Благодаря за новата тема 🙂
Записвам се с "Къщата на гнева" в театър "Възраждане" за утре вечер.
Записвам се с "Къщата на гнева" в театър "Възраждане" за утре вечер.
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 22:56 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2026, 18:09 ч.
Хайде на театър - 18
С нетърпение чакам отзив за "Къщата на гнева", за мен беше културен феномен за българския театър. Сега отчитам факта, че имам лична травма с токсични роднински взаимоотношения и подобни пиеси ме стягат за гърлото, а при другите хора може и да нямат този ефект. За това ми е любопитно чуждото мнение.
Аз успях да си купя билет за "Последният час на Мерелин Монро", но е чак за 25 януари. Чакам я с нетърпение, ще ходя сама, защото може би няма да се одобри от компанията.
Аз успях да си купя билет за "Последният час на Мерелин Монро", но е чак за 25 януари. Чакам я с нетърпение, ще ходя сама, защото може би няма да се одобри от компанията.
И аз много се ядосах като разбрах за "Империя на красотата"....още през септември служителката на касата, че пада от програмата заради многото ангажименти на Бойка Велкова....А през юни го имаше даже по 13 лв билети, и места имаше, но аз не бях в София тогава...
"Империя на красотата" и на мен ми е странно, че е свалено от репертоара. Купувала съм билети за подарък няколко пъти без притеснение за него и винаги много се е харесвало от всички. Много женско и много елегантно представление, страхотна игра и на тримата. Доколкото знам, Бойка Велкова е и режисьор. Грешка и за мен, че не се играе повече.
И отзив за "Швейцария" - въпреки многото положителни отзиви в темата, на мен не ми допадна особено. Пресилено е в определени моменти, в други - като че ли попретупано. И за мен - от двамата - по-добра в ролята си е Станка Калчева. Боян Арсов й партнира достойно, но тя е на друго ниво. 3,75/5 и не бих препоръчала просто така...
Някой да е гледал “Велика” в МГТ… ? Весела Бабинова + Свежен Мл. Леонид, които не съм гледала никога, но от темата разбрах, че са колоси…
Запис и от мен.
Тази година като цяло нямам възможност за толкова културен живот. За сметка на друго разбира се.
Театралния сезон започна късно с "Звукът на музиката" в операта. За съжаление не успях да остана за втората част поради непредвидени ситуации.
Не мога да кажа и че съжалявам. Приятно беше със сигурност, но не и нещо уау. Може би започват да ми се сливат преведените мюзикъли като този, "Царицата на чардаша", "Веселата вдовица" и т.н. Може би заглавието, което ме е накарало да залепна на стола и до днес да помня някои песни е "Исус Христос суперзвезда". Ако говорим за мюзикъли, разбира се.
С нетърпение чакам и за първата постановка за сезона, но за сега ми убягва. Ще сде похваля, дойде ли време.
"Три сестри" във Възраждане и аз съм я гледала. Не помня нищо, значи не ми е оставила някакви впечатления. Много съжалявам обаче, че няма вече "Зимна приказка" там. Беше феномен.
Тази година като цяло нямам възможност за толкова културен живот. За сметка на друго разбира се.
Театралния сезон започна късно с "Звукът на музиката" в операта. За съжаление не успях да остана за втората част поради непредвидени ситуации.
Не мога да кажа и че съжалявам. Приятно беше със сигурност, но не и нещо уау. Може би започват да ми се сливат преведените мюзикъли като този, "Царицата на чардаша", "Веселата вдовица" и т.н. Може би заглавието, което ме е накарало да залепна на стола и до днес да помня някои песни е "Исус Христос суперзвезда". Ако говорим за мюзикъли, разбира се.
С нетърпение чакам и за първата постановка за сезона, но за сега ми убягва. Ще сде похваля, дойде ли време.
"Три сестри" във Възраждане и аз съм я гледала. Не помня нищо, значи не ми е оставила някакви впечатления. Много съжалявам обаче, че няма вече "Зимна приказка" там. Беше феномен.
"Зимна приказка" в театър Възраждане наистина беше феномен. За първи път в живота си видях сцена, по която течеше вода, като река и актьорите шляпаха в нея. Такива сцени съм чела, че се предлагат в театрите в Лондон, но за България е нещо изключително.
Сценарият на "Къщата на гнева" си е тягостен, но самата сценография и режисьорското решение да представи майката като мъж, за да придаде повече сила на и без това властният и характери, много ме впечатлиха. Но аз я гледам точно от позицията на дете, което много му се живее и грам не иска да знае какво ще си помислят хората, за това съм и толкова пристрастна към тази пиеса.
Сценарият на "Къщата на гнева" си е тягостен, но самата сценография и режисьорското решение да представи майката като мъж, за да придаде повече сила на и без това властният и характери, много ме впечатлиха. Но аз я гледам точно от позицията на дете, което много му се живее и грам не иска да знае какво ще си помислят хората, за това съм и толкова пристрастна към тази пиеса.
Препоръчани теми