Мъжът ми винаги защитава майка си,дори тя да е виновна,незнам какво да правя вече

Бих го изоставила заради майка му.

Стягаш багажа и заминаваш.

Ако още нямате деца, бягай на далеч.
Няма ли възможност да излезете на квартира?

Стягаш 2 куфара и си заминаваш.
 Ако той те  последва, има шанс за двама ви.
Но, ако не - отърси се от прахта, купи едно вино, почерпи се и дерзай напред!

Първо, глупаво е да се жениш за мамин син. Не видя ли преди това?
Второ, по-глупаво е да заставаш между мъжа си и майка му, защо ти е нужно това? Да, знам, че вече сте ново семейство и прочее, но един ден, ако твоят син те прати на майната си заради жена си, как ще се чувстваш? Щом сега си почнала война, сигурно и тогава ще почнеш, но ще бъдеш свекървището.
И най-глупаво е да живеете заедно с родителите си, независимо чии са.

Та мекото решение е да почнеш да си подбираш битките и да се изнесете. Ако не стане, разделяйте се (няма значение дали вината е твоя или негова, никога не е само на единия). И не раждайте деца, те не заздравяват брак с проблеми, а само ги умножават.

Мъжът ти може да те защитава теб пред родителите му, а пред теб- защитава тях. С една дума между чука и наковалнята.

2 семейства в един дом са много и никога не живеят мирно и щастливо.
Отделенете се сами, ходете си само на гости със свекарите по празници и всичко ще бъде спокойно.

Има една реплика, която ( без потвърждение) се приписва  на Фройд:  "За една раздяла винаги са нужни двама.  Съпругът и майка му."

Тази “шега” всъщност казва нещо много сериозно — когато един мъж не е успял да се отдели емоционално от майка си, той не може истински да изгради близост с жена си.
В такива отношения жената често усеща, че винаги ще остане “на второ място”, а всяко нейно оплакване се възприема като атака към майката, не като зов за разбиране.

По мое мнение: Или възприемате идеята, че това са обстоятелствата и се адаптирате към тях, или се опитвате ежедневно да обясните как се чувствате на мъжа си , каните го в обяснителни разговори , които го напрягат и оставате функционираща в една връзка , наситена с напрежение.

За съжаление темата майка–син рядко се разрешава в късна възраст, особено когато синът вече е семеен.
Динамиката между тях обикновено е оформена много преди появата на партньорката – и майката несъзнателно продължава да го възприема като „момче“, което има нужда от грижа и защита, а не като отделен, зрял мъж.

Когато двойката живее в дома на родителите, тези граници се размиват още повече – и често жената се оказва в позицията на „външната“.
Истината е, че промяна настъпва само ако и двамата – майката и синът – осъзнаят как тази близост пречи на създаването на ново семейство и потърсят помощ, например чрез психотерапия.

Ала по нашите ширини вероятността това да се случи е нищожна.

Затова , според мен,  единствената реална възможност за по-здравословна дистанция е физическото отделяне – различен дом и ясно заявени граници.

Serendipity е написала всичко по темата. Не виждам как ще имате бъдеще в тази конфигурация. Изнеси се, ако те последва може да опитате на квартира. Ако не, следващия!

Две поколения под един покрив е безкрайно лоша идея. Щом за 5 години нищо не се е променило, няма да се промени и за 10. Не прави класическата грешка да ''поправяш'' нещата с дете. Само по-зле ще стане.

Вариантите са два:
1. Незабавно изнасяне от там
2. Напускаш го

Докато живеете заедно с родителите му, по-добре няма да става.

Аз не бих издържала в тези условия и бих се махнала.
Иска си мама - ето, има я.

Не знам. Живеем в собствен апартамент, без родители, и свекърва ми няма достъп до формата ми за кекс, защото е в друг град. Препоръчвам да направиш същото.
Също бих й вдигнала скандал, защото вещите ми са неприкосновени, синът й най-вероятно ще ме изгони и аз с удоволствие бих си тръгнала.