Любители на кучета - 156

Започвам с това, че пиша впечатления от позицията на калпав кучкар, с първо и единствено куче, взето по емоционални причини.

Когато си взимаш куче, особено за първи път, трябва да си напълно осъзнат за какво вземаш това куче - за домашен любимец, за работа или за шоу. След това избираш съответната порода.
Ако кучето ще ти е любимец преди всичко, си избираш някоя диванна порода... френски булдог, кавалер, йорки, чихуахуа и пр. А най-добре е да спасиш някое куче от улицата или от приют, но не е задължително. Просто трябва да си изясниш според твоите навици, дома, ангажиментите коя порода най-много би ти пасвала, за да не се измъчвате ти, семейството и животното после.

Ако кучето ще бъде за работа (охрана, лов и пр.) или дълги разходки/бягане си избираш работна порода - овчарка, хъски, ваймаранер, джак ръсел, ягдтериер и пр. Пак според дома и ангажиментите. И пак ще се наложи компромиси, давам пример.. Имам приятелка с ягдтериер, специално избира тази порода, защото имат много енергия и с такова куче можеш да вървиш всеки ден с километри, както тя прави. Обаче, вкъщи това куче е истинско бедствие, просто разрушител. И трябва да си наясно с това, да си прочел предимствата и недостатъците на всяка порода! Джак ръсел изглежда сладка плюшка, обаче е всъщност терминатор, много умен и неуморим. Хъскито изглежда социален темерут, обаче е също неуморимо, а и с доста големи зъби ако се наложи, и още повече косми, които ръси навсякъде..

Ако кучето е за шоу, там вече е ясно, избираш порода, търсиш лицензиран развъдник, взимаш куче с потекло и много, много работиш с него, за да се получи куче, което ще може да ходи на изложби и знае как да се държи на място с много дразнители. Например за доберманите съм чела, че ги тестват дали запазват самообладание. Застава собственика с кучето и изведнъж покрай тях минава шумна тълпа от хора. Кучето трябва да не трепне и да не реагира по никакъв начин на навлизането в неговото пространство.

Когато си избираш порода, трябва да си отчел всички предимства и недостатъци - тегло, козина, темперамент, издържливост... всичко. Защото ще ти се наложи да се сблъскваш с това всеки божи ден!

После идва ред на отглеждането и възпитанието. Възпитанието трябва да започне от най-ранна възраст, горе-долу на 3-4 месеца, и то по-скоро послушанието. Защото малките кученца лесно се дразнят и си отвличат вниманието и не можеш да очакваш от него да помни всичко и да слуша винаги. Докъм 12 месеца има драми, после би трябвало всички проблеми с хигиена и възпитание да са се разрешили.

Значи, възпитанието. Ще кажа мен какво най-много ме дразни на улицата.

Първо... кучета, независимо колко големи, които лаят по мен и моето куче. Те са едни и същи винаги! Имаме си един кокер, един джак, една фокстериерка и една кане корсо, които винаги лаят по нас. Е, не е приятно. Джакът особено ми е много неприятен, даже си признавам, че веднъж го нарекох злобно псе, защото той е злобен. Той лае и се спуска по кучета и хора без никой да го предизвиква. Изтървана работа, той вече е 6-7 годишен, няма надежда. Кокерът е млад и стопанката му постоянно го учи, обаче той не поема и тя му бере срама всеки път. Това е проблем и за собственика, защото се чуди какви маршрути и часове за разходка да избира, за да не си навлича проблеми. За фокстериерката и кането ми е много чудно, защото и двете са втори кучета и вървят заедно с по едно мъжко и супер възпитано куче. Обаче тия двете са огън. Мъжкият върви, женското се пени и лае. Та не знам доколко е възпитание, или характер, или поведение от ревност. Чак дотам не разбирам.

Второ (и по-важно)... кучета, които се изправят по хората. Е това вече е пълен ужас. Особено голямо куче. Няма да забравя как едно дого аржентино освен, че ме блъсна в гърдите, ми скъса с един замах и любимо яке. Ох, учете си кучетата да не се изправят по хората, за да не ги цапат, драскат, блъскат. Това е много важно! И тук съм горда, че отучих Зара от това още като подрастваща. Не, не, не до откат, и вече не го прави. Ако хареса много някого, му прави танци-манци или допира буза до бедрото му и чака галене. Което пак коригираме в зависимост от реакцията на човека.

Трето.. агресията. Недопустимо поведение! Тук вече трябва треньор и дори и наказания. Недопустимо е домашно куче да напада друго куче. Още първия път когато се случи, докато кучето е малко, трябва да се вземат мерки, незабавно. Няма да коментирам разни батки с питбули, които нападат и убиват котки и малки кучета. Това трябва да се криминализира според мен. Вземе ли се опасна порода обаче и се види, че кучето има силен инстинкт, трябва да се работи нон-стоп с кучето. Затова, ако някой няма сили и възможност да работи с голямо и опасно куче, моля да не си взима були, дого, кане, хеле пък каракачанка съвсем, това е супер трудно за възпитание куче.

Четвърто... ако се пуска кучето без повод, да бъде научено как да се държи. Да не се спуска към хора, други кучета или коли. Да заковава на място като му кажат Стой и да отива веднага при стопанина си, когато го повика. Смятам, че ако кучето научи тези неща, може да бъде пускано без повод на поляни, на места без хора и коли. Все пак това са живи същества, които не трябва да прекарат живота си на повод. Трябва им свобода и тичане, за да бъдат щастливи. Ама през ден-два чета във фейсбук за загубени кучета. И ми става много мъчно и се моля да ги намерят. Особено ловните породи са много трудни за овладяване пуснати, дори и кокерите бягат. Имаме късмет, че Зара е страхлива и държи да е близо до нас. обаче имаме поне 2-3 случки, когато се уплаши и хукна да бяга, и я намерихме пред входа. Добре, че се прибира, ама ако сме някъде далеч от вкъщи, не ми се мисли. За съжаление, винаги има риск пуснато куче да се стресне и да избяга. Затова трябва много да се работи по послушанието.
Тук ще разправя една скорошна смешна случка. Извела съм Зара на нивата, и като се отдалечихме от блоковете я пуснах. Вървим по пътя (черен път) и в това време се задава кола, която започва да намалява. Викам си, край, пак ще ми четат конско, че доберманът е пуснат. Спира колата до нас, прозорецът се спуска и някакъв мъж казва "Ехаааа, от двадесет години не съм виждал доберман."

Признавам си, че взех Зара по емоционални причини. Доберман не е порода за хора без опит!!! Ако щете ми вярвайте, но аз четох много за доберманите, имам си даже голяма тетрадка със записки, имам свалени книги, мъжът ми гледа и той много видеа. Обаче аз съм си мека Мария и за мен щастието на Зара е над всичко. И правя нон стоп грешки. Напримр това с мрънкането за топката. По принцип с топката играем сутрин след разходка и ядене. Знаем, един час играем, хвърляме, дърпаме и така. Обаче постепенно поддадох, един-два пъти й я дадох и след обедната разходка. И тя само това чака. Колкото повече, толкова повече, нали.. що да не.

При мъжа ми пропуски няма. За него Зара е животно и неговият комфорт е на първо място, за Зариния комфорт изобщо не му пука. И тя слуша, къде ще ходи. Сами ли са двамата, Зара е като войник в казарма. Ако аз съм с тях, дисциплината веднага започва да куца.

И това, което написа mtz. Наистина, ако искаш куче, което да взимаш навсякъде с теб, трябва да е възпитано и да разчиташ, че няма да има проблеми. Заради спокойствието на всички.

На мен ми е много тъжно, че не мога да разхождам Зара сред много хора. Тя сред тълпа става невероятно неспокойна, или отказва да върви, или колабира от емоциите. Но това е и проблем на женските добермани, те са по-нервни и сензитивни. Мъжките и по ресторанти ходят.