Clotilde, върна ме в детството! И аз съм от семейство на фармацевт, и аз по същия начин се чувствах, когато ходех в аптеката. Всичко беше както си го описала, и обстановката, и чувството да си там. Обожавах да ми дадат да се занимавам с везната, да вадя и да подреждам обратно малките грамчета - толкова малки, че се вадеха от гнездата в кутията само с пинсета. Едно нещо само ме плашеше - апаратът за дестилирана вода, гледах да не се задържам около него. В шкафовете по стените бяха наредени стъклени шишета с особена форма и още по-особени надписи, мечтаех си да порасна и да знам какво означава всеки един от тях. Имаше и най-голямото съкровище за едно дете - запаси от коркови тапи. Наистина вълшебно място!
- Публикувана: 3 дек. 2025, 14:34 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 01:37 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 14)
Да разкажа и аз за моята мунщина днес . Тръгвам на път с колата, трябва да пътувам приблизително 60 км по път със завои. Времето е гадно прехвърча сняг , отдолу по пътя е киша. Карам зад един камион аха аха да го изпреваря и все в насрещното коли. Естествено той ми пръска цялата кола с кал и мръсен сняг и аз постоянно пускам чистачките и пръскам течност да се чистят. И така няколко пъти , докато течността не свърши.. И аз изпадам в паника, защото без течност не се маха тая мърсотия , аз не виждам вече. Хрумва ми гениалната идея да плисна с вода от вътре стъклото и да го измия .. Е да , само дето като се движиш и има вятър та станах вир вода 
, почвам да си се смея на мен и си викам - По -добре да беше спряла , та така и стана, спрях и го измих .
, почвам да си се смея на мен и си викам - По -добре да беше спряла , та така и стана, спрях и го измих . 
Clotilde, прекрасна история, благодаря за споделянето!
И докато сме на вълна хапчета, да ви разкажа.. Майка и татко пият подобаващо количество лекарства, по няколко пъти на ден, та, естествено, ползват от ония кутийки за лекарства, за цялата седмица, с по три отделения за всеки ден. Всяка неделя вечер майка ритуално натрупва цялата маса с блистери и започва внимателно разпределянето.
По време на една от ваканциите, малката племенница (тогава на четири) нещо изчезнала в едната стая (знаем, че тишина в помещение с дете е знак за вършене на голяма беля!), после гузна се появила при баба си и тихичко й казала:
- Бабо, да знаеш, че разсипах лекарствата на дядо, обаче ти не се притеснявай, всичко прибрах в кутийките!
И докато сме на вълна хапчета, да ви разкажа.. Майка и татко пият подобаващо количество лекарства, по няколко пъти на ден, та, естествено, ползват от ония кутийки за лекарства, за цялата седмица, с по три отделения за всеки ден. Всяка неделя вечер майка ритуално натрупва цялата маса с блистери и започва внимателно разпределянето.
По време на една от ваканциите, малката племенница (тогава на четири) нещо изчезнала в едната стая (знаем, че тишина в помещение с дете е знак за вършене на голяма беля!), после гузна се появила при баба си и тихичко й казала:
- Бабо, да знаеш, че разсипах лекарствата на дядо, обаче ти не се притеснявай, всичко прибрах в кутийките!
Понеже се знам че съм муня, днес заради Клотилд се усъмних в собствената си дефиниция за алхимия и ходих в гугъл да проверявам - да не би в миналото да е имало такива в аптеките нещо 🤣Сега ми стана ясно, че мястото просто е било толкова вълшебно, като алхимия.
Докато ви четях сега си помислих, че мотористът е объркал темата, но после свързах коментара с по-преден пост.
Днес пробвах да видя как може ММ да си налива вода от каната в чаша и да пие, докато ми говори и гледа в мен без да си отмества погледа - оказа се твърде сложно упражнение за мен и ставах да бърша, докато за него е нищо, съвсем естествено. Мисля, че мъжете имат някакви специални способности в някои отношения - той във всеки един момент може да ми каже къде е север и изток, а аз ляво и дясно не мога да оправя. Като сме на ново място мозъкът му сякаш чертае карта, а аз се губя в нашия квартал.
Докато ви четях сега си помислих, че мотористът е объркал темата, но после свързах коментара с по-преден пост.
Днес пробвах да видя как може ММ да си налива вода от каната в чаша и да пие, докато ми говори и гледа в мен без да си отмества погледа - оказа се твърде сложно упражнение за мен и ставах да бърша, докато за него е нищо, съвсем естествено. Мисля, че мъжете имат някакви специални способности в някои отношения - той във всеки един момент може да ми каже къде е север и изток, а аз ляво и дясно не мога да оправя. Като сме на ново място мозъкът му сякаш чертае карта, а аз се губя в нашия квартал.
Аз приблизително добре се ориентирам и разни клишета за неориентираните жени не ми допадат особено. Дай ми на мен географска карта и ще се оправя всякак. Гугъл мапс ли ще е, хартиена карта ли, все ще се ориентирам. И самолетни билети и хотели, по цял свят ще резервирам. Имам ли пари в картата, банковата, с всичко се справям. Много съм оправна.
Веднъж, обаче, свекърът ме обърка. Питах го за нещо, къде е в мазата. Каза - слизаш по стълбите и тръгваш на север. Е, доста си говорихме. Откъде да знам къде е север, в мазата му? Да не слизам с компас там.
Аз пък го бях заключила веднъж в същата тази маза. Случайно и по погрешка. Там има един стар диван, книги, има и вино и ракия. И кисели краставички в буркани има (аз съм ги правила). Не се оплака, човека, не ми беше сърдит. Не бедстваше със сигурност, поне докато го освободих. Само препоръча да оставим там и малко луканка, за всеки случай.
Веднъж, обаче, свекърът ме обърка. Питах го за нещо, къде е в мазата. Каза - слизаш по стълбите и тръгваш на север. Е, доста си говорихме. Откъде да знам къде е север, в мазата му? Да не слизам с компас там.
Аз пък го бях заключила веднъж в същата тази маза. Случайно и по погрешка. Там има един стар диван, книги, има и вино и ракия. И кисели краставички в буркани има (аз съм ги правила). Не се оплака, човека, не ми беше сърдит. Не бедстваше със сигурност, поне докато го освободих. Само препоръча да оставим там и малко луканка, за всеки случай.