Сблъсквате ли се с предразсъдъци или ксенофобия в чужбина?

Амстердам си е добре. Но в по-малките градове навътре, по-далеч от морето има много ксенофоби. Имат си и Dutch Bible Belt. Както казваме за София и България: Амстердам не е Нидерландия. Еде, Вахенинхен - там са супер ксенофоби. Нищо, че във втория е един от водещите им университети в редица области.

Искрено съжалявам, че не настоях да ме разпределят някъде в Скандинавия, имам чувството, че някои от онези северни страни са по-възпитани и любезни от нидерландците и белгийците. Е, белгийците, дори фламандците не са толкова зле, но там, където бях поради близост идваха много нидерландци.

В Гърция ми се струва някак фалшиво тяхното гостоприемство. Едни такива мазни, но фалшиви усмивки на рецепциите в хотелите. Не е заради произхода ми, но просто така са научени. Не мисля, че е искрено изобщо. Но е за предпочитане пред незаинтересованото и студено обслужване в страните от Централна Европа.

Beach_Bunny, ти се оплакваш от предразсъдъци спрямо теб, а гледам почти няма европейска нация, за която да не си направила генерално заключение, че са расисти, ксенофоби, грубияни.

Каквото повикало-такова се обадило. Простаци и невъзпитани, ограничени хора, има навсякъде. И в България, и в Западна Европа, и в Нова Зеландия. Ако се държиш възпитано, работиш усърдно и спазваш правилата, никой няма нищо да ти каже.

Цяла Европа, включително България, са обсебени от националистически партии и вече се счита за нормално в обществата да има неприязън към чужденците и различните.

От много години живея в чужбина - Италия, Англия, Нидерландия в момента - никога не съм се срамувала да кажа откъде съм, знам си цената, какво знам и какво мога и изобщо не ме интересува кой какво мисли за мен и семейството ми. На неуважително отношение не съм попадала.

О, нима не е истина,че в страни като Америка, Канада, Латинска Америка, Австралия и Нова Зеландия по-добре приемат новодошлите от колкото в Европа?

Разбира се и там има минуси, повечето българи там страдат най-вече заради дистанцията или че се работи много. САЩ е в упадък. Но никой не е казвал "Щом видят и чуят българската ми фамилия ми затварят телефона" както съм чувала да става в Германия например. Защото и много местни имат славянски фамилии, италиански, испански, японски, немски, еврейски, всякакви.

Има си голяма разлика в това дали едно общество е формирано от имигрантите или не. В Европа нямаме такива. Може би само Гибралтар се доближава до имигрантските общества, защото на практика е със същия генезис, но е просто едно малко градче без много място за нови или работни места.

И да, няма как Европа да не е по-ксенофобска, защото национализма в съвременния му вид се заражда първо именно тук, в Европа.

Освен това голяма част от по-предприемчивите и отворени нидерландци и англичани примерно са заминали в Новия свят на времето да търсят нещо по-добро, а тук са останали конете с капаци, които ги е страх от "онези" в съседното село, какво остава да тръгнат да покоряват "нов" континент. Те дори са гонили по Новия свят неудобните им свои - политически затворници, хора с неудобни религиозни възгледи. Наред с тях избягват и много учени, считани за твърде напредничави. Не са пращали само пропаднали затворници и проститутки.

Австралия - силно расистка държава с изключително строга имигрантска политика. Да видим какво прави настоящата администрация на САЩ с имигрантите. Ами не, мерси.

Аз мисля, че всеки е добре да се представя със себе си, а не с държавата, в която е роден и така ще избегне чувството за малоценност и конспиративните терории, че всички бягат като чуят за българи.

Е то Мюнхен си е Бавария, все едно друга държава. Говорят ти на някакъв ужасен диалект много отдалече наподобяващ немски и очакват да ги разбираш. Ако ли не, ти повтарят със същия говор с натъртване и те гледат като че ли си слабоумен. Все едно в нашите Родопи нативния говор със смесица от остарели, турски, и гръцки думи и при това много изкривени.
Най добро отношение, приятелско, без значение външния вид и произхода забелязах в Дания. Просто минаваш от Северна Германия в датско, и все едно попадаш в друг свят със други хора.

За тях диалектът не е ужасен обаче, а е техният език. Като не знаят друг и нямате общ на който да се разбирате, естествено че ще говорят бавно и натъртено. Нали не очаквате да ви проговорят на друг език на родното им място само защото вие не ги разбирате? Оосбено ако са по-възрастни.

И в Родопите ако си чужденец няма да ти отговорят на английски.

Още  докато  следваше  бакалавър,  после и магистър,  дъщеря ми работеше ( и живееше) точно в коментираната  по-горе   Бавария - не  в  Мюнхен,  но  във  втория  по  големина  баварски град. Работеше  в неговия  сателитен  (по-малък), но пък с голяма концентрация на  водещи  фирми. Ми  никой  не  се е държал  грубо, неуважително,  никой не я  укорявал за  това, че  се  усеща  все пак акцент на  чужденец -  вършеше  си работата,  разбираше се  с  тима  от млади  хора, явно и те бяха  доволни  от нея,  понеже  препоръката  оттам на  по-късен  етап несъмнено   оказа  влияние  при  наемането й  в Швейцария.  Аз  снова  често из  Германия и  Швейцария покрай  децата  си,  със  самите  тях  често  пътувам за по някой и д руг  ден  до  Франция,  Италия,  Люксембург, Нидерландия,  Австрия..Ми  явно   съм  дебелокожа и не   усещам негативно  отношение  като  си кажа  името някъде или  ми  видят  личната карта,  или ме  питат на  какъв език  говорим помежду  си.  Наемодателите  на  едната ми  дъщеря в   семейна  къща са германци. Млади,  образовани, с   3  деца. Ми държат  се  страшно  приятелски с балканския  субект  в мое  лице,  питат,  интересуват  се за  България.  Когато  дъщеря ми отсъства, й  поливат  цветята, тя  чат-пат  им  помага,  гледайки за малко някое  от  децата.  Лекари  са,  като  я бяха  чули  преди  време как се   дере  от кашлица, й бяха  писали в уотсап  дали  иска  да й  купят някакви  лекарства и да й  ги  оставят  пред  вратата.  Ми  това е много  мило  отношение, нямащо  нищо  общо  с ксенофобия..В работата й  е  същото. Третата  работи в университетска  клиника.  Ми те   студентите,  специализантите,  докторите  със  специалност  вече  са  далеч не  само германци.   Пациентите  не  се  впечатляват  много дали  докторът  е  с   немско,  италианско,  гръцко, турско,   арабско,  българско,  иранско  или  друго име...Ако  се, няма  да има  кой  да ги лекува.

От живота и обиколките ми по света, само в Исландия имаше леко негативно отношение в един хотел леко и на летището сериозно. На дълга опашка на полет от Рейкявик за Хелзинки, само аз и жена ми и двама турци бяхме дръпнати встрани, за да ни мерят 10 пъти ръчния багаж. Па се въртя, па се сука момъкът, ама багажът беше закован до грам и сантиметри предварително от мен и не можа да се хване никъде.

О, ама те могат да говорят и на литературен немски, при това много ясно и разбрано. Стига да поискат. В Швейцария ми се е случвало - някаква продавачка избълва нещо неразбираемо, аз казвам, че съм чужденка и тя повтаря на истински хохдойч. Могат ако искат.

В САЩ е сложно положението. Има расизъм, има ксенофобия, има предразсъдъци, но в такава гигантска държава освен всички други фактори от значение е и щатът, образованието, и т.н. Не е само до цвят. В Сан Франциско има маратон, в който бягащите са голи, по желание - бели, тъмни, източноевропейци, азиатци, всякакви. Общо взето, на местните грам не им пука и не се впечатляват. На малкото, на които им пречи - не ходят и не гледат. Да, ама да се пробва такова изпълнение в някой щат от т.н. “байбъл белт” и ще има връщане назад във времето до средните векове - с камъни по кратуните. В по-фрапиращи моменти, имаше след 9/11 и по време на войната случаи на нападнати и бити мъже по улиците, без провокация, защото носели “шал” на главите си и били араби. Във всичките случаи се оказваше, че “шалът” е пагри (тюрбан) и арабите всъщност бяха индийци.

Ех, аз много трудно изживях това, че трябваше да се задоволя с Белгия и командировки в Нидерландия пред Скандинавието. Там горе ме наплаши това, че било студено, пък навътре в Белгия и Нидерландия се усеща още по-студено, защото повечето основни градове в Скандинавия са до морето, а в Белгия и Нидерландия с изключение на Хага и Амстердам са все навътре, където студът се усеща много повече. С други думи реално отидох на същия студ или още повече, защото морето ми беше на над 100 километра. А и имам чувството, че и скандинавците хора се различават от немци, нидерландци и фламандци.

Може да ви е смешно, но докато бях на командировката в Прага веднъж на една автогара видях автобус с датски туристи - пенсионери. Като наслязоха и минаха покрай мен, колкото и да е странно, усетих много по-ведра енергия у тях, от колкото у студените чехи. Дори на ум се засмях и си казах, че искам да ме "отвлекат" с тях и "да оставим тези вечно навъсени чехи". Интересно как почувствах такава добра енергия от народ, който генетично и езиково е много по-далече от нас, от колкото са чехите, но е факт. Дори в Букурещ към и от румънците не усетих такова нещо, дето са ни съседи и уж близки генетично и културно.

Не знам как са в тяхната страна обаче, надявам се един ден поне като турист да посетя Скандинавието.

Не знам, дали си давате сметка, но ние с кръглите очи, сме "леко" неразличими в очите на азиатски човеци.

В Австрия хората се гордеят с диалектите си, за тях това е израз на принадлежност, част от идентичността им, отличителна черта и нескрит патриотизъм. Както всички малки нации, се опитват да се отличат с нещо и създадат собствен образ.
Всички учат в училище книжовния немски и го знаят точно толкова добре, колкото и в Германия. Но е голяма гордост, когато ползват т.нар. австрийски немски - има го вече официално в речниците. А и в момента дори е модерно да си ползват регионалните диалекти -  във филми, музика, предавания, статии.

А къде съм написала, че азиатци са ме помислили за рускиня???

Къде съм написала, че азиатци са те взели за рускиня?