Не обичам да ми подаряват парфюми, имам специфичен вкус (като почти всяка жена) и се чудя какво да ги правя. Събирам ги в един шкаф. Един ден ми звъни приятелка да се видим спонтанно, тъкмо бяха минали коледните празници. Брей, за нея нямам подарък, а ми се прииска да й занеса нещо. Отварям шкафа - хващам един, който кой знае защо ми напомня на нея, слагам го в хубава торбичка и заминавам. По пътя се сещам защо ми напомня на нея - ми щото ми е от нея. И сега? Няма начин да не ме пита "покажи какво носиш в торбичката", дори да кажа че е подарък за друг. Оставих го в един бар по пътя и още не съм си го взела.
Със етикетите също имам случка, май съм ви разказвала. Бях на някакво събитие и едната от организаторите беше с много хубава бяла риза, леко прозрачна. Като е с гръб към нас се вижда голям бял етикет, подпъхнат в сутиена й. Дърпам я на страна и й казвам, че е забравила да махне етикета, и на мен ми се е случвало (да не й стане неудобно), това-онова. Тя се изчерви на мига и по погледа й осъзнавам, че знае за етикета, но не знае, че се вижда. И затова е бил в сутиена. И добавям - може да си сложите сакото....
Със етикетите също имам случка, май съм ви разказвала. Бях на някакво събитие и едната от организаторите беше с много хубава бяла риза, леко прозрачна. Като е с гръб към нас се вижда голям бял етикет, подпъхнат в сутиена й. Дърпам я на страна и й казвам, че е забравила да махне етикета, и на мен ми се е случвало (да не й стане неудобно), това-онова. Тя се изчерви на мига и по погледа й осъзнавам, че знае за етикета, но не знае, че се вижда. И затова е бил в сутиена. И добавям - може да си сложите сакото....
Запазих самообладание, какво друго да направя. 
Много е гаден звука от боботенето и се притесняваш двойно. 