Номинации за "Златна малинка" 2025 г.

Тежко е да започваш Новата година с първи кандидат за Малинка, но животът често е тежък, несправедлив и суров!
Оценка: Кагегорично не става!
Изслушах тази кратка новела в Сторител. Учудена, не - ИЗУМЕНА съм на високия ѝ рейтинг тук.
Ако я планирате за прочит или слушане, което горещо не препоръчвам , не четете по-надолу.
И така ... За какво става въпрос в тази мега-абсурдна трагикомедия? В тази жалка етно-драмичка?
Действащи лица:
Цвета – Сайбиевата невеста
Минка – майка на Цвета
Кольо – баща на Цвета
Лозан – Сайбиевия син, съпруг на Цвета
Гена „Сайбийката“ – майка на Лозан и свекърва на Цвета
Стоян – любовник на Цвета и аргатин на Лозан
Нора – племеница на Гена и братовчедка на Лозан, студентка по физика във Виена
Място на действието: село някъде из България. Време на действието: края на 19 век.
Цвета е красива млада девойка от бедно семейство, влюбена от седенките и хората по селските мегдани в момъка Стоян. Баща ѝ Кольо обаче решава да я даде за жена на Лозан Сайбията, син на най-имотния и богат човек в селото. Лозан е стар ерген, прехвърлил вече 30-те, живеещ сам с майка си Гена, която е вдовица. Радостен, че ще има красива съпруга, Лозан опрощава всички дългове, които бъдещия му тъст има към него.
Цвета , разбира се, е покрусена, но покорно се подчинява на волята на баща си като се съгласява на този брак, който ще я избави от беднотията и робския труд на къра. Че кой не търси на хляба мекото?
В деня преди сватбата майка ѝ дава своя абсолютно гениален майчински съвет – да отрови съпруга си през първата брачна нощ. За целта ѝ предоставя мускал с отрова, който младата невеста да скрие в пазвата си. Пред вид преклонната възраст на съпруга – 30 години все пак не са шега работа – хората ще си помислят, че сърцето му не е издържало на любовните гимнастики в леглото с новата му невеста и дъщеря ѝ ще се окаже набързо една млада и весела вдовица, при това богата.
Речено-сторено.
Сватбата минава както си му е редът - с много веселие, ядене, песни, танци и хора. Лозан сияе. Той е щастлив и влюбен в Цвета. Гена, майка му, също харесва и приема с доброта и отворени обятия снаха си.
През първата брачна нощ обаче нещата се объркват. Замисълът на отровителките не успява и дори още по-лошо – Лозан открива мускала с отровата и разбира, че е щял да стане жертва на престъпен замисъл. Наказва съпругата си подобаващо като я изнасилва брутално.
Край на първо действие. Завеса.
Животът на Цвета в Сайбиевата къща започва не само като изнасилена младоженка, но и с друга трагедия. На следващия ден баща ѝ Кольо (явно от нямане какво да прави ) се обесва в плевнята си. Този момент не ми стана ясен, но е само един от множеството абсурди в книгата. Явно на автора този герой не му е бил вече нужен и е решил да се отърве от него по най-нелепия начин.
Както и да е. Погребват го Кольо и Минка остава сама и нещастна. Е, Цвета през ден припка и ѝ носи баници и супи, но не е като да живее при майка си.
В Сайбиевата къща Лозан се държи нагло и преднамерено грубо с Цвета. И как да е иначе след като тя е планирала неговото убийство?? Майка му обаче не знае нищо и не разбира защо синът ѝ се държи така лошо с добричката ѝ малка снихичка.
Лозан е затрупан от работа и решава да наеме аргатин, който да му помага по нивите. И кой да е този аргатин, ако не Стоян? Така изгората на Цвета заживява под един покрив с нея. Разбира се, скоро те започват да консумират любовта си във всеки удобен момент. Стоян и Гена нищо не подозират за изневерите на Цвета.
Край на второ действие. Завеса.
Един ден пристига писмо, че Нора – братовчедка на Лозан и племеница на Гена – ще им дойде на гости от Виена. И тя идва - изтънчена и чаровна като донася със себе си европейския моден полъх на независимостта. Тримата – Лозан, Цвета и Нора – се забавляват по младежки като ходят по селски панаири, а Лозан дори си наумява да сватоса Нора със Стоян. Виенчанката , студентка по физика със селския аргатинин? Чудно.
Цвета, разбира се, полудява от ревност, но все пак запазва добрия тон с Нора.
Една вечер Лозан споделя с Нора за опита за отровителство и Гена, която в този момент подслушва разговора им, го чува.
От този повратен момент безметежният живот на Цвета в Сайбиевата къща и доброто отношение към нея приключва. Гена става свекърва на място! Ама ха! Ще се опитва да трови детето ми тая!!!
Край на трето действие. Завеса.
Цвета е бременна. Обаче, тъй като да не забравяме, че тъче на два стана, тя не знае от кого. Ами сега??? Какво да прави?
Нора я подкокоросва да избяга със Стоян. Та това е толкова по европейски! Цвета се колебае. Не иска мизерии и труден живот. Накрая обаче кандисва. Ще избягат със Стоян във Варна! Ще видят морето! Да, скоро всичко ще се нареди!
Четвърто действие. Нощта на бягството. То не успява. Оказва се, че Лозан е знаел всичко от самото начало за Цвета и Стоян и нарочно е наел Стоян за аргатин в дома им и им е гледал отстрани сеира. За планираното им бягство разбира от гениалната си тъща Минка , която му споделила, че Цвета се държала странно по-рано през същия ден. В крайна сметка Лозан решава да не се церемони повече и убива Стоян с нож и го заравя под черницата в двора си. Цвета е покрусена, но трябва да се държи и да мисли за бебето.
Пето действие.
След смъртта на Стоян животът на Цвета е мрачен и тежък. Ходи до майка си често и попива от нейната гениална „мъдрост“. Един ден там я хващат преждевременно родилните болки. Вали сняг и Минка няма как да ходи в снега да се мокри, за да вика лекар. Изражда сама бебето на дъщеря си. Момченце, на което като вижда очите му веднага разбира, че е дете на Стоян и начаса решава да го убие като го задушава с едно одеяло. Ами, да! Какво ще му мисли толкова? Дъщеря ѝ е в безсъзнание след тежкото раждане и е тъкмо моментът удобен, за да убие бебето ѝ.
Изнася трупчето на бебето навън. После Цвета се съвзема и започва да си търси бебето.
Тук вече започна да ми става много гнусно цялото повествование... В крайна сметка и Цвета умира и ги погребват с бебето ѝ под черницата при Стоян.
Край. Завеса.
***
Моля, повръщането да става на предназначените за това места.

Тази книга е като увеличително, но криво, огледало, което хиперболизира всичко и го измества в грозния и отвратителен спектър на оценъчната скала.
Живяла съм през тези години и доста добре ги помня. Не беше всичко така уродливо, както го изкарва авторката.
А и този вулгарен език допълнително отблъсква.
Не е моето..

Пореден кандидат за Малинка'2025!
Изключително плоско написана книга! Просто е обидна за всеки човек с интелект над средния и познания на ниво "гимназия".
След два и половина часа, изгубени с нея в Сторител, приключих и с автора!
Няма такава глупост!
Ако ви се чете книга, изживяваща се като семейна сага с преплетени общоизвестни исторически елементи, поднесени като за дебили и с наченки на псевдо-философски размисли, това е Вашата книга.
Ако ли не, прескочете я. Гарантирам, че няма да загубите нищо! А ще спечелите време за други, стойностни, книги!

Четивна, написана що-годе добре и с наболяла тематика, но и политкоректна до безобразие! Пропагандна литература в най-чист вид! Съжалявам, но именно заради фалша, пропагандата на ценности, в които не вярвам и не приемам за нормални, както и заради политкоректността ѝ с най-голямо удоволствие ще сложа 1* с ремарк да заобикалям книгите на Бойн отдалече!
Всички разбрахме каква е сексуалната ориентация на Бойн. Не е нужно да я демонстрира нон-стоп и развява като знаме!

Стигнах с отегчение до 150стр. и я оставям недовършена. Една книга, написана много внимателно по схемата на останалите романи на Алиенде. Да, без съмнение точният алгоритъм е спазен, но липсва чувство, липсва топлина и обич към героите. Един роман-сираче, който мога да оприлича на безпристрастна журналистическа хроника. Роман без душа , написан сухо, дистанцирано и очевидно по задължение. Ами, жалко... А толкова много се зарадвах като разбрах за тази книга! То дори едно просто ястие не става вкусно, ако спазиш чинно всичко по рецептата и сложиш всички подправки, но пропуснеш личното отношение и най-главната съставка - любовта.

Колкото "Тайните убежища" ми беше харесала, толкова тази "Глава 12" ме разочарова. Изобщо не повярвах какво прочетох! Какви бяха тези неща, тези нелепости? За съжаление не мога да напиша по-конкретно, защото ще издам ключови неща от сюжета..
Докато "Тайните убежища" беше пътешествие сред лабиринтите на психиката на наранен и изстрадал човек, то какво беше това??? Пълна глупост!!!
Не, тази книга изобщо не резонира с мен и мога да я определя най-кратко като едно недоразумение, с което не си заслужава да си губите времето. Недомислена, неиздържана, изобщо не мога да повярвам,че си загубих времето с нея в очакване нещо смислено да се случи!
Слагам ѝ 1* с кеф !! И с анти-препоръка за четене!

Eдин трилър с интересен замисъл , с потенциал, който за жалост обаче авторът не е успял да разгърне. Вместо напрегнат трилър тук открих единствено скука, някакви плоски герои, водещи изкуствени диалози, прекалено дълги и досадни описания и като цяло досада и монотонност.

И явно не бяха достатъчни глупавите постъпки на героите и смотаните им диалози, но трябваше и над 150 пъти да чета „мхм“! Ева Кънева е отличен преводач и съм изключително учудена, че не е успяла да избегне тези постоянни повторения на „мхм“-тата! Мен би ме било срам от този превод!

Слагам 1* с огромно съжаление! Не четете тази книга!!!

Леко скучновата карибска приказка, която , предполагам, ще бъде много харесвана.
На мен ми беше мудна, а магическият реализъм - преекспониран.

Книгата не само ме разочарова, но ме и ядоса. Наистина ли през 21-и век ще търсим силата на жената във вещерството и магичната връзка с природата??! В това ли се е превърнал феминизмът?? ОК, има история, която се развива през 17-и век, когато знахарството и лечителството са били някаква форма на неподчинение, опит да имаш повече контрол върху тялото си /макар че и това вече е толкова експлоатирано като сюжет/. Обаче магическите сили да са най-голямото ти себеосъзнаване през 2019 г.? Come on, baby! Не искам да включвам спойлъри, само предупреждавам, че в романа има доста гаднички неща, свързани с нежелана бременност, изнасилване и т.н. Трите женски образа са печално еднотипни, всички мъжки образи са садисти и изверги (освен един, за да сме честни, обаче той пък умира много рано и реално няма особена роля). Ако мъж напише роман, пълен с такива предубеждения спрямо другия пол, ще се вдигне олелия до небесата. Тревожно е, обаче, че толкова много жени са харесали и са се припознали в тази книга /все пак, награда на "Гудрийдс" за 2023г., много ми е трудно да си представя, че мъже са гласували точно за това заглавие/.

Да отбележа все пак и хубавите неща. Емилия Харт пише добре, има доста поетични и красиви моменти в употребата на езика /чудесен превод на Кристина Димитрова/. Книгата е увлекателна, не споря; нишката между трите жени действа успешно като двигател на четенето и макар загадката да не е чак толкова трудно разгадаема, заплита някаква интрига. Аз принципно харесвам такъв тип сюжети с родова история, със скокове във времето, но тук възмущението ми е от крайно едностранчивото представяне и на жените, и на мъжете, свързването на представата за жените изключително с тялото и размножаването, полагането на трите женски съдби в един и същи контекст, независимо от историческите и обществени разлики.