philomena, извън целия негатив, който ти носи очакването на поредната лепка, няма ли и поне малко позитив на принципа "всяко зло за добро", например припомнянето, че хващаш окото и на кьоравия?

Аз съм скандалджийка, досега никой досадник не съм търпяла.
А и не излъчвам достъпност, та моите случайни непознати досега са били предимно нормални мъже.
Преди години ошамарих един с чадъра.
Виж, обаче в социалните мрежи е ма-за-ло.
Там вече наистина е пълно със социопати.
Няма да разказвам на какви се натъкнах последната година, че ще трябва да звъня наистина на 112.
На дейтинг срещи ми е мега лузърско и не ми е в стила.
В бар по-може - но трябва да е мега гооотин, за да му обърна внимание. Иначе такива клиширани запознанства не ме кефят. Да те черпя ли коктейл? Щото искам да те чукам в крайна сметка. Аммм - не. Скука.
Няма правилно и неправилно.
За всеки е различно.

Може и така да е, макар че на колкото повече години ставам и колкото повече опит трупам, толкова по-саможива ставам.

А като те заговаря като някакъв психопат в парка не е същото?
Даже и коктейл няма защото не може да си го позволи. За това обикаля парковете като изоглавен.

Това както жена може да те обиди, никой друг не може

И жените не са пощадени, де. Еле пък Филомена.

Така е, почти непрестанно сме сред други хора. Всеки има право да те заговори. Всеки има право да не ти отговори. Мисля, че това обобщава и изчерпва темата.

Хех, Ривоукъра в женски род все едно е по-горното...

Е, не може всички да са натегача от парка.

В интерес на истината, аз май никога не ходя сама в парка. Все съм с дъщерята, приятели, съседи. По принцип обичам да се разхождам сама, но си имам някаква крайна цел и задачи - магазини, банки, администрация и подобни.

Много точно си го напипал. Точно досада е чувството. Може би защото съм възпитана да съм любезна и това ми изисква някаква енергия да ги отпращам. Не е като да махнеш с глава само, както правя на просяците например. Пу-пу и страх не е, откакто съм в Париж няма начин да си сама, всички сме до такава степен наблъскани като сардини. Просто загуба на енергия за един неквалитетен опит за контакт.
Пак повтарям, аз съм екстровертна, общителна, нямам проблем с общуването : дали да отговаря какъв ми е парфюма, дали да опътя към някой ресторант на по-нормални цени, да благодаря, че са ми помогнали за куфара, че са ми вдигнали изпуснатата ръкавица, задържам вратите и за нелицеприятни индивиди... но това, което иска Равен не е просто обмяна на две думи. Той иска да се запознае с теб. Което за мен е рязко навлизане в личната ми територия.
Обичам, когато съм хоум офис и след като заведа децата на училище, да седна на пейка в парка и да си изпия кафето от термо чашата. Живея на хълм и имам чудесна гледка към цял Париж. Това е моят момент и съм абсолютно против някой да идва и да ми го краде. Ако ще и да е брат пит.
За останалото - не, въобще не го приемам като комплимент. Комплимент е, когато някой, който харесваш (външно и вътрешно) ти обърне внимание. По-скоро се дразня.

Всъщност дори по времето, в което по напоително описани в по-горни постове причини, беше общоприето човек да се запознава по такъв начин, далеч не беше с такава честота, че да пречи на спокойствието или да си върши човек работата, и с това да предизвика толкова негативни емоции.

В днешно време пък, предполагам, че се броят на пръстите на едната ръка годишно и в повечето случаи наистина искат да питат за пътя.

С навлизането на Интернет и социалните мрежи, май отмина времето на такива запознанства.
А с навъждането на всякакви социопати, психопати и нам кви си пати,  направо си е опасно.
Не съм чувала скоро, някой да е завъдил връзка от такива случайности.

E са, оня ден за пръв път в живота (и аз да видя какво е) отидох на бърза среща.

Положението откъм жени конкретно беше много зле - от 4 - ри ( трябваше да са 5, една, отказала се в последния момент (а иначе макс капацитет осем) две (2) дебелани (без извинение, такива си бяха, типичните лели, едната юристка, и си мислеше, че с интелект, или каквото би направила впечатление), две леко странни ми се сториха, едната беше адекватна, знаеше за какво е там, разчупи, имаше лаф и усмивки, другата беше глътнала бастуна, и си го каза в прав текст. Естествено греда, но интересното е след това, защото аз не бях там само за "бройките" присъствия, а да си направя проучването.

Мъжете бяха запълнили 8-те бройки отдавна, като бяха 10, защото имало много желаещи.
Въртяхме се на 2 групи. Скука, като цяло.
Бяха съвсем адекватни, нормално изглеждащи мъже, което ме учуди, очакавах чичаци, тумбаци и секва паплач.
Половината бяха отчаяни, сериозни, намусени, като в небрано лозе.
Само аз влезнах и стойката ми и присъствието беше "с размах".

Директно се запознах със собственичката и водещата, която се оказа много готина, психолог включително, и се как да кажа усетихме, като "наши хора". Покрай нея имаше помощничка, младо девойче, което само ме гледаше и се усмихваше, сладурана, ама не вървеше да я заговарям, щях да олекна конкретно в тази ситуация. Реши се да ни направят жест, и понеже жените бяха наполовина, ни дадоха ваучер за 50% off за следващо събитие, което евала, така се прави бизнес. Не само това, а директно влезнах със собственичката в кабинета й, отвори ми профила и почна да ми дава насоки за по-висока успеваемост за мачване, и да коментираме тенденциите, като цяло, вкл. безплатно ме вкара в програмата им, и ще ми урежда от време на време допълнителни срещички с "анонимни" участнички, като мога да им виждам дадени критерии и параметри, професии, възраст и кг., което ми е достатъчно, като начало.
 
В заключение, допълнителна социална среда за запознанства между другото.
Отделно си върви всичко друго и колелото се върти до откат.
Довечера съм на парти/концерт.

И аз не ходя сама в парка. Щото там, хеле в гористата част на Борисова (примерно), се срещат непознати мъже, които направо се разголват и го размахват.