Изпитвате ли чувство на вина

Всяко нещо с времето си. Не разбирам възпитанието под формата на дресировка. Ще спиш там, ще ядеш това, ще излизаш тогава, няма да правиш това. Да, много е лесно да ти е подреден живота, но не на такава цена. Никога няма да си оставя детето да спи само, защото аз съм решила, че трябва да стане сега. Детето ще бъде самостоятелно и ще спи само, когато е готово за това. За мен така стоят нещата с всички видове самостоятелност.
И какво ще постигнеш, като я дресираш да спи сама? Мнима победа над абсолютно зависимо от теб човече. Гадно. И комплексарско. А за избухванията - владей си нервите. Детето няма смисъл да ти бъде отдушник. Има хиляди начини за разпускане на напрежението и викове и крясъци по детето не е сред тях. И какво значи "голяма е и говори"? Толкова е мъничка, няма 2 годинки.
Изумявам се, честно.

Чувствам се виновна - да. За какво ли не.

Когато осъзнавам, че чувството ми на вина е глупаво, неправилно или 'внедрено' го пренебрегвам. Това е когато я оставям на бавачката й, за да изляза или на баща й, а аз се забавлявам някъде, когато твърди, че не й се спи, аз й кажа с твърд тон да ляга и тя ме погледне тъжно и ми се ще да я гушна й да й кажа, че може да дойде с мен пред ТВ....

Когато обаче й забраня нещо, без много да му мисля и видя, че тя се разстрои, в няколкото случаи, когато съм я плесвала, когато я оставям на детска градина и тя реши, че днес ще плаче за мен... Тогава й казвам колко много я обичам, извинявам й се и обяснявам защо съм се държала така, моля я за прошка и изобщо не се свеня да се разкайвам...

Явно на теб ти е по-трудно да свикнеш, че той ще спи сам, отколкото на него. Гушкай го, казвай му колк много го обичаш, как се гордееш, че е толкова голям... Що се отнася до избухването - всички сме хора - но ако му викаш - обясни му защо си изнервена, извини му се.. 

4уствам вина само,когато не я изведа на разходка.Но за една година се е слу4вало едва няколко пъти.
Ина4е и нашто мъни4е спи с нас и засега не ни е проблем.Знам,4е ще дойде момента ,в който ще си спи сама в леглото,но засега не се оплаквам и ми е добре да се гушкаме  Правила съм опити да я сложа в леглото и и са едни ревове....и набърза ръка се отказвам,само и само да не я слушам как пла4е.

Когато има поставени ясни граници на позволеното (полезното за детето) и те се спазват от всички в семейството, според мен няма място за чувство на вина.

Това мнение, много ме озадачи!
Хубаво е, човек да е информиран, да чете книги, но винаги съм поставяла майчинския инстинкт, на първо място. Ако разбира се, говорим за едно и също нещо. Не става въпрос да лигавиш детето, и да му ходиш по гайдата винаги, но ако чувстваш, вътрешно като майка, че нещо не е добро за него, не го прави, независимо какво пише в книгите.

За излизането навън, никога не съм пропускала, дори и да съм болна и с температура.

Да, понякога. Ако реша че по непредпазливост съм помогнала на някоя настинка, макар това да е причина единстввено в главата ми
Но за спане сам на почти 2! НЕ!
Опитай се да приемеш, че детето  трябява да спи само от раждането. Всичко друго е подарък за него и това, че го оттучваш чак сега е нещо  като луксозна грижа Гушкай много и после след времето за гушкане идва времето за заспиване - сам.

Макар и да му е трудно да приеме някое уж лошо правило, наличието на ясно и неизменно правило е от огромна полза за детето. Това не е просто удобство или улеснение за гледача.

Според мен само за това трябва да изпитваш чувство на вина.
Останалото е нормално - винаги когато се опитваш да прокараш възпитателните си идеи и срещнеш нежелание и неразбиране от негова страна ще изпитваш чувство на вина и съмнения, но това е нормално.

Понякога изпитвам. Зависи от настроението ми. Когато прецених, че е време да го отуча от бибата, а той мрънкаше и не можеше да заспи, се чувствах виновна. Но устоях няколко дни и го отучих. Сега се радвам, че го направих.
Случвало се е да се чувствам виновна и заради това, че той се е събудил през нощта, отвил се е, а аз си спя завита на топло. Но и мама е човек, и на нея й се случва да се умори.

Да, доста често. Нерядко ми се налага да работя и вечер, и в събота и неделя ( изпращам го при баба му в такива случаи). Чувствам се виновна за времето, което не съм прекарала с него тогава (знам, че няма да се върне). Ядосвам се на себе си, ако съм била уморена вечер или ядосана от нещо, това да се отрази на настроението или търпението ми.....
Много са случаите. Важното според мен е да обичаме децата си и да им го показваме.

Писах много, но го изтрих, няма смисъл. Това си е твоето мнение и аз го уважавам, но ми позволи да се почувствам засегната от него. Не сме се разбрали явно, но и няма нужда, нали.
Само едно, когато налагам правилата, споменати от теб, аз не го правя, за да ми е подреден живота - напротив, много по-лесно би било за мен да го оставя на самотек и да прави всичко както и когато е решил, но не мога, нещо вътре в мен не го позволява...

   Понякога съм се обвинявала,че невинаги съм в кондиция и добро настроение за игра,за разходки,но постепенно-с порастването,все по-рядко ми се случва.
  Като цяло написаното от теб ми е много познато с единствената разлика,че винаги,ама винаги заспива сама-съсредоточава се ,когато е сама и се унася в сън.Така е по-добре за детето.Естествено,някоя приказка ,песен или прегръдка-може,даже е желателно,но после-самичко.

Да,по същите поводи съм изпитвала сщото.За отвиването-долепихме си леглото и кошарата,та сега се пресягам и завивам и въпреки това всяка сутрин е отвита.

Ти май визираш моето изказване?! Аз не мисля нито да се оправдавам, нито да се обяснявам 

Диманка, за мен говори, само че е объркала мъжки с женски род заради твоето изказване, което се припокрива с моето. Няма значение. Темите са за това, да си изказва всеки мнението...

toninna, Тарталета, говоря по принцип. От много време съм забелязала, че в този форум различното от всеобщото мнение не се цени.

toninna, защо се засягаш, когато прочетеш мнение, различно от твоето? Защо в този форум всички дават съвети? Най-лесно е да се дават съвети, най-трудно е да се изпълняват. Разбрах го за себе си по неприятен начин и предпочитам по-скоро да изкажа мнение, отколкото да дам замазано-любезен съвет.

Дори да се опитваш да възпитаваш в този момент - да, ти вероятно ще постигнеш някакви успехи. Конкретно за спането - сигурно ще свикне да спи сам. Ще поплаче, ще поплаче и ще му мине. Много семейства постъпват по същия начин и очевидно това е нещо нормално. За мен обаче не е. Не искам аз и детето ми да страдаме заради мними бъдещи ползи. Това се отнася не само до спането, а до всичко останало. Предната вечер позволих да вечеря само торта и се почувствах много щастлива. С това отношение човечето се развива чудесно и е много разбрано детенце. Никога не е наказван или лишаван от нещо.

Аз изпитвам чувство за вина най-вече затова, че откакто ходя на работа, прекарвам много малко време с него. Доста съм заета и съм решила, че винаги, когато мога, ще си взимам отпуска и ще прекарваме цялото време заедно. Не допускам да крещя и да си изливам напрежението върху него. Няма никакво значение, че е човешко и е нормално да имам и такива емоции, но в крайна сметка е важно да се владееш и да намериш друг начин да изливаш отрицателните си емоции.

Туй е.

Нищо лично.