Колоко САМИ означава "сами"

Аз  определено съм  за тук- ама да ви кажа правичката не ми се разказва- пък и съм разказвала в този форум. Две неща искам да добавя към написаното дотук по темата:
1. Колкото и малко да са парите и помощта, които някой ти дава - все пак е нещо.
2. Що се отнася до предела- Jaly, наистина някой път бая време чакаме  .  Но не е Бог дето ни товари с колкото можем да носим. Обратното е- като сме се прераждали и като сме си избирали теглилото сме си взели толкова душа, че да можем да издържим.

Благодаря на приятелите ми, които ми помагаха и на Бог, който не ни изостави. 

Абсолютно да - колкото и малка да е помощта, пак е някаква. Аз все още не съм си развалила отношенията с родителите ми дотолкова, че да не мога да им оставя малкото в случай на спешност, но да отида на кафе - дума да не става -да изляза с мъж - ми да - сигурно ще може - 1нъж месечно...  Ма то кой ще ме вземе.... то и аз не бих го взела ако ми се предлага 1нъж месечно...  Това е другия голям проблем на това да нямаш родителска подкрепа - на мен в момента не ми е голям проблем защото другите са ми по-големи... ама някой ден като ми тръгнат нещата.. живот и здраве - сигурно и затова ще се закахъря - че нямам кога да ходя по гаджета 
А вие всъщност с тази част как се справяте?

Колко съм сама ли?Ей сегинка ще ти разкажа и аз.След гимназия се изнесох на квартира.С моя.Работехме-аз излизам-той се прибира-сама.Изпращах го с поглед през прозореца и ревях, но за наем бачкаше единя, за сметки другия.Живеехме с кисело мляко и хляб/ понякога/ на 19-20 години.Сама в 90% от случаите.Когато си стъпихме на краката и се появи детето, той заработи "качествено"-разбирай усилено/ няма лошо!/, но взе и в друга посока свобода.Та-пак сама-вечер го чакааам, чакааам.С второто ситуацията е още по-драстична.Вчера чаках, чаках, не дочаках.Пак си легнах.Сама.Тази сутрин той спеше, излезнах с децата, прибираме се, него го няма.Не знам къде е в неделя.Та съм сама.И когато едното дете се съдира от колики, а другото иска да му напълниш ваничката да си играе, пак съм сам-сама.Кел файда, че , казвате-деца съм имала, не съм сама...като не смогваш и нямаш 5 ръце например.Иначе, като ходех и на работа, влачех дете от единя край на Сф до другия, барабар с корем, по жеги и в студ, пак бях сама.И като и се скъса чисто новият ботуш в единствените преспи, които наваляха тази зима и носих бременна с рискова бременност дете на ръце, пак бях сама.Икато си вдигам легена с пране пак никой не вижда, щото няма никооой, пак съм сама.Баби-няма/ за вуйни и стринки да не говорим /1-2 пъти в месеца с приятелка- и това няма.Та, питаш колко съм сама, когато съм сама ли?Хм, пак попитай и може да се сетя за отговорите....
Та на фона на това-брак/ заедно сме/ от 12 години, с намекване за развод.Не намекване, то си е искане.Иска пича, да съм наравно с него.В 9 месец с второто ми го сервира/ даже 8 беше, аз си родих в 8 /Та ще съм сама с две, кво гаджета, кви мъже...

 

Пенелопа, много ти се е насъбрало.

Не знам дали ще успея, но ми се иска да те успокоя, защото много тревога има в думите ти.

В една друга тема за приказките разказах една приказка- "Няма да е все така."Повярвай ми- животът е колело и се променя, и те върти. За да обърнеш колелото в желаната посока ти трябва помощ- от приятели, от близки  и от горе .

И понеже темата е за това доколко  и как сами се справяме- искам да ви кажа, че аз никога не съм отказвала помощ.

А за гаджетата- най -напред трябва да се излезе от тази ситуация- ще дойде ред и за това.

И аз не отказвам помощ, никой не се бута да ми я предложи просто.Не знам какво е помощ.Каси например е свидетел-и торби си нося, с корема и с дете за ръка, и баня си търкам с белина и всичко, всичко.Всичко мъжко също върша,, че и женското, че и на работа си ходех до преди да родя второто.Няма тревога в думите ми, има само болка.Ма освен душевната и тялото ми взе да се сдухва.Толкова от мен.Колко съм сама ли питахте.Много съм сама.

Мдам - именно.
Или ние не знаем как да си я поискаме?

Да беее, като пискам-що съм слаба-ето, не можеш сама да се оправяш, като не искам, що съм силна-доказвай си се и си влачи колкото си искаш, така е лесничко за другия.Угодия няма на човек, които не те зачита.

За съжаление това е  истината...

Дарена, приятно ми е да те видя пак сред нас, надявам се че с малчо сте добре 

Аааа, като ми кипне и си пискам, че искам помощ и още как! В случая става дума за яко солене на генетичния да свърши нещо...В началото се правеше на интересен, но всеки си има слабо място. Та като го "фанах за топките" сега при първо повикване помага! Установих, че и опозиционните баба и дядо искали често до си видят внучката и сега хич не се дъпрам като я поканят за повече от един уикенд! Но това е веднъж месечно....за излизане вечер - пак една вечер на седмица ми се полага...ама и това е нещо! А за осиновяването - не, за съжаление съвсем сериозно го мислех, даже проучвах как точно може да стане и дали мога аз да избера кой да я осинови...Понеже точно две приятелки изявиха сериозно желание да я осиновят, а и двете живеят в чужбина, така че наистина сериозно мислех по въпроса....Но това беше преди...просто от предния живот съм взела по-малко сила отколкото сега съм решила, че мога да понасям май...
Но да речем, аз самата си знам, че нямам вътъка на Пенелопа - шапка ти свалям как се справяш...Аз мога да работя докат ми избие кръв под ноктите, само не и да седя в къщи да гледам деца.....

Искам да уточня- и при мен не се редят на опашка да ми помагат, но понякога моля за помощ, а най-често  си плащам, за да ми го гледат. Във всеки случай имам добри приятели и когато ми предложат помощта си не им отказвам. Спомням си синът ми беше бебе и аз свалям количката от втория етаж сама. Една съседка и приятелка, която скоро щеше да заминава да живее в София ми предложи помощта си . В един момент си помислих- "Ами тя като замине след 2 седмици..." после реших- след 2 седмици ще му мисля- сега Бог ми е пратил помощник и не му отказвам. Друг пример- имах приятел с когото се разделих, но той много обичаше детето ми и бяха много близки. И сега когато се обади и иска да ни види не му отказвам- не заради мен, а заради детето ми. Гордост и честолюбие - никога не съм позволявала те да пречат на отношенията ми с хората, поне доколкото зависи от мен. А иначе си качвам и газовата бутилка до третия етаж сама- е , зареждам за 10 лв, за да мога да я нося.
Далеч съм от мисълта да давам акъл, просто казвам как се справям- може пък на някой да помогна.
Jaly, сполай ти за добрите думи !  Ще кажа, че сме добре, за да станем още добре.   

Ти хубаво, Даренка, казваш, обаче все някой ти е предложил-един за количката, друг за детето, , бивш приятел, настоящ...пък на мен никой не ми предлага, мацка.Гледат те като изкопаемо в повечето случаи.Качвам се на маршрутка-ръгат те, теб, детето.На рейса-още по-зле.Ако не ръгаш с лакти и не си извоюваш с потупване на рамото мястото, до което е залепена лепенка на майка с дете-гледат през прозореца и не те виждат.Излизам от входа-затварят ми под носа вратата със замах, да отнесат количката.Отивам на пазар-бабички те навикват, защото си ги закачила без да искаш с количката леко...Ей такива, ежедневни, дребни на пръв поглед неща, но се трупа едно огорчение.И въпреки това се старая да се усмихвам на всичко.И се извинявам в повечето случаи.И като не получиш и от най-близкия, вече става страшно.Къде я тази помощ, дето я предлагат такла щедро-да ходя да си събера малко и аз

Малеее, срам, и аз го мислех.
Ама майка ми и баща ми ме обявиха за луда и не дадоха дума да се спомене.
Сега като се сетя ми се повръща от себе си, но тогава в такава депресия бях изпаднла, че всичко ми беше безразлично 
За помощ не мога да се оплача изобщо, но това не ми пречи да се чувствам МНОГО САМА!

Именно - за това говорим.  Като не ти предлагат - какво - ще ходиш от врата до врата на колене да ги молиш ли??? По скоро шъ умръ. 
Бе то за умиране всъщност и дума не става, щото никой не ми ще детето - принудително ще бъде осиновено.  Ама на сух хляб ще мина но на колене няма да падна на никой.

ААааа, взе ти да се очовечаваш.И място в рейса си искай и не се прави!Щото на тези места, ако сама не си го извоюваш-тетката няма да се сети да помогне, ръка да подаде някой чичко като слизаш с дете на ръце-няма, братко.Мамка му, ми аз се изръсих от рейса със все детето бе!Щото все някой бърза.Изкълчих си яко кракът, добре, че на късмет детето на крака падна и залитна, че не паднах върху него да го смажа. А иначе-децата ми хубави и много им се радват.Пък аз искам-здрави да са ми, останалото е въпрос на възпитание, характер, обработен по най-добрият за детето начин.И късмет.А дете не се възпитава стойностно с прибиране от работа, когато то спи.Това ми е мнението и не е съвсем по темата, ма ...