В момента чета... 97

Четох коментари в ГР под ревюто на една българска потребителка, която много харесвам, че украинците чели, не чели книгата масово поставяли 1*. И под строй плюели по Лебедев.  Над 30% са тези оценки.
Благодаря, че обърна внимание на тази книга, Райна. Ще ѝ дам шанс по-натам.

Като видях оценка под 3, реших да прочета няколко ревюта от хора, дали 1 и 2 звезди, съответно на руски и украински читатели и сама си направих извод, че са оценявали силно пристрастно и не според литерарурните качества на книгата, а според лични убеждения, които приемат за единствена истина.

Не помня кой в темата препоръча Лабиринти. Прочетох я, но има още една глава( извън книгата). Ако някой я има, може ли да ми я прати на лични, моля!

Започвам Всичко, което не ви казах. Пак по препоръки от темата

Довърших сутринта "Лехуса" на Васил Попов. Преди да кажа какво мисля искам да спомена, че аз бях от хората, които много харесаха "Мамник" и го прочетох за 3 дни.
В "Лехуса" има много повече митични създания, за които ми беше интересно да разбирам, но в този голям обем хем се случваха някакви неща, хем нищо съществено. Такова чувство остави в мен книгата. Оцених я по-ниско от първата и се надявам в третата всичко да си дойде на място.
Още се чудя какво да започна сега.

Започнах "Шест дни в Бомбай" на Алка Джоши. За сега ми харесва и върви доста интересно. Отново разглежда темите за насилието в семейството, за мястото на жените в Индия.

Едно към едно съм на вашето мнение. И аз с голям интерес прочетох "Мамник", изчетох някак си "Лехуса", "Аждер" едвам го изтърпях. Според мен, ако го пропуснете, нищо няма да изгубите. Ще си спестите отегчение и разочарование.

Два пъти започвах "Кралството" и ме отегчи на около 20% и двата пъти. Вторият опит беше заради многото позитивни мнения, но пак не успя да ме грабне. По принцип не съм щур фен на скандинавските трилъри, еднообразни са в мрачността си, поне тези, които съм чела. Признавам, че все пак се отбих във Фелбака преди мнооого години, когато имах тази възможност и откривах този жанр. Много ми бяха харесали първите книги от поредицата на Лекберг и с интерес се разходих из пейзажите, описани в тях. После се отегчих и въпреки множеството скандинавски автори, не открих кой знае какво разнообразие.
Слушам "Мъртвешко парти" на Димитър Цолов - към средата става повече от интересна. Ще видим нататък.
На хартия чета "Пакетът" на Фитцек - ако имах време, щях да я прочета за един следобед - пълна лудница. Харесвам!

И аз в момента слушам “Терапията” на Фитцек - направо не мога да я оставя, ето стана късно, утре трябва да ставам рано, но не мога да заспя, без да съм разбрала какво се случва! Отдавна не съм чела/слушала нещо толкова завладяващо. Това е първата ми негова книга и напълно разбирам защо е толкова популярен автор.

Сега чета "Министерство на времето" от Калиан Брадли. Книгата е избор на читателите в Goodreads за научна фантастика на 2024 г. Действието се развива в близкото бъдеще, когато тайно министерство набира "преселници" от различни исторически периоди. Млада държавна служителка получава ново назначение - да съжителства с капитан Греъм Гор, който исторически е загинал в полярна експедиция през 1845 г. Анотацията обещава "пътуване във времето, щипка романтика и шпионски трилър" , но засега нищо интересно не се случва.

Чета "Тайната на Диор", някъде до средата съм в момента. Харесва ми книгата, даже ме изненада много приятно.
Започнах я без да чета резюме предварително, само по препоръка. Очаквах да е за мода и модни дизайнери и много се чудих дали ми се чете нещо подобно, но се оказа, че всъщност се разказва и за по-важни неща.

Чета "Да срежеш камъка“ на Ейбрахам Вергезе. Интересно ми беше от къде идва заглавието и какво означава.
Оказа се,че  идва от медицинската клетва и символизира готовността на лекаря да поеме риск и отговорност за живота на другия.
Книгата е написана бавно и емоционално, с много описания, но и доста медицински детайли.
Но аз харесвам реалистични, човешки истории и четенето на книгата ми доставя удоволствие. Усещането ми засега е добро.

На "Кралството" бих дала 3/5. Не зная и какво очаквах, но след тези суперлативи тук кошницата беше препълнена. Установих за сетен път, че този жанр не мога да го чета и повече няма и да пробвам. Иначе криминални филми гледам и харесвам.

Ще видиш по-натам , всъщност към самия край, какво е Cutting for Stone

Всички книги на Наташа Лестърн - са с подобна тематика и стилистика. Други подобни книги развиващи се паралелно в миналото и настоящето са някои от книгите на Карън Суон. В момента чета -  " Всичко, което искам за Коледа" и приятно ме изненадва и държи в интерес / второстепенната история с тайната на картината. Препоръчвам книжката - и не е банална коледна история. /над половината съм - и коледа се е споменала 1-2пъти /

Когато нещо, което на други е харесало - но не на вас, не се колебайте толкоз: четивата и вкусът, настройката и възприемането, опитите да "идеш" и да "влезеш" там при персонажите са различни при всеки.
Но се отбивам, понеже чувствам дълг към 2 книги, които не само аз четях, ама май не споделихме кой знае какво.

"Алхимизирани". Остават ми малко над 50 стр. и предпочитам да ви напиша сега. Разбира се, да сте наясно: фентъзи, паранормални и ментални герои и дейности. Не е Толкин, не е Фийст (няма пролуки в пространство/време), има всякакви "уроди" - но не са симпатични като в Света на диска. Много дълго е, но аз исках още мъничко (като да ми остават не 50, а поне още 250 стр.). История има, не е приказка, а е война и любов. Има терор и хорър сцени, има магия (която не е вълшебство - а "видове" телепатия, дистанционно сканиране, телекинеза, лоши и добри енергии). Но почти във всяка страница - особено след понавлизане в сюжета, добре, след І-та част, всеобхващащото чувство е тъга, мъка, яд - че даже с параспособности, не можеш да ги преодолееш и на показ остават войната, смъртта, жестокостта. (Не ми се впрягайте, но) бих я сравнил не с епосите за "Войната на...", а с Ле Гуин. Е, драконът тук е "химера". А зомбита, некроманти, магове, безсмъртни - просто са с други имена/термини. И Гед е жена, лечителка. Без да го иска, без избор (освен на авторката), поставена в центъра на рухващата й вселена. И разказът е за любовта, когато е уж невъзможна в свят с похитени души. Както и да свърши (оставащите ми странички), радвам се, че живях в техния свят. Жесток, тъжен, прекрасен (за по-изчанчени фентъзи мераклии). В моя "списък" си е абсолютна книга на годината.
"Носорог в банята" (Милков). Хубава и любопитна е като първата ("багажа"), има повече география - отколкото личности. Има и повече лично-авторови моменти, в които той ни споделя по-интимния си свят на политика, размисли, разследващата журналистика. Има глави и за "светото краекожие" и Царичина. Хуморът на Милков не липсва. Чете се леко и неусетно понаучаваш по нещо ново. Първата, все пак, ми хареса мъничко повече. Но - мисля си - който я е минал, трябва да прочете и тази.