Когато преброиш до 3 какво следва?

По време на наказанието се опитай да не проявяваш кой знае какви емоции.
Не викай, не я обиждай..просто без много приказки я заведи някъде, където да постои сама.
Предлагай и алтернативи. тя сигурно не винаги може да измисли какво да прави.
Подсещай я...давай и идеи, вклювай я в твоите занимания, дори да си наясно че това ще ти струва два пъти повече чистене след това или някоя и друга счупена чиния...

И още нещо се сещам.
Опитай се да не пускаш неизпълними закани. Всяко нещо, което казваш да бъде добре премислено, така че в един момент детето да е абсолютно наясно, че това което ВИЕ казвате ще се случи 100%.

# 18 17 апр. 2007, 18:30 ч.

Мнения: 458

След 3 следва наказание
- ако е в ъгъла започва да си чопли нещо с пръсти или нещо друго сякаш и е безразлично че е там
- а ако е в друга стая затворена сама се шушка с нещо друго и пак не го отразява много много наказанието ,сякаш и е едно такова апатично
А бе какво ли не пробвах в чудо се виждам Crazy

# 19 17 апр. 2007, 18:54 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Пробвай с добро.
За да има ефект от наказнието, детето трябва да има усещане защо го е получило, какво губи когато е наказано и най-важното поне според мен - че на родителя също му е неприятно, когато се налага да се стига до там.

Ако ние като родители не отдаваме нужното значение на "детските проблеми и капризи", които всъщност са неща съвсем не маловажни за децата ни, няма какво да се учудваме че те ни отвръщат със същото.
Ако аз пренебрегна някое искане на детето си, като например да не и разреша да ми помага докато правя палачинки, то приемам съвсем в реда на нещата тя да пренебрегне моето искане да си подреди стаята.

Често правим грешката да се отнасяме към тях като към втора категория хора..като към някакви подчинени. Те го усещат безпогрешно и реагират съответно.

Аз поне си мисля, че е пъти по-добре да научим децата си да ползват свободата си, да знаят че са наши партьори, че ценим мнението им, настроенията им ...

# 20 17 апр. 2007, 19:09 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: ^buba^ в вт, 17 апр 2007, 18:30

извини ме,би ли пояснила как очакваш точно се държи като е наказана?описаното поведение е съвсем адекватно според мен,ако след това се извини и знае за какво е била наказана-това е "успешно разрешен проблем"
децата са малки човеци, имат нужда от уважение,зачитане на настроенията им,партньортво както е казала Реза; наша задача е да установим правила на разумни взаимоотношения,те нас гледат и коппират(добър пример е "пуленето",аз не бих си позволила такъв език за/пред детето)

# 21 17 апр. 2007, 19:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Мога само две неща да кажа по въпроса:

Първото: Не е много умно да се разбива стена с глава... По-добре е да се заобиколи. Дъщеря ти има воля и ти имаш воля. С оглед на това, че тя е по-млада гаранция има повече воля от теб, ако ще и да я пребиеш от бой. Това, което тя няма все още, а ти би следвало да имаш е гъвкавост. За това вместо да разбиваш стената с глава и да се опитваш да й се наложиш за какво ли не - напротив съгласявай се с нея, за да изтънее стената на волята й.

Второто е: Най-сигурния начин да загубиш детето си съвсем е да продължиш да я наказваш, да я удряш, да й крещиш и прочие. Явно на детето му липсва ПОЛОЖИТЕЛНО внимание и за това си наваксва с отрицателното. Ако й обръщаш внимание само, за да й се скараш или да й направиш забележка, а иначе не. Много ясно, че тя ще предпочете да й се караш, но да й обърнеш внимание.

Що се отнася до бабата и дядото - говори сериозно с тях. Дъщеря ви явно е решила, че те са възрастните, а ти и баща й сте на нейното ниво - деца. Много е неприятно, но различните хора имат различни 'методи' за възпитание. Когато сме при майка ми аз не се обаждам за нищо/ние обаче ходим рядко/. Преглъщам всички изказвания, които смятам за неправилни, но при мен условията са други. Naughty

Най-важното е да имаш стратегия и да я следваш неотклонно и да знаеш, че промените идват бавно, но колкото са по-бавни, толкова са по-сигурни. Бързите резултати във възпитанието обикновено не са добри. Peace

# 22 18 апр. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 37

Аз мисля че трябва се опиташ да прекараш повече време с каката, да й обръщаш внимание, да я убедиш че появата на бебето не е променила обичта ви към нея.
При мен баткото се отдръпна за малко от нас именно след появата на бебето. Малкия е вече на 2 г. а проявите на ревност не спират. Много е трудно да "разпределим вниманието" между двамата. Но се стараем да му покажем че той е много специален. Освен това карам татко му да го водим например на кино - места на което сме без малкия. Той се чувства страхотно в такива моменти - когато сме заедно както преди (без досадното хленчене на бебето наоколо).
Разговаряй много с нея. Т.к трудните моменти едва сега започват. Когато бебето проходи и започне да пипа нещата на по голямото дете , което е свикнало до момента всичко да е негово, става наистина страшно.

# 23 18 апр. 2007, 14:30 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: dava в ср, 18 апр 2007, 11:08

страшно не бих го нарекла,напротив-ще запо1нат и да играят заедно,и да се търсят..;ина1е ние като родители грешим някъде,децата си следват инстинктите и не са "лоши"зорлем;разбира се 1е може да се "раздели"внимание,е, не става докато си лакираш ноктите или гледаш тв,но става..
исках да каже 1е това с деленето на 2те деца може да се превърне в нож с 2 остриета,ние много се опитваме да не го правим 1есто,хлен1енето на бебето не ми е хрумнало да нари1ам дори досадно,всеки си има нужди,стараем се да ги задоволяваме..има доста неща които могат да се правят с 2те деца,даваме малко пове1е време ве1ер на каката след като бебето си легне...наши близки така правиха-майката с каката,таткото в бебето-не е много + резултата,затова аз се пазя малко...

# 24 18 апр. 2007, 20:14 ч.

Мнения: 251

Защо не пробваш да я гушнеш. Точно когато много те е ядосала. Предполагам, че ще се изненада , очаквайки нещо друго. При нас това действа(пу-пу). Иска се огромно търпение. После спокойно й обяснявам, че не е постъпила добре, защото така и така... Ако каже някаква обида , обикновено клякам на нейното ниво и й обяснявам, но без да се натрапвам - кратко без повторения.
И аз съм избухвала и доста съм се карала, на при нас повишаването на тон не оказа ефект.
Включвай я да ти помага с бебето. Да се почувства полезна.
Сега се сещам какво направих аз като й казах да не отваря горещата фурна , а тя ми каза няма. Значи взех ръкохватката- ръкавица и набързо й лепнах очи от фолио, сложих уста и заговорих с нея. С поменен глас обясних как, ако иска да види дали яденето е готово трябва да помоли мама и т. н. и т. н. Това не го приемат като казано от теб и хем е забавно, и имаше ефект.

# 25 18 апр. 2007, 23:49 ч.

Мнения: 1 640

Mного неприятно,съчувствам ти.Трудно е да убедиш възрастни хора в това,че допускат грешки в отношението си към детето.А би трябвало да ви оказват подкрепа на вас,родителите.Всички знаем,че е нужно единомислие сред възпитаващите,за да не се обърква детето.Но не зная как ще го постигнете.Аз също срещам отпор и неразбиране от страна на баби и дядовци-ами,игнорирам ги,споря с тях,конфронтирам се и накрая аз съм лошата затова,че желая да възпитавам дъщеря си.Много разредих срещите,за да избегна вмешателство и евентуално разглезване.
Но ти трябва да предприемеш мерки за сплотяване на сем-то и уточняване ролята на каката в това сем-во.Обясни й колко е важна за теб,за баща си и за бебето.И най - важното-семейството ви е 4членно/родители и деца/,а не 6членно.Детето и бабата и дядото да разберат,че роднините са си роднини,но родителите са само двама и тяхна е отговорността за детето.Няма място за вмешателства от роднини.Аз поне не позволявам.Ама докога ще ги парирам ,не зная...,че доста маймуни са на клона.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: