И тази седмица ви предлагам анализа на миналия 20 епизод
Красотата на връзката между Ешреф и Нисан се крие във факта, че и двамата са сираци, които е трябвало да се изправят и да поемат грижите за своите подопечни. Докато Нисан го е правила само за Афра, Ешреф го е правил за Сираците. Както казва на Нисан, неговото търсене не е за лична изгода, а за кауза. Той не убива хора за забавление. Бори се за справедлив свят за сираците и затова е толкова лесно да подкрепяш екипа му въпреки цялото насилие. Това не е подкрепа за мафиотски свят; това е подкрепа за борба между доброто и злото.
Успехите на Нисан като певица се усещат празни. Стоенето далеч от Ешреф ѝ се струва твърде висока цена. Тя е готова да се откаже от кариерата си, за да бъде с него, знаейки много добре как изглежда неговият свят.
Тя не е непозната за грозотата на този свят и разбира красотата, която се крие в Ешреф. Нямаме никаква представа за миналото ѝ и как е отгледала Афра, след като Ешреф уби изнасилвача ѝ. Как е успяла да се прехранва? Знаем, че тя не е пуританка, която е шокирана от насилствения обрат на събитията в света на Ешреф. Би било добре да имаме някакъв контекст за това как Нисан се е превърнала в това, което е днес. Досега знаем повече за лудата Чийдем, отколкото за Нисан. Често ни карат да забравяме, че тя е и сирак, който е имал труден живот и, изглежда, не е имала защитата на някой като Якуп Баба. Целта на живота ѝ не е Ешреф. Надявам се, че авторът ще отдаде дължимото на разказа си, както прави с Ешреф и неговата обширна вселена.
Всички знаехме, че Динчер няма да си тръгне толкова безцеремонно. Смъртта му ще трябва да бъде в ръцете на Нисан, която ще трябва символично да поеме контрола над живота ѝ, като го елиминира. Тя ще трябва да направи това като изкупление за собственото си малтретиране и за убийството на Афра. Динчер не бива да умира от ръцете на Ешреф като част от състезание по "уриниране" между двама алфа мъжкари.
Струва ми се, че историята е отишла малко прекалено в мафиотските войни. Макар че е подходяща за сбит телевизионен сериал, надявам се Етем да върне сюжета към баланс, показвайки и борбите в света на Нисан. Не знам защо дизитата трудно разказват историите на главните героини. Получаваме изобилие от обяснения за мъжкия наратив, дори за женските злодеи, но разказването на истории се затруднява, когато става въпрос за главната героиня. Те или са принудени да се държат шумно по неразбрани причини, или понасят невъобразими загуби, които поглъщат в тъканите на живота си. Бих искал да видя Нисан да има история, която е изцяло като Нисан - не като попечителка на Афра или като любовница на Ешреф. Това се задълбочава в миналите ѝ рани, за да обясни защо желанието ѝ за Ешреф е основателно.
В момента любовта ѝ към Ешреф се представя като паралел с манията на Чийдем по него, но това е всичко друго, но не и това. Нисан е дълбоко ранена душа, която се укрива в музиката, текстовете и сега в Ешреф. Тя също така знае в сърцето си, че времето им на този свят е ограничено и иска да се възползва максимално от него.
Когато децата избират Ешреф Баба, Кадир отново си спомня как фалшивата корона, която си е сложил върху себе си, се разклаща несигурно. Ето защо един несигурен човек като него се нуждае от сериозна огнева мощ под възглавницата си, за да се наспите добре. Дори тогава той успява да бъде отвлечен от собствения си дом... 😄 Но той е страхотен в това да спасява собствената си кожа във всяка ситуация. Като такъв, той обединява сили с Ешреф срещу Ловците на глави във финала на епизода. Въпреки това, съперничеството между Ешреф и Кадир е станало малко сатирично без тежестта, която притежаваше в първи сезон. Кадир трябва да плати за убийството на Якуп, без това да се проточи твърде дълго.
Такива популярни предавания се борят с максимизирането на рекламните средства, вместо да разказват стегната история. Надявам се, че темпото на разказване на истории занапред ще се ускори, без да се прави компромис с визуалния наратив или целостта на сюжета, която остава звездна.
Красотата на връзката между Ешреф и Нисан се крие във факта, че и двамата са сираци, които е трябвало да се изправят и да поемат грижите за своите подопечни. Докато Нисан го е правила само за Афра, Ешреф го е правил за Сираците. Както казва на Нисан, неговото търсене не е за лична изгода, а за кауза. Той не убива хора за забавление. Бори се за справедлив свят за сираците и затова е толкова лесно да подкрепяш екипа му въпреки цялото насилие. Това не е подкрепа за мафиотски свят; това е подкрепа за борба между доброто и злото.
Успехите на Нисан като певица се усещат празни. Стоенето далеч от Ешреф ѝ се струва твърде висока цена. Тя е готова да се откаже от кариерата си, за да бъде с него, знаейки много добре как изглежда неговият свят.
Тя не е непозната за грозотата на този свят и разбира красотата, която се крие в Ешреф. Нямаме никаква представа за миналото ѝ и как е отгледала Афра, след като Ешреф уби изнасилвача ѝ. Как е успяла да се прехранва? Знаем, че тя не е пуританка, която е шокирана от насилствения обрат на събитията в света на Ешреф. Би било добре да имаме някакъв контекст за това как Нисан се е превърнала в това, което е днес. Досега знаем повече за лудата Чийдем, отколкото за Нисан. Често ни карат да забравяме, че тя е и сирак, който е имал труден живот и, изглежда, не е имала защитата на някой като Якуп Баба. Целта на живота ѝ не е Ешреф. Надявам се, че авторът ще отдаде дължимото на разказа си, както прави с Ешреф и неговата обширна вселена.
Всички знаехме, че Динчер няма да си тръгне толкова безцеремонно. Смъртта му ще трябва да бъде в ръцете на Нисан, която ще трябва символично да поеме контрола над живота ѝ, като го елиминира. Тя ще трябва да направи това като изкупление за собственото си малтретиране и за убийството на Афра. Динчер не бива да умира от ръцете на Ешреф като част от състезание по "уриниране" между двама алфа мъжкари.
Струва ми се, че историята е отишла малко прекалено в мафиотските войни. Макар че е подходяща за сбит телевизионен сериал, надявам се Етем да върне сюжета към баланс, показвайки и борбите в света на Нисан. Не знам защо дизитата трудно разказват историите на главните героини. Получаваме изобилие от обяснения за мъжкия наратив, дори за женските злодеи, но разказването на истории се затруднява, когато става въпрос за главната героиня. Те или са принудени да се държат шумно по неразбрани причини, или понасят невъобразими загуби, които поглъщат в тъканите на живота си. Бих искал да видя Нисан да има история, която е изцяло като Нисан - не като попечителка на Афра или като любовница на Ешреф. Това се задълбочава в миналите ѝ рани, за да обясни защо желанието ѝ за Ешреф е основателно.
В момента любовта ѝ към Ешреф се представя като паралел с манията на Чийдем по него, но това е всичко друго, но не и това. Нисан е дълбоко ранена душа, която се укрива в музиката, текстовете и сега в Ешреф. Тя също така знае в сърцето си, че времето им на този свят е ограничено и иска да се възползва максимално от него.
Когато децата избират Ешреф Баба, Кадир отново си спомня как фалшивата корона, която си е сложил върху себе си, се разклаща несигурно. Ето защо един несигурен човек като него се нуждае от сериозна огнева мощ под възглавницата си, за да се наспите добре. Дори тогава той успява да бъде отвлечен от собствения си дом... 😄 Но той е страхотен в това да спасява собствената си кожа във всяка ситуация. Като такъв, той обединява сили с Ешреф срещу Ловците на глави във финала на епизода. Въпреки това, съперничеството между Ешреф и Кадир е станало малко сатирично без тежестта, която притежаваше в първи сезон. Кадир трябва да плати за убийството на Якуп, без това да се проточи твърде дълго.
Такива популярни предавания се борят с максимизирането на рекламните средства, вместо да разказват стегната история. Надявам се, че темпото на разказване на истории занапред ще се ускори, без да се прави компромис с визуалния наратив или целостта на сюжета, която остава звездна.
