второ дете?????

Точно това се опитвам да обясня на съпруга си, но не се получава. И май няма да се получи....[/quote]
Що бе, мацко, нали се беше навил

Всеки има различен подтик да има второ дете (или просто няма такъв). За мен основната причина, поради която се навих да бъда бременна пак беше, че не исках синът ми да остава сам без брат или сестра. Като знам как сме си изкарвали страхотно със сестра ми, как да си оставя детето само.

Аз съм "за". Нямам брат или сестра и ми е малко мъчно, че съм пропуснала такива емоции. Затова и се реших да родя втори път.
Парите са относително нещо - днес имаш, а утре може и да нямаш.
Вкъщи купона е голям с двамата щурчовци

Що бе, мацко, нали се беше навил
[/quote]Замина то...... Трябва да му вдигам скендъли или да рева денонощно като в Бай ви Брадър, мое и да фане дикиш.
Ама немам нерви за подобни изпълнения. В момента се опитвам да си продавам количката-триколката-и столчето за хранене и сякаш късам частици от себе си, ти разбираш ли?

И аз исках да имам второ детенце, заради първото, да не е самичко!Не е лесно да се справям с двама щури симпатяги, но е много весело!А с повече сигурно още по- весело! 

За мен няма нищо по-хубаво от пълна къща. Ние сме три сестри и въпреки, че с годините сме се карали , сега когато пораснахме се подкрепяме и всяка една от нас знае, че може да разчита в труден момент на другите. Имах една позната,  която е единствена дъщеря на родителите си и честно казано на моменти съм я съжалявала, понеже тя беше странен характер, нямаше много приятели  и често се  чувстваше самотна. Ако имаше брат или сестра може би щяха да седат другоятче нещата. Сега когато сме пораснали, големи хора с деца ,виждам че почнах да се отдалечавам от приятелките ми и добре, че имам сестри с които се срещаме, забавляваме се с децата и изобщо ни е много весело на всички заедно, дори и да не се случва често.

Аз засега имам едно дете, но в близко бъдеще се надявам  поне за второ, ако не и трето.
Но това са лични решения на всеки един човек .  Не е лесно отглеждането на дете, но ако не липсва желание всеки ще се справи.

Шанайа Туейн и тя така, не пропуска да спомене в интервюта, че ще остане с едно дете, за да го обезпечи добре. И при нея родителите й са починали и тя е трябвало да се справя с отглеждането на братята и сестрите си. От гледна точка на милионите, които има, изглежда смешно, но може би при такива хора травмата е много дълбока и за съжаление оставя следи.

Дълги години майка ми се опитваше да ми втълпява , че не е хубаво да имаш две деца ... Тя даже се гордее с това , че била поставила условие , че ще има само едно дете ...  По едно време и аз почти си повярвах , че не искам второ  При нея мотивът също е много грозен - как сме щели да си делим имотите после  и т.н. Не го разбирам това , нито пък искам от нея каквото и да било . по принцип сме много различни и не можем да мелим ...

Мъжът ми има брат ! Спомените от детството им и връзката помежду им са невероятни 
А и аз виждам колко е хубаво да имаш дете . Представям си пък с две 

Майка ми ми е казвала за времето, в което е убеждавала татко за второ /т.е. - мен/
Майка ми е сама. Отгледана е в добри условия за онези години. Но на баща ми баща му е починал преди той да се роди. Израсъл е в мизерия, по сиропиталища. Двама братя са. Та той не е искал да имат второ дете, за да може да обезпечи първото. Мама не е искала да имат едно дете, защото ще е самотно. Вижда се кой кого е убедил
Исках да кажа, че всеки си има вътрешно убеждение и е много трудно /и нелепо/ някой извън семейството да се намесва при вземането на решение.

Колкото ще има или няма за едното, толкова и за другото, аз съм на този принцип. Най-ценното е да имаш брат или сестра. Мен като не са ме обезпечили с нищо, как съм жива и си живея най-нормално. Значи не е толкова страшно.

Оптималният брой деца е тоzи, които ти е на сърце и, zа който можеш да плащаш, не само в блиzко, но и в малко по_далечно бъдеще(алианс, спорт, лагери, кандидат студентски уроци, студентство, квартири и т.н., ако дечурлигата проявят желание). Иначе аz искам 4, но поне с по 3_4 години раzлика по между си. Само дете съм сигурно zа това ме привличат семействата тип баскетболен отбор   .

  Ето на ,това е темата върху която мисля ден и нощ, но има много минуси и по малко плюсове но плюсовете са по приятни.Първи плюс че много искам второ дете , и то е само този и че малката кака ще се радва , а плюсове- малко безпаричие /но то се преодолява все още/, искам първо ремонт на дома на бебо, немога  да се откажа от работата си и незнам си още какви ли не измислени причини.Тази година ще е с сигурност.

Абсолютно съм за отглеждането на повече от 1 дете. За мен плюсовте са в пъти пред минусите. Само егоист  би искал да има само едно дете. Безспорно отглеждането на повече деца отнема от времето, жилищното пространство и финансите на семейството, но ако толкоа държим на времето и парите си то по-добре е да сме ергени, защо изобщо да създаваме семейство. А колкото до тва дали децата ще се разбира като порастнат зависи от възпитанието, което са получили и от личния пример в семейството. Аз знам колко задружни са баща ми и неговия брат и колко много си помагат. Не могада си представя как би се чувствал баща ми ако го нямашебрат му. Знам и майка ми колко обича брат си, въпреки проблемите, които са имали. Аз самата съм се грижила за брат ми като майчица, защото ни е по-голяма разликата и много го обичам, а за него аз съм нещо като полубог, много ме харесва и се стреми да е като мен... За нищо на света не бих лишила детето си от близък човек като брат или сестра, защото не всеки има щастието да намери добър съпруг, съпруга, с които да се разбитат, пред очите ни има множество нещастни бракове, а и родителите остарват и в едни момент ни напускат, приятелите, понякога ни забиват нож в гърба ... а кръвта вода не става, са казали хората и ако имаш брат или сестра винаги ще имаш рамо, на което да се облегнеш... така мисля аз...
да не споменавам и сладкото гукане, малкото учудено личице и чудото, което изживява всеки родител като гледа как детето му расте и помъдрява и гордостта, че той е създал това живо съвършенство...

Аз пък искам (и дай Боже, да имам) 3.
Какво значи да ги обезпеча?
Имам възможност да ги отгледам - това е важното. Но тази (май само българска черта) не я разбирам - 1 дете, 1 апартамент и на стари години родителите се тикат на някой таван (с още по-старите баба и дядо), че детето да е "осигурено".
Ами, да работят и да се осигурят.
Имам (т.е. дано да запаза това, което имам и да го умножа) какво да оставя на децата си, но няма да се изнеса от вкъщи, че да имат къде да живеят.
Нещо ми куца логиката в случая.
Ще ги обезпеча по отношение на следните неща: обич, подкрепа, насърчаване, добро образование, (ако е нужно) едно рамо при започване на работа - после да се доказват сами; ще им платя образованието и сватбите (деца са ми, все пак); ако нямат къде да живеят, няма да им искам наем, но поне ще ги подсещам да поддържат, ремонтират и т.н.


Малката сестра на мъжа ми е перфектен пример. Те са 3 деца, но тя е "изтърсака" - има 10-тина г. разлика с батко си и кака си. Свекър ми почина преди 3 г. Тя беше на 17 г. Свекърва ми живее на вилата (решила е, че там се чувства по-добре и така помага на децата си - гледа разни зарзавати и поддържа двора, къщата и т.н.).
Зълва ми започна работа, завърши училище, подготви се за кандидатстудентски изпити, приеха я задочно. Сега учи, работи на 2 места (на смени) и се справя по-добре и от нас. Отличничка е, а от 2-те работи изкарва повече пари от мен. Купи си кола преди месец, ремонтира апартамента на свекърва ми (тя живее там). Сега започна усилено да се занимава с английски, защото сестра й заминават за САЩ и тя планира също да замине след няколко години.
Та, какво означава "обезпечавам"?
Апартаменти и коли не мисля да им подаря за 18-тия рожден ден  .

Честно да си кажа , когото забременях със второто малко ме беше страх ! Хиляди въпроса ми се въртяха в главата (за секунда не съм си мислила да направя аборт), просто нормалните неща дали ще се справя с двете , дали ще ги обичам еднакво , дали ще мога да им отделям еднакво внимание и неща от този род! Сега немога да си представя живота без тях , прекрасно е да имаш пълна и шумна къща , прекрасно е когото вечер седнем на масата ,прекрасно е дори когото разхвърлят къщата и подритваш играчките и се спъваш в тях!!!!