Clotilde, върна ме в детството! И аз съм от семейство на фармацевт, и аз по същия начин се чувствах, когато ходех в аптеката. Всичко беше както си го описала, и обстановката, и чувството да си там. Обожавах да ми дадат да се занимавам с везната, да вадя и да подреждам обратно малките грамчета - толкова малки, че се вадеха от гнездата в кутията само с пинсета. Едно нещо само ме плашеше - апаратът за дестилирана вода, гледах да не се задържам около него. В шкафовете по стените бяха наредени стъклени шишета с особена форма и още по-особени надписи, мечтаех си да порасна и да знам какво означава всеки един от тях. Имаше и най-голямото съкровище за едно дете - запаси от коркови тапи. Наистина вълшебно място!
- Публикувана: 3 дек. 2025, 14:34 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 22:34 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 14)
Да разкажа и аз за моята мунщина днес . Тръгвам на път с колата, трябва да пътувам приблизително 60 км по път със завои. Времето е гадно прехвърча сняг , отдолу по пътя е киша. Карам зад един камион аха аха да го изпреваря и все в насрещното коли. Естествено той ми пръска цялата кола с кал и мръсен сняг и аз постоянно пускам чистачките и пръскам течност да се чистят. И така няколко пъти , докато течността не свърши.. И аз изпадам в паника, защото без течност не се маха тая мърсотия , аз не виждам вече. Хрумва ми гениалната идея да плисна с вода от вътре стъклото и да го измия .. Е да , само дето като се движиш и има вятър та станах вир вода 
, почвам да си се смея на мен и си викам - По -добре да беше спряла , та така и стана, спрях и го измих .
, почвам да си се смея на мен и си викам - По -добре да беше спряла , та така и стана, спрях и го измих . 
Clotilde, прекрасна история, благодаря за споделянето!
И докато сме на вълна хапчета, да ви разкажа.. Майка и татко пият подобаващо количество лекарства, по няколко пъти на ден, та, естествено, ползват от ония кутийки за лекарства, за цялата седмица, с по три отделения за всеки ден. Всяка неделя вечер майка ритуално натрупва цялата маса с блистери и започва внимателно разпределянето.
По време на една от ваканциите, малката племенница (тогава на четири) нещо изчезнала в едната стая (знаем, че тишина в помещение с дете е знак за вършене на голяма беля!), после гузна се появила при баба си и тихичко й казала:
- Бабо, да знаеш, че разсипах лекарствата на дядо, обаче ти не се притеснявай, всичко прибрах в кутийките!
И докато сме на вълна хапчета, да ви разкажа.. Майка и татко пият подобаващо количество лекарства, по няколко пъти на ден, та, естествено, ползват от ония кутийки за лекарства, за цялата седмица, с по три отделения за всеки ден. Всяка неделя вечер майка ритуално натрупва цялата маса с блистери и започва внимателно разпределянето.
По време на една от ваканциите, малката племенница (тогава на четири) нещо изчезнала в едната стая (знаем, че тишина в помещение с дете е знак за вършене на голяма беля!), после гузна се появила при баба си и тихичко й казала:
- Бабо, да знаеш, че разсипах лекарствата на дядо, обаче ти не се притеснявай, всичко прибрах в кутийките!
Понеже се знам че съм муня, днес заради Клотилд се усъмних в собствената си дефиниция за алхимия и ходих в гугъл да проверявам - да не би в миналото да е имало такива в аптеките нещо 🤣Сега ми стана ясно, че мястото просто е било толкова вълшебно, като алхимия.
Докато ви четях сега си помислих, че мотористът е объркал темата, но после свързах коментара с по-преден пост.
Днес пробвах да видя как може ММ да си налива вода от каната в чаша и да пие, докато ми говори и гледа в мен без да си отмества погледа - оказа се твърде сложно упражнение за мен и ставах да бърша, докато за него е нищо, съвсем естествено. Мисля, че мъжете имат някакви специални способности в някои отношения - той във всеки един момент може да ми каже къде е север и изток, а аз ляво и дясно не мога да оправя. Като сме на ново място мозъкът му сякаш чертае карта, а аз се губя в нашия квартал.
Докато ви четях сега си помислих, че мотористът е объркал темата, но после свързах коментара с по-преден пост.
Днес пробвах да видя как може ММ да си налива вода от каната в чаша и да пие, докато ми говори и гледа в мен без да си отмества погледа - оказа се твърде сложно упражнение за мен и ставах да бърша, докато за него е нищо, съвсем естествено. Мисля, че мъжете имат някакви специални способности в някои отношения - той във всеки един момент може да ми каже къде е север и изток, а аз ляво и дясно не мога да оправя. Като сме на ново място мозъкът му сякаш чертае карта, а аз се губя в нашия квартал.
Аз приблизително добре се ориентирам и разни клишета за неориентираните жени не ми допадат особено. Дай ми на мен географска карта и ще се оправя всякак. Гугъл мапс ли ще е, хартиена карта ли, все ще се ориентирам. И самолетни билети и хотели, по цял свят ще резервирам. Имам ли пари в картата, банковата, с всичко се справям. Много съм оправна.
Веднъж, обаче, свекърът ме обърка. Питах го за нещо, къде е в мазата. Каза - слизаш по стълбите и тръгваш на север. Е, доста си говорихме. Откъде да знам къде е север, в мазата му? Да не слизам с компас там.
Аз пък го бях заключила веднъж в същата тази маза. Случайно и по погрешка. Там има един стар диван, книги, има и вино и ракия. И кисели краставички в буркани има (аз съм ги правила). Не се оплака, човека, не ми беше сърдит. Не бедстваше със сигурност, поне докато го освободих. Само препоръча да оставим там и малко луканка, за всеки случай.
Веднъж, обаче, свекърът ме обърка. Питах го за нещо, къде е в мазата. Каза - слизаш по стълбите и тръгваш на север. Е, доста си говорихме. Откъде да знам къде е север, в мазата му? Да не слизам с компас там.
Аз пък го бях заключила веднъж в същата тази маза. Случайно и по погрешка. Там има един стар диван, книги, има и вино и ракия. И кисели краставички в буркани има (аз съм ги правила). Не се оплака, човека, не ми беше сърдит. Не бедстваше със сигурност, поне докато го освободих. Само препоръча да оставим там и малко луканка, за всеки случай.
Мисля, че мъжете имат някакви специални способности в някои отношения - той във всеки един момент може да ми каже къде е север и изток, а аз ляво и дясно не мога да оправя. Като сме на ново място мозъкът му сякаш чертае карта, а аз се губя в нашия квартал.
Има си и научно обяснение. Мъжете и жените имаме различно пространствено мислене.
И баба говори с изток, запад, север, юг... Явно едно време ляво и дясно не са били модерни.
Майка ми е от Родопите, баща ми от Балкана. Повече от 30 години спорят кое е горе и кое е долу. Той все казва, че ще ходи надолу към Пловдив, защото е надолу на картата. Майка ми пък се ориентира по надморската височина... Та е пълен мармалад кой накъде е тръгнал.
Майка ми е от Родопите, баща ми от Балкана. Повече от 30 години спорят кое е горе и кое е долу. Той все казва, че ще ходи надолу към Пловдив, защото е надолу на картата. Майка ми пък се ориентира по надморската височина... Та е пълен мармалад кой накъде е тръгнал.
Оправям се чудесно с навигация и питане. ММ може и да се замотае, но никога няма да попита. Аз нямам притеснения да питам.
Факт, че паркира по добре от мен, аз ползвам за посоки "ляво или другото ляво", но пък като отвори гардероба, пуловера ще му избоде очите, и не го вижда
, или в хладилника, все нещо няма, а то си седи там...
Факт, че паркира по добре от мен, аз ползвам за посоки "ляво или другото ляво", но пък като отвори гардероба, пуловера ще му избоде очите, и не го вижда
, или в хладилника, все нещо няма, а то си седи там...
В момента, в който ММ пусне навигацията и от там чуя "Тръгнете на североизток", битката е загубена за мен. 
Моята приятелка, когато ми казва да завия надясно: "Тая ръка, с която пишеш, на другата страна". На мен ми отнема поне 5 секунди да осмисля с коя ръка пиша и пресечката е изпусната. Много, много съм зле в това отношение, още като малка по физическо като кажеха кръгом на еди къде си, аз все бях наобратно на класа.
Кръгом е само в една посока. 
Ние май сме обърнати - той никога не знае кое е ляво и дясно, аз се оправям прекрасно, ако не ме накараш да гледам карти и джи пи еси.
Да номинирам муня домоуправителка. Без добри чувства.
Трябва да превеждаме пари по сметка, но не може да даде ибана, защото е конфиденциална информация.
Освен да ги изпращам с пощенски гълъби.
Ние май сме обърнати - той никога не знае кое е ляво и дясно, аз се оправям прекрасно, ако не ме накараш да гледам карти и джи пи еси.
Да номинирам муня домоуправителка. Без добри чувства.
Трябва да превеждаме пари по сметка, но не може да даде ибана, защото е конфиденциална информация.
Освен да ги изпращам с пощенски гълъби.
Моят айбан не е конфиденциален. Мога да ви го дам 🤣
Ако не те познавах, щях да помисля че говориш за ММ. Той се губи и с навигация, но никога и за нищо на света не си признава.