Сблъсквате ли се с предразсъдъци или ксенофобия в чужбина?

  • 1 067
  • 30
  •   2
Отговори
  • Край морета северни и южни
  • Мнения: 1 030
Здравейте, аз поживях няколко години в различни страни и сякаш има едно по-негативно мнение като кажа откъде съм. Особено в Западна и Северна Европа, но не само. В Италия и Гърция се държат добре, но и там сякаш не са големи фенове на идващите от славяноезични държави. Когато бях на езикова ваканция в Лондон моето приемно семейство направо си ми каза, че ние ще им вземем работата на следващата година. Това беше през 2006 година преди влизането ни в ЕС. Освен всичко друго европеецът в тип кон с капаци. Те не приемат тези от съседното село, какво остава да могат да приемат един имигрант, нищо, че идвам от страна в същия този малък континент.

Много ми е интересно тези, които сте в "новия свят" - Канада, САЩ, Латинска Америка, Австралия или Нова Зеландия дали при вас е така? Защото съм чувала, че там, стига да си с бял цвят на кожата те приемат и нямат нищо негативно наум за България или някакъв стереотип. Интересно ми е по-леко ли се живее като чужденец в такива държави?

Уви в или около Европа не се сещам да има подобно общество, формирало се на имигрантски способ от време оно и където всеки да има корени от някъде другаде. Може би само Гибралтар се доближава, но е буквално едно малко градче.

Имам чувството, че българските имигранти в Новия свят са по-добре приемани и са интегрирани. Само като се сетя за някои случки и не ми се ходи дори на екскурзия в тъпата Европа. Винаги ми е харесвало как онези общества са микс между хора с европейски и местни корени и се погаждат добре, докато в Европа сякаш се държат с нас по-зле от колкото с мигрантите от бившите им колонии дори.

# 1
  • Мнения: 3 895
С точно обратно впечатление съм от космополитен град в Северна Европа, а пък в Италия съвсем. Но препрочетох поста ви, помислих и ми се струва, че вашата теза е по-основателна.
 Така де, как ще ни приемат онези коне с капаци, студенокръвни и само работа им дай. Хич никога няма да се сетят да поканят някой чужденец на домашна ракийка и да му покажат как е добре дошъл. Надменни са, много.
 Ама пък в Италия, Испания не са баш така. И домашна ракия черпят, и от футбол и политика отбират. Чак се чудя какво сте направил/а, та да не ви приемат сърдечно?

# 2
  • Down south
  • Мнения: 9 337
Мога да взема отношение  само за живот в САЩ.
Никога не съм усетила дискриминация и пренебрежение, нспротив приемани сме с респект, имайки предвид, че сме "преплували" океан и то с бебе, за да се установим тук.
 Говоря няколко езика, но нито един гладко, но на всички ме разбират и проявяват разбиране и уважение.
Пътувах често в Европа и Латинска Америка, никъде не съм усетила негативно отношение, напротив.

Не знам, дали има значение за темата, но колкото  по-горд е човек с произход, знания, образование и пр. толкова по-добре е приет. Интеграцията е допълнителен фактор.
Факт.

# 3
  • Мнения: 3 566
В САЩ не съм се сблъскала с подобно нещо.

# 4
  • Мнения: 1 343
Интересна тема. Отдавна живея в Канада. Тук съм се чувствала приета и уважавана, дори и в началото, когато езиците не ми бяха добри. Единственият път, когато определено имаше някаква форма на надменност и подценяване, беше от колега френски гражданин(живеехме в Квебек). За моя радост и дори изненада получих безпрекословна защита от другите в екипа( родени кебекуа и др като мене).
От 15 години насам не се качвам на КЛМ. Опредено съм чувствала някакво особено отношение от страна на наземен екип  и в самия Амстердам. Може и да го няма вече. То си и имаше някакви събития там с български мафиоти.

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 9 497
За КЛМ имам чувство, че разкостват само българите от проверка. Почувствах се по същия начин. Проверка, отношение, ужасни.

# 6
  • Мнения: 52 144
Аз лично нямам опит с живот в чужбина. Ходила са до месец най-много и не съм усещала. Сред колегите и шефовете в чужбина също не съм усещала предубеждения. Даже бих казала, че нашенци сме изпълвали като обща култура и знания.
Иначе дъщеря ми живее в чужбина вече много години и не се е оплаквала също. То и Лондон е толкова космополитен град, че понякога изглежда, че външните са повече. Предполагам, че в по-малките населени места и сред по-долните класи го има този страх от емигрантите, но не е повсеместно.

Иначе се сещам за една история, разказана ни от един доцент като бях студентка.  Отишъл той да разработва някакъв научен проект в Западна Германия и професорът немец го поканил да живее у тях докато си намери квартира. Да де, ама минала седмица, а нашият не се изнася и професорът го привикал да си поговорят що така и какви ги мисли. И нашият човек с голям срам разказал, че непрекъснато опитва и звъни по обяви, но навсякъде го режат.
- Така ли, я вземай телефона и покажи какво правиш!
Взел нашия първата обява, онези вдигнали и той почнал:
- Добър ден, аз съм Х Ъ от България искам  да наема квартирата...
Отсреща казали, че е заета и му затворили. Професорът обаче казал, че подходът му е грешен и сега ще му покаже как се прави. Взел друга обява позвънил и като вдигнали почнал:
- Добър ден, обажда се доктор Х от университета в У и бих искал да наема квартирата...
- Ама разбира се, докторе, заповядайте, няма проблем...

Та, има си предубеждения, няма как да няма. У нас няма ли? Но за българите с висше образование и добра работа, особено и белички и светлички, няма проблеми. На времето една немска майка ме помоли да и наглеждам количката с бебето докато напазарува в магазина. После много се майтапехме, че ако е знаела, че си оставя детето на тъмен балкански субект...

# 7
  • Мнения: 135
Усещала съм пренебжение и негативно отношение  само от балканци.Румънците са с много високо самочувствие, а България ни броят сякаш от нас започва 3тия свят.Унгарците са много надути и казват че били централна Европа, докато поляците са направо гадни спрямо останалите, но държавата им е много напред няма какво да се лъжем, което разбира се не е повод за дискриминация.
Земляците уж с интерес се стараят да попитат нещо за страната ми, но е част от тяхната лицемерна учтивост, но никога не съм чула или усетила проблем с това че не съм родена тук, но никога и не съм се целила във високи позиции и професии може по горните етажи да е друго.

# 8
  • Мнения: 52 144
Това горното е вярно. Винаги, когато съм посрещала истински западняци те намират какво да похвалят - храната, виното, жените, природата... Но разни поляци веднага почват - грозни блокове, дупки по улиците, какви сте изостанали от нас...

# 9
  • София
  • Мнения: 2 155
Много интересна тема, но и може да бъде интерпретирана доста субективно. Живяла съм в Италия и Англия. И на двете места не съм срещнала никакви предразсъдъци особено от по-младите. Изобщо не им пука нито от къде си, нито защо си там. Толкова е шарен света вече, че даже е нормално да си от смесен брак, да си от България, но да имаш роднини и семейство някъде другъде. Разбира се езиковата бариера е важен фактор, но не непреодолим. Сина ми е полу италианец, с напълно италианско име/фамилия и се чувства там по-неприет отколкото аз, точно защото не се напъва да говори с тях. Те започват ентусиазирано да си комуникират с него и като не им отговори го гледат изненадано и се чудят защо така. За по-възрастните е малко по-различно, защото имат съвсем друго възприятие за чужденците. Малко по-мнителни са, разпитват, коментират някакви откъслечни неща, които са подочули и не са много наясно за актуалната ситуация. Всеки гледа на чужденците предимно изхождайки от опита си с тях, или от опита на близки от обкръжението си. Случвало ми се е италианци, които са живяли в България да се изказват крайно негативно за българите. Близките им са със същото убеждение. Други пък мед им капе от устата като кажа от къде съм. Много ми се радват. Особено мъжете са с особен афинитет, но той е малко спорно дали е точно позитивен, защото засяга достъпността и разкрепостеността на жените от Източна Европа. Като цяло не съм получавала крайно отношение или пряк предразсъдък, който да възпрепятства живота ми там, но съм имала отделни по-фрапантни епизоди по обясними причини.

Последна редакция: чт, 20 ное 2025, 10:25 от Линдичка

# 10
  • Мнения: 1 374
Нищо подобно. Когато кажа, че съм от България винаги се оказва, че имат съсед, приятел, съученик на детето им, или колега от България и имат само добри впечатления.
Не много приятно отношение се е случвало от чужденци, за жалост.
Много комплексирани хора виждат ксенофобия и расизъм там където ги няма.

# 11
  • Мнения: 306
- Англичанин ми се е подигравал зад гърба на акцента - умрях от смях, имайки предвид, че той разбира се говореше само 1 език.
- Не съм усещала ксенофобия в Германия, но се движа главно в международни среди.
- За Италия съм чувала от чернокожа приятелка, че никъде другаде в Европа не е срещата по-ужасен и открит расизъм.
- Със сигурност колкото по-далечна е страната, толкова по-малко знаят за България, и има по-нисък шанс да се сблъска човек с конкретни предразсъдъци.

Отделни кофти хора има навсякъде. Че ние в Бг се делим на 'от София' и 'от провинцията'. Simple Smile

# 12
  • Мнения: 52 144
То на някой чернокож ще му се стори, че сме супер расисти, защото поради историческата липса на расова дискриминация у нас не сме свикнали да си мерим приказките, понеже не влагаме нищо обидно, ако кажем за някого, че е негър. И не подминаваме внимателно факта, ако някой е черен, жълт или пембян. За нас това е просто още една характеристика на човека, не обида.

# 13
  • София
  • Мнения: 20 062
Предполагам, че  зависи   много от това  в  каква  среда  се  движи  човек. И  трите  ми деца живеят в  чужбина,  при  това  в държави (Швейцария и  Германия), в които местните  се спрягат  като ксенофоби.. И  трите  са  в  интернационално  обкръжение , та контактите  само  с германци/швейцарци някак се размиват.  Определено не споделят  да са  усетили  някакво негативно  отношение. Напротив,  все  се оказва,  че  този  бил в Несебър,  онзи бил  карал  ски в  Банско,  трети харесвал  ракията,  четвърти показал  заснето  клипче от играещите  хоро пред   театъра, пети  си бил набелязал да идва насам  след изгледани  страхотни  видеа  от  дрон..

# 14
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 728
Ние живеем в предградие на Сан Франциско и ми се струва, че всекидневно се срещам с представители на всичките 195 нации. С расизъм тук никога не съм се сблъсквала лично - радват ми се и ме разпитват, защото Източна Европа им се струва екзотична. Даже през годините съм чувала няколко пъти - “Аааа, Стоичков!” (най-често от южноамериканци) или “Мммм, кисело мляко!” (японци и корейци). Факт е, че има народности, които няма да те обидят и да те изгледат пренебрежително, но ако има как - ще предпочитат да запазят дистанция и да си общуват като в затворено общество.

Обаче преди години ме нарочиха за “калифорнийка”…лоша работа. Съпругът ми е от Пенсилвания и майка му и роднини живеят там, в малко старо градче, където никога нищо не се случва. Бяхме на гости по коледните празници и ни замъкнаха на пица парти в кметството, където целият град се беше изсипал. И се почна шушукане: “Кои са тия? Абе на П детето и снахата…от Калифорния! Кои, кои? Калифорнийците, ъгх, и какво правят тука сега?” Нямаше значение, че той е роден там, а аз съм от другия край на света - общият знаменател да не се харесаме беше гадната либерална Калифорния.

Общи условия

Активация на акаунт