И аз започвам с това ано детенцето се оправи по бързо , но не подкрепям идеята че лелките или някои от персонала на детското заведение е виновен а случката.Това може да се случии в къщи да си сложи стола да си мие ръчичките и да падне или един куп подобни неща, тогава кои ще съдим за застраховка, бързо лекуване ви желая
- Публикувана: 18 апр. 2007, 22:37 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2007, 00:31 ч.
Инцидент в детската ясла - дайте съвет!!!
Мисля, че най-малко трябва да подадеш жалба за небрежност в детското заведение и общината. Не може да си заведеш детето сутрин на ясла живо и здраво, и да ти го върнат натрошено! Като не са профисионалисти, нямат работа в яслата. Вярно, че са 20 деца и две лелки, но тогава какво правят на пързалката? Здравето на децата ни не може да се рискува по никакъв начин! Щом не е безопасно, нямат оправдание. Аз бих постъпила така. А това за застраховката е пълна глупост, мисля че авторката никак не визира финансовата страна на проблема. Ясно че ще те обезщетят и какво от това, ще ти спестят ли болките на детето или твоето главоболие?
Ами Общината ще се загрижи ( за площадките между блоковете, в детските градини, в училищата ), когато почне да плаща обезщетения за такива случаи.
Общинската охраната в училищата също нищо не прави ( на една приятелката детето си счупи ръката на 2 места в междучасие, бутнали го ).
Ами много разходи направиха. И да го водят по лекари и разправии. И да си тои 2 месеца в къщи.
Детето им е поверено на лелките в детската градина носят отговорност за него . Според мен имаш право на обезщетение.
Общинската охраната в училищата също нищо не прави ( на една приятелката детето си счупи ръката на 2 места в междучасие, бутнали го ).
Ами много разходи направиха. И да го водят по лекари и разправии. И да си тои 2 месеца в къщи.
Детето им е поверено на лелките в детската градина носят отговорност за него . Според мен имаш право на обезщетение.
Мисля, че най-малко трябва да подадеш жалба за небрежност в детското заведение и общината. Не може да си заведеш детето сутрин на ясла живо и здраво, и да ти го върнат натрошено! Като не са профисионалисти, нямат работа в яслата. Вярно, че са 20 деца и две лелки, но тогава какво правят на пързалката? Здравето на децата ни не може да се рискува по никакъв начин! Щом не е безопасно, нямат оправдание. Аз бих постъпила така. А това за застраховката е пълна глупост, мисля че авторката никак не визира финансовата страна на проблема. Ясно че ще те обезщетят и какво от това, ще ти спестят ли болките на детето или твоето главоболие?
Благодаря на всички, които се включихте в темата. Мъчно ми е, че на някои май чета им е хрумнало, че съм го обърнала на бизнес. ::
Просто както се чудехме кой ще гледа детето, дали няма да се наложи наистина да си търсим жена да помага, защото няма как два месеца да не ходи някой от нас на работа, ни дойде на ум, че може би е възможно да има някаква помощ при злополука в детско заведение. Далеч съм от мисълта да обвинявам сестрите в яслата, едва ли някой е искал да се случи нещо подобно, но е факт, че малкото ми момиче хленчи по цял ден и не може да свикне с болната си ръчичка. Всъщност, трудното идва нощно време, не може да си намери удобна поза на тялото и през половин час се налага да я обръщаме.
Надявам се да понесе геройски времето през което ще е в гипс, а на всички дечица от сърце желая щастливи детски игри, без травми !!
Просто както се чудехме кой ще гледа детето, дали няма да се наложи наистина да си търсим жена да помага, защото няма как два месеца да не ходи някой от нас на работа, ни дойде на ум, че може би е възможно да има някаква помощ при злополука в детско заведение. Далеч съм от мисълта да обвинявам сестрите в яслата, едва ли някой е искал да се случи нещо подобно, но е факт, че малкото ми момиче хленчи по цял ден и не може да свикне с болната си ръчичка. Всъщност, трудното идва нощно време, не може да си намери удобна поза на тялото и през половин час се налага да я обръщаме.
Надявам се да понесе геройски времето през което ще е в гипс, а на всички дечица от сърце желая щастливи детски игри, без травми !!
Малко офффф, а това прочетохте ли, замислихте ли се?
"Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в Интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма."
"Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в Интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма."
Благодаря на всички, които се включихте в темата. Мъчно ми е, че на някои май чета им е хрумнало, че съм го обърнала на бизнес. ::
Просто както се чудехме кой ще гледа детето, дали няма да се наложи наистина да си търсим жена да помага, защото няма как два месеца да не ходи някой от нас на работа, ни дойде на ум, че може би е възможно да има някаква помощ при злополука в детско заведение. Далеч съм от мисълта да обвинявам сестрите в яслата, едва ли някой е искал да се случи нещо подобно, но е факт, че малкото ми момиче хленчи по цял ден и не може да свикне с болната си ръчичка. Всъщност, трудното идва нощно време, не може да си намери удобна поза на тялото и през половин час се налага да я обръщаме.
Надявам се да понесе геройски времето през което ще е в гипс, а на всички дечица от сърце желая щастливи детски игри, без травми !!
Просто както се чудехме кой ще гледа детето, дали няма да се наложи наистина да си търсим жена да помага, защото няма как два месеца да не ходи някой от нас на работа, ни дойде на ум, че може би е възможно да има някаква помощ при злополука в детско заведение. Далеч съм от мисълта да обвинявам сестрите в яслата, едва ли някой е искал да се случи нещо подобно, но е факт, че малкото ми момиче хленчи по цял ден и не може да свикне с болната си ръчичка. Всъщност, трудното идва нощно време, не може да си намери удобна поза на тялото и през половин час се налага да я обръщаме.
Надявам се да понесе геройски времето през което ще е в гипс, а на всички дечица от сърце желая щастливи детски игри, без травми !!
Гея, това което си написала е страхотно, наистина се почувствах по-добре. По-често някой трябва да ни припомня детските лудории, после по-лесно понасяме грижите. 
Благодаря ти, Clavena, за това не бях помислила, надявам се от Пирогов, да ни информират какво трябва да се прави.
А на малката принцеса вече започва да и харесва мама да си е в къщи и да ме праща насам-натам за какво ли не...
Проблем ни е обличането, и защо да му се невиди не съм купувала повече дрехи с копчета или цип!!
Благодаря ти, Clavena, за това не бях помислила, надявам се от Пирогов, да ни информират какво трябва да се прави.
А на малката принцеса вече започва да и харесва мама да си е в къщи и да ме праща насам-натам за какво ли не...
Проблем ни е обличането, и защо да му се невиди не съм купувала повече дрехи с копчета или цип!!
Гея, това което си написала е страхотно, наистина се почувствах по-добре. По-често някой трябва да ни припомня детските лудории, после по-лесно понасяме грижите.
Благодаря ти, Clavena, за това не бях помислила, надявам се от Пирогов, да ни информират какво трябва да се прави.
А на малката принцеса вече започва да и харесва мама да си е в къщи и да ме праща насам-натам за какво ли не...
Проблем ни е обличането, и защо да му се невиди не съм купувала повече дрехи с копчета или цип!!
Благодаря ти, Clavena, за това не бях помислила, надявам се от Пирогов, да ни информират какво трябва да се прави.
А на малката принцеса вече започва да и харесва мама да си е в къщи и да ме праща насам-натам за какво ли не...
Проблем ни е обличането, и защо да му се невиди не съм купувала повече дрехи с копчета или цип!!