И аз не го харесвам. Харесвам си моя район...Карето между Янко Сакъзов,Шипка, Евлоги Георгиев и Васил Левски...
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 12:25 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2026, 08:15 ч.
Плюсове и минуси на кварталите в София - тема 19
Бях писала преди време за "плюсовете" на "престижния" Лозенец.
Никакво покритие за тези нива на цените за м2.
Другият набеден за "най-престижен" район Докторска, поне е с малка денивелация.
Наистина не смятам за норално, да дадеш 10К лв за м2 и да вървиш по стръмен баир, като Христо Смирненски.
А конкретно за Златовръх, много зле.
Една от най-презастроените части на София.
Никакво покритие за тези нива на цените за м2.
Другият набеден за "най-престижен" район Докторска, поне е с малка денивелация.
Наистина не смятам за норално, да дадеш 10К лв за м2 и да вървиш по стръмен баир, като Христо Смирненски.
А конкретно за Златовръх, много зле.
Една от най-презастроените части на София.
А в Карпузица да не би да е равно като тепсия?
Лозенец е най-високата част от София, подчертавам София, защото Карпузица и подобни квартали (Бояна, Симеоново, Драгалевци) са присъединени административно, но не са на практика част от градската част. В Редута също е стръмно, уличките са дори по-криволичещи и тесни от тези в Лозенец. В Банишора също има доста стръмни части. На Сточна гара (където живея) еравно, също и в Хаджи Димитър, Левски Б, В, Г, Д (и т.н.), в широкия център също в повечето части е равно. Но пък и равното си има определени минуси - откъм мъгли и смог през студените месеци. И всеки си решава къде иска да живее. Друг въпрос е къде може да си позволи да живее.
Давам пример и с Атина - градът в много от своите части е стръмен, много по-стръмен от Лозенеец или Редута. И като казвам стръмен, имам предвид улички с наклон към 45 градуса (на око). Направо се чудя как паркират на тези наклони. И някои стръмни квартали са по-евтини, други са по-скъпи, някои са много скъпи. Та наклоните са природна даденост, която често не оказва влияние на цените на жилищата в даден квартал.
Всеки човек усеща даден квартал по различен начин. Освен рационалната преценка за търсените удобства - локация, ГТ, магазини, ДГ и друга инфраструктура, има и емоционален момент, който не може да се обясни разумно - как се чувстваме в даден квартал. Ще дам пример с мен самата - аз се чувствам добре в центъра и близки до центъра квартали от рода на долен Лозенец. Просто ми е добре в тези квартали, приятно и спокойно. В други квартали ми е терсене, дискомфортно, дори тревожно (няма да давам примери, за да няма обидени). Защо е така - не знам. Дали защото съм свикнала и познавам центъра и близките до него квартали, а други квартали са ми тъмна Индия - не знам.
Но на практика цената (на квадратен метър или тотал за даден тип жилище) е обективен икономически показател за съотношението между търсене и предлагане. Щом в дадени квартали цената е висока, значи има търсене и то достатъчно, повече от предлагането (в случая с жилищата означава също така, че малко хора от живеещите в тези квартали продават, т.е. също харесват да живеят там и не са склонни да отидат в друг/и квартал/и. Също така означава, че няма много възможности за увеличаване на предлагането със строеж на нови жилища.). Освен в Лозенец, високи цени държат и районите около Медицинска академия. Предимно малки кооперации от 50-60-те гг. на 20 в., 4-5 етажни, без асансьор. Но няма много ново строителство, а живеещите в тези квартали, въпреки липсата на асансьор, не продават. И има достатъчно желаещи да купят там, за да има повече търсене отколкото предлагане, съответно цените са високи.
Давам и друг пример - в Кръстова вада има много ново строителство, в северните райони - също (макар и в по-малки мащаби). Но има разлика в цените на жилищата - и готовите, и тези в строеж. Това означава, че има и разлика в търсенето - в едните се търси повече (по една или друга причини), в другите - по-малко. Това е положението.
Лозенец е най-високата част от София, подчертавам София, защото Карпузица и подобни квартали (Бояна, Симеоново, Драгалевци) са присъединени административно, но не са на практика част от градската част. В Редута също е стръмно, уличките са дори по-криволичещи и тесни от тези в Лозенец. В Банишора също има доста стръмни части. На Сточна гара (където живея) еравно, също и в Хаджи Димитър, Левски Б, В, Г, Д (и т.н.), в широкия център също в повечето части е равно. Но пък и равното си има определени минуси - откъм мъгли и смог през студените месеци. И всеки си решава къде иска да живее. Друг въпрос е къде може да си позволи да живее.
Давам пример и с Атина - градът в много от своите части е стръмен, много по-стръмен от Лозенеец или Редута. И като казвам стръмен, имам предвид улички с наклон към 45 градуса (на око). Направо се чудя как паркират на тези наклони. И някои стръмни квартали са по-евтини, други са по-скъпи, някои са много скъпи. Та наклоните са природна даденост, която често не оказва влияние на цените на жилищата в даден квартал.
Всеки човек усеща даден квартал по различен начин. Освен рационалната преценка за търсените удобства - локация, ГТ, магазини, ДГ и друга инфраструктура, има и емоционален момент, който не може да се обясни разумно - как се чувстваме в даден квартал. Ще дам пример с мен самата - аз се чувствам добре в центъра и близки до центъра квартали от рода на долен Лозенец. Просто ми е добре в тези квартали, приятно и спокойно. В други квартали ми е терсене, дискомфортно, дори тревожно (няма да давам примери, за да няма обидени). Защо е така - не знам. Дали защото съм свикнала и познавам центъра и близките до него квартали, а други квартали са ми тъмна Индия - не знам.
Но на практика цената (на квадратен метър или тотал за даден тип жилище) е обективен икономически показател за съотношението между търсене и предлагане. Щом в дадени квартали цената е висока, значи има търсене и то достатъчно, повече от предлагането (в случая с жилищата означава също така, че малко хора от живеещите в тези квартали продават, т.е. също харесват да живеят там и не са склонни да отидат в друг/и квартал/и. Също така означава, че няма много възможности за увеличаване на предлагането със строеж на нови жилища.). Освен в Лозенец, високи цени държат и районите около Медицинска академия. Предимно малки кооперации от 50-60-те гг. на 20 в., 4-5 етажни, без асансьор. Но няма много ново строителство, а живеещите в тези квартали, въпреки липсата на асансьор, не продават. И има достатъчно желаещи да купят там, за да има повече търсене отколкото предлагане, съответно цените са високи.
Давам и друг пример - в Кръстова вада има много ново строителство, в северните райони - също (макар и в по-малки мащаби). Но има разлика в цените на жилищата - и готовите, и тези в строеж. Това означава, че има и разлика в търсенето - в едните се търси повече (по една или друга причини), в другите - по-малко. Това е положението.
Нормално е човек да има предпочитания, включително и за квартал. И само определени квартали да му се виждат приемливи.
Ако цените във всички квартали му се виждаха приемливи, в европейска столица, това щеше да е много странно.
Като не ти е приемливо, намираш квартал, където цените са ти приемливи и търсиш и купуваш там. Аз пазара ни в Докторска, ни Лозенец не го следя, защото предварително знам, че цените няма да ми се сторят приемливи. А знам, защото съм видял веднъж, оттам нататък бързо съм се преориентирал. Вместо да цикля с години и да се тръшкам, защо, аджеба цените точно там не ме устройват, а то криво, стръмно, мръсно, с листа, с казани, стари сгради и не знам какво още.
Ако цените във всички квартали му се виждаха приемливи, в европейска столица, това щеше да е много странно.
Като не ти е приемливо, намираш квартал, където цените са ти приемливи и търсиш и купуваш там. Аз пазара ни в Докторска, ни Лозенец не го следя, защото предварително знам, че цените няма да ми се сторят приемливи. А знам, защото съм видял веднъж, оттам нататък бързо съм се преориентирал. Вместо да цикля с години и да се тръшкам, защо, аджеба цените точно там не ме устройват, а то криво, стръмно, мръсно, с листа, с казани, стари сгради и не знам какво още.
Много претенции, малко възможности. Да цените по централните локации не си заслужават, но ако бяха ниски, всеки щеше да иска да се набута там. Народопсихология. Квартали които да стават 2 София няма, има локации, които стават, но там цената е височка. Цена качество е много лоша. Но но сме свикнали.
За съжаление съм напълно съгласна с горното мнение. София е едно огромно гето, ни център, ни квартали стават. Всеки произволен унгарски/чешки/полски/замени с произволен източноевропейски град са в пъти по-уредени, чисти и приветливи. Но нали уж забогатяваме, та цените хвърчат в небесата.
Аз пък обичам и си харесвам София!
Изказвания като на GerKa99, "София е едно огромно гето, ни център, ни квартали стават"..са абсолютно без всякъкав смисъл.
Постоянно пътувам и мога да кажа на база наблюдения, че това изобщо не е така.
Изказвания като на GerKa99, "София е едно огромно гето, ни център, ни квартали стават"..са абсолютно без всякъкав смисъл.
Постоянно пътувам и мога да кажа на база наблюдения, че това изобщо не е така.
Аз пък обичам и си харесвам София!
На същото мнение съм!
Никой не държим насила тук. Нехаресващите я могат направо да я подминават.
Където и да пътувам, после с нетърпение се прибирам вкъщи!
Не става въпрос кой къде ходи, къде е по-хубаво и кой къде да се релокира и живее. Става въпрос, че когато ходиш по света и сравняваш, разбираш, че у нас има много мегдан за подобрение на качеството и стойността, която получаваш срещу парите си. И вместо да се примиряваме, вместо да подтикваме критичните хора да се изнасят, е редно да се замислим дали няма и трети ход. А именно, какво да направим и ние да заприличаме на тези дестинации, които сме посетили. Как да подобрим мястото където искаме да живеем и какво да изискваме от политици, общинари, граждани и съседи. Според мен това така трябва да мислите, вместо да влизате в защитен режим.
Аз не съм пътешествала в много чужди градове, но в големите такива - Париж, Рим, Брюксел, Атина, има квартали/места, където бих живяла с удоволствие и доста такива, които бих избягвала. В Брюксел има най-малко места (и стават все по-малко), където бих живяла (ако не ми се налага). В София е същото. Дори бих казала, че такива гета и порутени райони като в гореизброените градове в София няма.
Аз също си обичам и харесвам София. Разбира се, имам мнооого възражения към управлението на града, към всички досегашни кметове (без изключение), но това не означава, че смятам града за дупка.
В България съм обикаляла по-малко и от чужбина. Много харесвам Бургас, там дори през лятото цари едно провинциално спокойствие и лежерност (в най-добрия смисъл на думата) в сравнение със София, че даже леко ме изнервя. Във Варна не съм обикаляла скоро, но по Гугъл мапс курортите до Варна, както са се развили в момента, по-скоро биха ме изнервили. Чета, че се строи яко в посока Елените, за постоянно живеене, като лукс квартали за по-заможните.
Аз също си обичам и харесвам София. Разбира се, имам мнооого възражения към управлението на града, към всички досегашни кметове (без изключение), но това не означава, че смятам града за дупка.
В България съм обикаляла по-малко и от чужбина. Много харесвам Бургас, там дори през лятото цари едно провинциално спокойствие и лежерност (в най-добрия смисъл на думата) в сравнение със София, че даже леко ме изнервя. Във Варна не съм обикаляла скоро, но по Гугъл мапс курортите до Варна, както са се развили в момента, по-скоро биха ме изнервили. Чета, че се строи яко в посока Елените, за постоянно живеене, като лукс квартали за по-заможните.
Мога да дам пример. Никога, никъде не съм видял да се паркира в градинки и калища извън България. Дори и в Русия, която някои я изкарват кенефа на Европа, няма такива абсурди. Дори и паркиране по тротоари и бордюри. Някой като ми каже "е какво толкова, нали има място да минеш". Не е какво толкова, защото аз съм дал пари за този бордюр и плочки, а те го съсипват и не им дреме. А не е да кажеш, че другите западни градове нямат проблеми с паркиране. Имат и то по-големи дори.
