В момента чета... 97

Вчера прочетох “Стъкленият похлупак” от Силвия Плат. Давам и 3.5/5.

Тази книга ме накара да се чувствам неудобно и това ѝ е целта. Това е като учебник за истеричната жена, психично болната жена през 60-те и всичките ѝ перипетии през болници, опити за самоубийства, шокови терапии. Книгата е написана в стил “поток на мисълта”, тоест има много вътрешен диалог, спомени и по-малко действия. Има и автобиографични моменти, защото Плат е починала в същата година, в която е издадена книгата. На мен лично книгата ми хареса, ще я запомня, но със сигурност не е за всеки.

Започнах да чета „Непокорните“ на Емилия Харт – носителка на 1-2 награди в Goodreads Choice Awards. Прочела съм около 1/3, но нещата не вървят особено добре. На моменти стилът ми напомня Фрида Макфадън и нейната представа за феминизъм. Имам някои предположения за това как ще се развие историята, но тъй като вече съм я започнала, ще я довърша.

П.С. Корицата е страхотна!

Биле, на мен никак не ми хареса "Непокорните". Няма да се впускам в детайли да не ти спойлвам, но и аз установих съществено разминаване с авторката относно представата за феминизма.

В момента чета "Мигът на Дора" от Стефка Станчева. Книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година. Те са художествено пресъздадени през погледа на поетесата Дора Габе, която е била силно ангажирана с борбата за освобождаване на Добруджа от румънската окупация. Харесва ми, вплетени са много исторически подробности и детайли от личния живот на Дора Габе и Елисавета Багряна.

Още се чудя за "Мигът на Дора" и се радвам на отзиви за книгата. "Добруджанският феникс" ми хареса много, макар че на моменти имах забележки към стила на писане, но предвид че е дебют, е простимо.
Прочетох едни разкази "Колко опасно е да пушиш в леглото" и за първи път не знам каква оценка да дам в ГР. От една страна веднага си личат писателските умения и добрите идеи, особено това, че като фон на личната човешка нищета много ясно се очертават обществените процеси, които залагат капаните на неблагополучието. От друга обаче... тези разкази за мен лично са неетични. Оставям встрани буквалните гнусотии, които авторката е описвала цветисто с цел да предизвика потрес, но тя не просто играе със страховете на хората, а експлоатира нещастието на болните, които буквално се борят за още ден живот, на психичноболните, които живеят в постоянен кошмар, от който няма излизане, на близките на безследно изчезнали деца, жертви на трафик, само за да предизвика буря от емоции. Затова съм без думи, но ми остана едно много неприятно чувство.
Започнах "Бялата дама"от Сергей Лебедев, още от първите страници грабва и личи, че ще е много, много добра. Сергей Лебедев го харесах с "Предел на забравата", но тук пише по-четивно и ясно.

Благодаря за отделеното време и изчерпателния отговор!

Благодаря!

"Невидимият свят" на Лиз Мур .... Първа прочетена книга за 2026 година и първи 5*!

Лиз Мур ме спечели още с първия роман, който четох от нея, а именно „Ярка река”. Там тя създава един мрачен опиоиден свят на дрога, корупция и безнадежност.
„Невидимият свят” е различен тип роман, също силен и многопластов, също съдържащ елемент на мистерия. Да се призная, тръгна ми малко трудно, но после напълно ме завладя!
Ада Сибелиус расте сама с ексцентричния си баща Дейвид Сибелиус – блестящ учен с гениален математически ум. До 12-годишна възраст тя е обучавана в домашни условия, а кръгът ѝ на на общуване е сведен до служителите в лабораторията , която ръководи баща ѝ, хора, посветили себе си на математическите кодове, програмирането и разработването на чатбота ЕЛИКСИР – прототип на сегошния AI. Ада е щастлива в своя свят, донякъде бохемски, донякъде семейно дисфунционален от гледна точка на нормалните хора. На щастието ѝ обаче е сложен край, когато баща ѝ започва да развива бързо болеста на Алцхаймер и на практика се оказва неспособен да се грижи за нея... Когато Дайвид съвсем губи своята памет и адекватност, се оказва, че Ада е изправена пред решаването на мистерия, свързана с тайни от неговото минало, защото се оказва, че може би баща ѝ не е бил този, за който цял живот се е представял. Странното е , че ключът към загадката е скрит в дискета с кодирано послание, която баща ѝ дава на Ада със задачата да разбие шифъра..
Точно като „Ярка река“, и „Невидимият свят“ предлага много емоции, различни времени линии, мистерии и много обрати. Най-много ми хареса начинът, по който са предадени отношенията между баща и дъщеря.
Чудна книга, на която давам най-висока оценка, въпреки че съм се зарекла при засягане на една определена тематика, независимо колко ми е харесала някоя книга, да намалявам по 1 звезда, но този път няма да го сторя.

Радвам се, че изд.Кръг обещаха за есента или зимата да ни зарадват с още една книга от Лиз Мур - The God of the Woods

Rayna13, на мен ми идва малко наивен и приповдигнат стилът на Стефка Станчева. В "Мигът на Дора" разказът върви предимно чрез реминисценции и разговори между Дора Габе и Елисавета Багряна. Времевият отрязък е доста кратък и няма много действие, няма и странични герои, освен имената от писателския кръг, които се появяват епизодично. Обаче научавам интересни подробности и ми върви добре. Авторката много добросъвестно и задълбочено си е свършила подготвителната работа. Бих прочела и "Добруджанският феникс".

Аз скоро четох "Добруджанският феникс". Много добро определение на стила на авторката - леко наивен и приповдигнат. Но въпреки това книгата ми хареса. За мой срам, не знаех за Яне Калиакренски и имах много пропуски за Добруджа. Имам и "Мигът на Дора", но кой знае кога ще стигна до нея. Доколкото знам, ще има и трета книга.

"Добруджанският феникс" е много интересна от гледна точка на историческите събития и по-точно окупацията на Южна Добруджа от румънците, обстрелването на Варна от руснаците и приносът на Борис за независимостта ù през 1940, който се замита под килима в училищното обучение по история и ако човек специално не се интересува, не знае почти нищо за периода. В същото време този Яни Хаджиянев, за когото е написала книгата, е страшно интересен човек, но уви - вместо да бъде публикуван, се оказва безследно изчезнал при идването на комуниститите.
Но да, леко наивен стил има авторката.

След силно удовлетворителното начало на годината, което ми даде "Невидимият свят" беше ред и на първото ми разочарование: "Хубостта е рана" (Ека Курняван).



Вероятно изобщо нямаше и да ми привлече вниманието тази книга и, съответно, да я резервирам в библиотеката, ако по време на срещата с бразилския автор Итамар Виейра Жуниор модераторът Светлозар Желев не беше изсипал толкова хвалебствия по неин адрес...
Ами не, не става за четене тази книга! Освен ако сте свикнали да четете на всяка страница цинизми и вулгарни думи.
Да сравняваш новородено бебенце с Оставих я. Направо я захвърлих физически! Няма как да чета подобни неща. Дори и Малинка няма да ѝ дам, защото не успях да напредна достатъчно.

И сега си оправям вкуса с Лес в къщата" от Повелителката на недружелюбните светове - Алена Морнщайнова
Обичам я тази жена!

В една утрин чета интервюта и обзори за две книги с български автори. Някой да има някакви лични впечатления?

Пламен Русев - от дете, което продава копър на пазара във Варна до автор на бестселър (ВИДЕО)
(книгата му се нарича "Капиталът на доверието")
https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/plamen-rusev-ot-dete-koet … lyr-video-2442869

Реквием за една държава: 30 години бутафорен преход, мафия и задкулисие
(автор е Антон Велков)
https://offnews.bg/kultura/rekviem-za-edna-darzhava-30-godini-bu … kulis-859321.html