Аз пък се обаждам или пиша, дори и да не сме се чували отдавна. Ей така просто да чуя някого. С времето на все по-малко хора, но не ми пречи да го правя. Тъпото е, че, като не се сещат те, лека полека се отчуждаваме, дори като се чуем, нямаме много какво да си кажем.
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2025, 00:54 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
Аз пък се обаждам или пиша, дори и да не сме се чували отдавна. Ей така просто да чуя някого. С времето на все по-малко хора, но не ми пречи да го правя. Тъпото е, че, като не се сещат те, лека полека се отчуждаваме, дори като се чуем, нямаме много какво да си кажем.
Точно за това говорим, че е тъпо все едната страна да инициира срещи.
В един момент писва.
Да не говорим, че се чувстваш все едно се натрисаш.
Случва се човек да се мисли за нечий приятел, а отсрещният да не го е поставил в списъка на приятелите си. Тогава и да се звъни, и да се настоява за виждания, и да се предлага, няма смисъл, най-много вторият да загине от досада.
Искам да кажа, че е добре хората да имат по-трезва представа за ценността си.
Нищо трагично не е станало, ако Х и У са се раздалечили, не е казано и че ще бъде завинаги. Но ако се стига до драми, вече не е добре.
Искам да кажа, че е добре хората да имат по-трезва представа за ценността си.
Нищо трагично не е станало, ако Х и У са се раздалечили, не е казано и че ще бъде завинаги. Но ако се стига до драми, вече не е добре.
Аз нямам много приятели, да не кажа почти никакви. Но никога не изпитвам самота. Общувам реално само с мъжа ми и с майка ми. Много рядко да изляза с единствената ми приятелка. Но някак си се чувствам самодостатъчна. Обичам работата си, творчеството- те ми дават смисъл и пълнота. Та не усещам липсата на хора да ми пречи по някакъв начин за добро или лошо.