За добро или залошо аз свекърва нямам. 
Но, каквото съм чувала - добър човек е била, лека й пръст.
Но, каквото съм чувала - добър човек е била, лека й пръст. - Публикувана: 18 апр. 2007, 15:00 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 15:29 ч.
За свекървите
Ужас!
Аман от това мамосване на свекитата....
Майка ми е на 2800 км от мен,следващата седмица ще я оперират от рак.Не мога да опиша как се чувствам и колко ми липсва тя.Бебето по цял ден вика "баба",а не знаем дали ще я видим пак....Не мога да си отида в Бг в момента...
Да кажа "мама"на свекърва ми,дето е 50 години по-стара от мен и изобщо не чувствам близка, нито я харесвам като характер е голямо наказание за мен.
Никак не и викам,нищо не искам от нея и се старая да я срещам колкото може по-рядко.
На мен само сина ми може да ми вика мамо.Никой друг.
Аман от това мамосване на свекитата....
Майка ми е на 2800 км от мен,следващата седмица ще я оперират от рак.Не мога да опиша как се чувствам и колко ми липсва тя.Бебето по цял ден вика "баба",а не знаем дали ще я видим пак....Не мога да си отида в Бг в момента...
Да кажа "мама"на свекърва ми,дето е 50 години по-стара от мен и изобщо не чувствам близка, нито я харесвам като характер е голямо наказание за мен.
Никак не и викам,нищо не искам от нея и се старая да я срещам колкото може по-рядко.
На мен само сина ми може да ми вика мамо.Никой друг.
Аз лично не я наричам "майко",защото ми е адски странно да нарека някой друг така
,както наричам собствената си майка.Може би никога няма да й го кажа.Преди да се роди синът ни,бяхме в отвратителни отношения,но не по моя вина.как да се разбираш с някой,на когото целият свят му е крив и никого не харесва,камо ли жената на сина си?Нещата малко се подобриха откакто родих,но благодаря на Бог,че тя не живее в същия град и си идва рядко.сигурна съм,че ако беше обратното и живееше при нас,досега с мъжа ми да не сме заедно,щеше много да помогне за една раздяла(не че някой й се връзва,просто винаги нажежава обстановката,собствените й деца се изнервят покрай нея,какво остава за непознати?)Много искам нещата да не стояха по този начин,но какво да се прави има свекърви и свекърви
и 
важното е ,че с мъжа ми се разбираме,другото са бели кахъри
,както наричам собствената си майка.Може би никога няма да й го кажа.Преди да се роди синът ни,бяхме в отвратителни отношения,но не по моя вина.как да се разбираш с някой,на когото целият свят му е крив и никого не харесва,камо ли жената на сина си?Нещата малко се подобриха откакто родих,но благодаря на Бог,че тя не живее в същия град и си идва рядко.сигурна съм,че ако беше обратното и живееше при нас,досега с мъжа ми да не сме заедно,щеше много да помогне за една раздяла(не че някой й се връзва,просто винаги нажежава обстановката,собствените й деца се изнервят покрай нея,какво остава за непознати?)Много искам нещата да не стояха по този начин,но какво да се прави има свекърви и свекърви
и важното е ,че с мъжа ми се разбираме,другото са бели кахъри 
Моята свекърва каза да не се чувствам длъжна да я наричам майко и според нея по- добре е на име.Когато се обръщам към нея е с малкото и име, а когато я споменавам в разговор е на фамилия, но и съпруга ми се обръща към нея с фамилията.Разбира ме се с нея, и ми е приятно да си пием кафенце , да си говорим и да понауча някоя и друга рецепта от нея.