Номинации за "Златна малинка" 2025 г.

На мен лично като стил ми хареса, историята малко ми куцаше на моменти. Ако не ти се купува след тези ревюта, мисля, че я имам в България, мога да ти я изпратя по коледа. А ти си купи друга

Благодаря за темата!

Моите разочарования:

Легенда за Сибин, преславския княз - Емилиян Станев
Влюбеният Айфел - Никола д'Етиен д'Орв
Неприлични книги - Карина Хали
 

Аз тази година явно съм в някаква крива година и имам доста разочарования, та ще си ги напиша май всичките

"Хиляди целувки и едно момче", "Мадоните на Ленинград" - тази книга изобщо не знам защо е писана , "Вилата", "Грехът на пианистката", "Плитката", "Мексиканска готика" - супер хайп за тази книга, а накрая едно нищо. И последната - "Изгаряне"

Без да се замислям дори номинирам книгата на Лори Гилмор "Кафене Пъмпкин Спайс".

И от мен две, които ме подразниха със своя soft plagiarism. Уж писани със старание и умение, обаче с напредване в книгата, всичко написано звучи като вече четено. Повтаряне на тенденции, похвати и теми,  които други талантливи автори вече са правили и прилагали и то реално излиза осемдесето повторение на вече казани неща.

Когато сме били птици на Аяна Лойд Бауно - след красоти като Американа/Чимаманда Адичи, Непривична земя/Джумпа Лахири, Географските ширини на Шубанги Суаруп, Тайе Селаси и тн. това е поредната книга, в която се копира стила на магически реализъм и откровен разказ.
Да, но ние това вече сме го чели последните 10 години. Дори героите са копие на нечие копие.
Скучничка и оставя едно усещане за късно включване в тенденции и копиране на чуждите стилове

Болката идва по късно/ Антония Апостолова - до такава степен е старание да се угоди на някакво жури, че имах чувството, че чета дайджест на всичко модерно и писано през последните 10 години, същия ефект като горната книга. Вече четено и при Милен Русков (мъж разказва от първо лице, с подмятания (помниш ли), обрат на мисълта (а можехме) и тн., и при Георги Г. и при Бърдаров и тн.  
Напълно липсва автентичност, чете се с неудобство заради клишетата и за какво изобщо и е било да изнася действието в Израел, в детство, каквото май никога не е имала там през 80-те и 90-те. Да не говорим, че на места е съчинителство от соца, много навързани напудрени фрази, на който похват пляскаха с радост учителките по литература от 80-те.

И двете книги, разчитат на сексуални откровения като основа за завръзката, както направи "Богът на малките неща" през 1997, но там беше талантливо, болезнено и интересно.
Вече е много похабено като тема.
Хубава литература не се прави на чужд гръб.

По- голямо разочарование от " Кафене Пъмпкин спайс" не бях срещала тая година, въпреки многото книги, които минаха през ръцете ми, голямата реклама и високата оценка в класации. . .

Добре ,де ... вие сте "за бой" Казвам го с обич.
Какво изобщо очаквате от книга със захаросана корица и подобно заглавие?
Аз си имам отдавна сигнални репери за заобикаляне на подобни книги
Видя ли: голяма реклама, захаросана корица и нелепо заглавие, ключови думи като "книжарничка", "кафене", "бакалийка" , "магазинче",  "тик-ток сензация" и всичко това съчетано с цветни порезки и  яко инфлуесване .. ииии бягам надалеч

П.П. Сега гледам, че и някаква "тайнствена пекарна" се върти из темите ...
После ще пълним Малинака

Ама то от тая поредица са пет книгите Така че ще има още какво да се върти - и тиквено кафе, и ферма има, и пекарна...

Да бе, то е ясно, като видиш корицата, че не става дума за Записки по българските въстания, ама поне малко романтика, малко тръпка, някакво развитие, сюжет  да вкара авторката.
А то,...двама се гонят 300 стр. като разгонени тинейджйри и накрая, като се хванаха, стана още по- страшно.
З глави " 50 нюанса" пасти да ядат.

Моите малинки са доста, но тези са в топ 5:
- Огнената библиотека- Мария Сарагоса
- Малка звезда - Йон Айвиде Линдквист
- Всяко неизвършено добро- Адриана Триджани
- Архипелагът на забравените- Никола Бьогле
- Обрат в сюжета- Ралица Генчева

Мама греши- Мишел Бюси
Тегава работа. Започна уж добре, в началото ми беше интересна, после какво точно се обърка, даже не разбрах. Едни отнесени глупости, едни приказки, напъни за психоанализ ли не щеш, хитроумна кримка ли, семейна драма ли, пълна каша. Дочетох я, ама и аз не знам защо, нищо полезно не ми остана, освен усещането за изгубено време.

Последното, което ми каза- Лора Дейв
Не знам защо изобщо я дочетох. Интересен сюжет, но безумно плитки образи. А стилът на писане е просто потресаващ- тромав изказ, кратки изречения, повторения, мъка за четящия.

Услугата- Дейвид Бел
Началото беше обещаващо, но бързо се сгромоляса нататък. Изключително тъпи диалози и ситуации, недостоверни заключения, повърхностни образи( и то пак добре, че не бяха по- задълбочено развити, и без това будят смях). Загубено време за мен.

Катастрофата - Фрида Макфадън
Джеймс - Пърсивал Евърет
Името ми е Емилия дел Валие - Исабел Алиенде
Чета те като книга - Емили Хенри
Луна във водата - Саманта Сото Ямбоа

Добре че са книжните предизвикателства в GoodReads, защото иначе нямаше да имам какво да номинирам.

"Мама греши" беше трагедия, хора, трагедия... Дори не искам и да си я спомням!
Абсолютно алогична история.
Не мога да изчистя от съзнанието си образа на разследващата полицайка, представена като похотлива и сексуално незадоволена жена, която само гледа по задните части на подчинените си и на сервитьорите в заведенията... 🥴
Пълен бляк е тази книга и силна анти-препоръка и от мен за тази книга!

Естествено някои от прочетените книги тази година не ме впечатлиха, но единствената, която не успях да прочета, а се мъчих, мъчих, с надеждата че все нещо ще се случи и накрая само до половината успях, е "Моите приятели" на Бакман. Първите 20 страници бяха чудесни и след това едно и също нещо се повтаряше и повтаряше и ... абсолютна досада, все едно е написал разказ от 20 страници и след това се е опитал да го раздуе вмъквайки тук таме някоя мъдрост за приятелството и изкуството.

И аз не я дочетох.
А иначе фен ли си на писателя?