Добро утро!☕
Сравнение с миналата седмица малко сме отишли надолу, добре е за сега рейтинга.
Хубав ден ви желая!
Сравнение с миналата седмица малко сме отишли надолу, добре е за сега рейтинга.
Хубав ден ви желая!
- Публикувана: 27 окт. 2025, 18:42 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2025, 15:35 ч.
🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-37
Добро утро!
Нези, много хубави думи. Благодаря за превода на Йомер. В тази сцена той е с ниско нахлупена шапка. Сякаш крие очите си, защото знае, че неговото място не е там. Не защото Динчер не го пуска, а защото в него има срам. Той знае, че и без Динчер, ако тя преследва своята кариера, за него няма място там, защото ще я дърпа назад. Дори да се откаже от всичко, което прави, той ще остане мафиот, лежал в затвора за убийство.
Хубав ден, момичета.
Нези, много хубави думи. Благодаря за превода на Йомер. В тази сцена той е с ниско нахлупена шапка. Сякаш крие очите си, защото знае, че неговото място не е там. Не защото Динчер не го пуска, а защото в него има срам. Той знае, че и без Динчер, ако тя преследва своята кариера, за него няма място там, защото ще я дърпа назад. Дори да се откаже от всичко, което прави, той ще остане мафиот, лежал в затвора за убийство.
Хубав ден, момичета.
Така е, Гери, той се крие не защото се страхува от Динчер, а за да я предпази.
Малко перефразирам, но е нещо такова:
" Ешреф аби обичаше жената, любимата си жена толкова много, че дори би я защитил от самата нея.
Не трябваше да се показва. Обикновено беше непокорен, особено през нощта. Никога не се отдръпваше от никого. Но този път спря.
Защото спокойствието на жената беше по-важно от собственото му съществуване, вече.
Стига да блестеше в светлината на онази сцена, стига всички да я обичаха с такава преданост. За Ешреф Аби единственото важно нещо в този момент беше любовта. Той обичаше толкова много, че забравяше себе си. Защото нямаше по-голяма любов на земята."
Той я обича така, както вярва, че никой друг не може, но именно затова трябва да се отдръпне, защото присъствието му би разрушило нейния свят.
И тази жертва не е просто жест, тя е гласът на съвестта му.
„Защото спокойствието на жената беше по-важно от собственото му съществуване.“
Той, човекът, който някога е убивал от любов, сега се отказва от самата любов, за да не нарани.
Това е неговият катарзис - пътят от разрушителната любов на Руя до съзидателната любов към Нисан.
Жалко, за спада в рейтингите. Дано причината да е в мача. За съжаление Чаатай се конкурира с любимия си отбор...
Ще ги сложа отново заедно с тези на конкуренцията.
Мисля, че в следващия епизод Нисан вече ще му сподели и двамата ще тръгнат по стъпките на миналото.
В кошмарът, който започна да я преследва има доста символи.
снегът- студът, забравата, замразената част от паметта, същевременно бял, чист
маргаритките – живото, невинното, което иска да оцелее, надеждата
кръвта - реалността на насилието
Момичето е Нисан преди травмата или онази част от нея, която чака да бъде приета отново.
Когато нещо е твърде болезнено, психиката „изрязва“ спомена, за да оцелее.
Но това не означава, че той изчезва .
Първата крачка към отключването му е направена.
Но, както каза Lale, колкото по-късно ни го разкрият, толкова повече епизоди.
Малко перефразирам, но е нещо такова:
" Ешреф аби обичаше жената, любимата си жена толкова много, че дори би я защитил от самата нея.
Не трябваше да се показва. Обикновено беше непокорен, особено през нощта. Никога не се отдръпваше от никого. Но този път спря.
Защото спокойствието на жената беше по-важно от собственото му съществуване, вече.
Стига да блестеше в светлината на онази сцена, стига всички да я обичаха с такава преданост. За Ешреф Аби единственото важно нещо в този момент беше любовта. Той обичаше толкова много, че забравяше себе си. Защото нямаше по-голяма любов на земята."
Той я обича така, както вярва, че никой друг не може, но именно затова трябва да се отдръпне, защото присъствието му би разрушило нейния свят.
И тази жертва не е просто жест, тя е гласът на съвестта му.
„Защото спокойствието на жената беше по-важно от собственото му съществуване.“
Той, човекът, който някога е убивал от любов, сега се отказва от самата любов, за да не нарани.
Това е неговият катарзис - пътят от разрушителната любов на Руя до съзидателната любов към Нисан.
Жалко, за спада в рейтингите. Дано причината да е в мача. За съжаление Чаатай се конкурира с любимия си отбор...
Ще ги сложа отново заедно с тези на конкуренцията.
Мисля, че в следващия епизод Нисан вече ще му сподели и двамата ще тръгнат по стъпките на миналото.
В кошмарът, който започна да я преследва има доста символи.
снегът- студът, забравата, замразената част от паметта, същевременно бял, чист
маргаритките – живото, невинното, което иска да оцелее, надеждата
кръвта - реалността на насилието
Момичето е Нисан преди травмата или онази част от нея, която чака да бъде приета отново.
Когато нещо е твърде болезнено, психиката „изрязва“ спомена, за да оцелее.
Но това не означава, че той изчезва .
Първата крачка към отключването му е направена.
Но, както каза Lale, колкото по-късно ни го разкрият, толкова повече епизоди.
Привет и благодаря за преводите и коментарите!!!
Интересен еп.21.
Белите хризантеми,
символ на дълбоката и безмълвна печал,
отключиха паметта на Нисан >>>
PSİKOLOGROZA
"Ситуацията, в която се намира Нисан..
Дисоциативна амнезия; Това е нещо повече от обикновената забрава, тоест загуба на паметта. Не помни важни информации, които влияят на живота ѝ, заличава от паметта си емоциите, които я разстройват и плашат. Това заличаване отнема много години и не се проявява, докато не бъде задействано. Поради дългогодишни травми е потиснато, затова и проявяването му отнема време. Може да забрави дори собствената си идентичност. Когато бъде задействано, започва да си спомня чрез кошмари или сънища. Надявам се да видим и психотерапевтичните сцени на Нисан."
Интересен еп.21.
Белите хризантеми,
символ на дълбоката и безмълвна печал,
отключиха паметта на Нисан >>>
PSİKOLOGROZA
"Ситуацията, в която се намира Нисан..
Дисоциативна амнезия; Това е нещо повече от обикновената забрава, тоест загуба на паметта. Не помни важни информации, които влияят на живота ѝ, заличава от паметта си емоциите, които я разстройват и плашат. Това заличаване отнема много години и не се проявява, докато не бъде задействано. Поради дългогодишни травми е потиснато, затова и проявяването му отнема време. Може да забрави дори собствената си идентичност. Когато бъде задействано, започва да си спомня чрез кошмари или сънища. Надявам се да видим и психотерапевтичните сцени на Нисан."
Състоянието на Нисан е наистина интересно.
И аз прочетох някои неща.
В контекста на психологията на травмата момента с кошмара е дълбоко символичен съновиден фрагмент, който може да се разглежда като несъзнавано възпоминание за нещо, което психиката на Нисан още не може да изрече.
Ако го разгледаме по-подробно ще изглежда така:
Кръвта върху снега – срещата между травмата и опита за пречистване
Снегът е класически символ на чистота, покой, забрава.
Това е психичният „щит“, който е покрил травмата - студен, безмълвен, бял.
Но следите от кръв показват, че под тази външна чистота има болка, която не е изчезнала, само е била замразена.
Когато сънува, че върви по снега и оставя кървави следи, това означава:
„Миналото, което мислех, че съм заровила, ме следва. Моето собствено движение оставя следи от болката, която нося.“
Това е изключително силен образ на възстановяване на паметта през страданието, когато всяка стъпка към истината я наранява, но и я приближава към изцеление.
Белите маргаритки – изгубената невинност и опитът да я съхрани
Много интересно е, че в съня тя носи букет от маргаритки.
Маргаритките са символ на детството, чистотата, наивността, първата обич.
Това е Нисан преди травмата.
Тя върви през снега (травмата), стискайки отчаяно тези цветя - като опит да спаси своята невинност, да я задържи, въпреки кръвта и болката, които се появяват с всяка стъпка.
Но маргаритките са и бели, както снегът, тоест и те са част от същия свят на пречистване и забрава. Разликата е, че те са живи, докато снегът е мъртъв.
Малкото момиче с букет – среща с изгубеното Аз
Последният кадър, който показва момичето с цветята, може да се тълкува като проекция на детското Аз на Нисан.
Това е частта от нея, която е останала в миналото, замръзнала в онзи момент.
И сега, чрез сънищата, тя се опитва да се срещне с нея отново, да върне онова дете, което е било невинно и беззащитно.
Когато несъзнаваното изпраща такъв образ, това често е знак, че паметта започва да се размразява.
Тоест тя е близо до момента, в който ще си спомни какво се е случило.
Но този процес винаги е двоен, носи и ужас, и шанс за възстановяване на цялостта.
Това е типичен механизъм на дисоциация при дълбока травма.
Символично погледнато, това е сън за паметта, която се връща,
за болката, която не може повече да остане под снега,
и за детето в нея, което носи своя букет от невинност,
въпреки кървавите следи зад гърба си.
Интересно ми е какво ще каже Bof4eto по въпроса.
И аз прочетох някои неща.
В контекста на психологията на травмата момента с кошмара е дълбоко символичен съновиден фрагмент, който може да се разглежда като несъзнавано възпоминание за нещо, което психиката на Нисан още не може да изрече.
Ако го разгледаме по-подробно ще изглежда така:
Кръвта върху снега – срещата между травмата и опита за пречистване
Снегът е класически символ на чистота, покой, забрава.
Това е психичният „щит“, който е покрил травмата - студен, безмълвен, бял.
Но следите от кръв показват, че под тази външна чистота има болка, която не е изчезнала, само е била замразена.
Когато сънува, че върви по снега и оставя кървави следи, това означава:
„Миналото, което мислех, че съм заровила, ме следва. Моето собствено движение оставя следи от болката, която нося.“
Това е изключително силен образ на възстановяване на паметта през страданието, когато всяка стъпка към истината я наранява, но и я приближава към изцеление.
Белите маргаритки – изгубената невинност и опитът да я съхрани
Много интересно е, че в съня тя носи букет от маргаритки.
Маргаритките са символ на детството, чистотата, наивността, първата обич.
Това е Нисан преди травмата.
Тя върви през снега (травмата), стискайки отчаяно тези цветя - като опит да спаси своята невинност, да я задържи, въпреки кръвта и болката, които се появяват с всяка стъпка.
Но маргаритките са и бели, както снегът, тоест и те са част от същия свят на пречистване и забрава. Разликата е, че те са живи, докато снегът е мъртъв.
Малкото момиче с букет – среща с изгубеното Аз
Последният кадър, който показва момичето с цветята, може да се тълкува като проекция на детското Аз на Нисан.
Това е частта от нея, която е останала в миналото, замръзнала в онзи момент.
И сега, чрез сънищата, тя се опитва да се срещне с нея отново, да върне онова дете, което е било невинно и беззащитно.
Когато несъзнаваното изпраща такъв образ, това често е знак, че паметта започва да се размразява.
Тоест тя е близо до момента, в който ще си спомни какво се е случило.
Но този процес винаги е двоен, носи и ужас, и шанс за възстановяване на цялостта.
Това е типичен механизъм на дисоциация при дълбока травма.
Символично погледнато, това е сън за паметта, която се връща,
за болката, която не може повече да остане под снега,
и за детето в нея, което носи своя букет от невинност,
въпреки кървавите следи зад гърба си.
Интересно ми е какво ще каже Bof4eto по въпроса.
Препоръчани теми