Паническо разстройство - 66

Здравейте,има ли някой опит с Дуксет при депресивно и тревожно разстройство?

Аз лично не, но една приятелка е на него и много го хвали.
В нашата компания си споделяме кой на какво е,
и дори си имаме "клуб на кукумицините".

Приятно съм изненадан от ЧАТ-ГПТ. Обясних му симптомите ми и поисках да ми препоръча най-подходящия АД за мен.

В началото ми препоръча, в общи линии, това, което ми препоръча и психиатъра. Но му обясних, че терапията ми има някои кусури, които бих искал да премахна. И имахме дълъг диалог като ЧАТ-ГПТ зададе серия от уточняващи въпроси. Разпита ме кога тревогата е най-силна и от какво точно се тревожа. Разпита ме доста подробно, с доста уточняващи въпроси и за други проблеми, които изпитвам. като на всяка крачка обясняваше - "от казаното до тук най-подходящият АД е... защото ...".

Не сменяше на всяка крачка препоръката, но от време на време, след уточняващи въпроси които ми задаваше добавяше "Този детайл, който ти ми каза, е важен. Ще го взема под внимание и ще коригирам препоръката". И накрая препоръча Миртазипин. Като обясни защо в моя случай това е подходящо.

Смятам да отида до джипи-то и да помоля за рецепта за Ремирта.

Препоръча го защото при мен тревогата през деня рядко е проблем - най-силно се проявява вечерта и ми пречи да спя. А безсънието само по себе си създава маса проблеми.

Също добави и алтернативно лечение в случай, че искам да избегна АД.

Изреди възможни странични ефекти, колко дълго траят, евентуални противопоказания и взаимодействия с други лекарства.

В общи линии, психиатъра така внимателно не ме е разпитвал. А това стана безплатно, от вкъщи, без да го уговарям час и да ходя в кабинет.

Золофта е прекрасен защото елиминира тревогата и повдига настроението, но аз имам нужда от малко тревожност през деня. Иначе се отпускам и работоспособността ми пада.

Ако джипито ти изпише каквото искаш-смени го! Декември се сменят!

Здравейте отново,тъй като тревожността ми не се успокоява,ми увеличиха Золофта на 2 таблетки и ми добавиха Фруанксол сутрин и обед по 1 таблетка.Флуанксолът има ли приспиващ ефект?

Била съм на същото лечение. Мен не ме е приспивало.

Здравейте, от около три години и половина съм на лечение с есцитил и флуанксол. Наскоро ми откриха доста задълбочена инсулинова резистентност, знаете ли дали лекарствата влияят върху това?

Смятам,че да,и аз.имам

Имам въпрос само до хората спрели Клонарекс:

Пия го от близо 7 години, но не е изписан от психиатър, бях на АД известно време но без ефект и ги спрях сам, но бензото не мога, а и пише че рязкото спиране може да се умре, личния не обръща внимание, два психиатъра ме върнаха (не ми дадоха схема). До колкото знам по метода на Аштън процеса на спиране е от една до две години, с това нямам проблем. Моля ако някой го е спрял да ми даде схемата, моля го от сърце, в момента го приемам от доза 1 мг половинка понякога пропускам но изпадам в силна абстиненция, безсъние, треперене, тревожност и избохливост

какви са тези лекари та ти отказват помощ? трябва лекар да ви направи примерна схема и ако не ви е добре да има на кой да се обадите за консултация. тук във форума някой може да каже да намалявате постепенно, но при нужда едва ли ще можете да се обадите.
иначе в нета има и споделени неща, ама най-добре е да намерите "своя" лекар ( който ще ви обърне внимание, ще вземе предвид всички фактори и изследвания)

В моя град са двама, а няма как да отида до друг... ще си пробвам моя схема по 4 месеца и така постепенно ще намалям, здравеопазването в България е трагично, нямаш ли връзки или пари - умираш...

Има възможност и за онлайн консултация.

Да не би да преценяват, че все още не е дошло време за намаляване на медикамента, иначе защо биха отказали?

Казах им че се чувствам добре, че вече не се нуждая от лекарството, от Клонарекса вече изпитвам чудовищните последици, лесно забравяне, умора, не помня кога съм ял или лвгам и ставам, всеки знае че бензотата пържат мозъка, при някои още в началото, при други минава години, е аз вече започнах да виждам какво се случва, затова искам да го спра, и без друго нямам нужда от него вече, научих се да живея с паниката и палитрите на това заболяване.

А, техните доводи какви бяха?