Как се чувствате по коледните празници?

Обожавам Коледа и винаги ми е била любим празник.
Маниак съм на тема украсяване и го правя с мерак.
През последните две години обаче не е така.
Досадно ми е, не ми се занимава, не искам да обикалям по роднини и не желая да се събираме от маса на маса. Изобщо не желая нищо да правя. Дали е от годините, дали ми омръзна, дали е нещо емоционалноро не знам. Но това е факт. Чувствам се не съвсем ок по това време от годината.
Има нещо, което много ме натоварва в избирането на подаръци, в присъствието някъде по задължение.
Тази година сме у свекърите по собствено желание. Имах едни очаквания за активна почивка, за разходки и обикаляне в близките градове.
Но лежим и ядем по цял ден и единствената тема е какво ще се яде и какво ще се готви. Аз съм на режим и съответно ми е трудно.
Не си починах, натоварих се още повече.
Мислехме да се се разхождаме, да спим, да тренирам,да си правя йога, да си пиша дипломната. Само последната точка донякъде ми с е получи,което пак е нещо. Пълна къща с хора, не мога да стоя сама, поизнервих се.
Имам чувството, че всяка година се повтаря едно и също. И това ще е последната, в която ще прекарвам така и ще си го причинявам това. Ако ще цялата рода да ми се сърди.
Отегчена съм, изморена съм и с никой не ми се вижда. Единственото хубаво е, че поне не сме на работа десетина дни.
Дали защото много се уморих и преди това, мн ми е социално на работа и имах нужда от откъсване и истинска почивка.
Дали защото просто вече нямам тази търпимост, дали е скука, не знам какво е.
Но забелязвам, че напоследък не мога и да си почивам като хората.
Обаче се изпонатръшкахме и болни.
За капак на всичко и НГ няма да сме никъде. А това досега никога не е било. И за мен е голям проблем. Аз имам нужда да празнувам с приятели и не мога да си го представя иначе.
Само, че тази година предпочитам да сме сами отколкото все в един и същи състав.
Това, което мисля, че ме кара да се чувствам така е докъде приятелката среда- имам нужда от нова такава.
Приятелите ми само мрънкат и те.
Постоянно повтарят колко сме стари вече (преди два месеца направих 37)🤣какво ги боли, как искат само да си почиват. Аз такива приказки не търпя и не мога да ги приема, дразни ме това преувеличаване и мрънкане.
Не искат купон, не искат никъде да мръднем.
А аз съм обратното. Не ме мързи, купонясва ми се, искам разнообразие.
Ни най-малко се нямам за стара.
Даже тепърва обмислям да раждам второ дете.
Направо всички около мен ги обзела една апатия.
Напрежение са ми празниците от едно известно време насам.
Чувствам се дето се вика уморена от почивката, а нищо не съм правила.
Нямам търпение да си ходя у нас си и да мога да си тренирам и пиша на спокойствие поне до 5 ти докато се върна в училище.
А не е като годината да ми е била лоша, напротив хубава година беше.
Всеки с който говоря се чувства по сходен начин.
Онзи ден нямах търпение да загася светлинните на работа и да си хвана пътя.
С такива хубаво настроение пътувахме насам.
А то дните отлетяха и въобще не съм доволна как си ги прекарах.
Не знам защо е така, но нещата ги чувствам  като да ги вършат прякосила, въобще не ги правя с желание, а по задължение.
Догодина се зарекох, че на 26 към чужбина или два дни на спа и това е. Лошото при нас е, че мъжа ми празниците работи и даже тая година е голям късмет, че не е дежурен в нито един от дните.
Та това ще е може би за подводно с такава дълга отпуска от работа.
За съжаление тук е супер голям студ и Стоин само в къщата.

Принципно не са ми любими тези "Празнични дни" - и като дете и сега, не са ми празнични и това е. Събираме се с някаква рода - винаги, винаги, винаги има някаква драма. Като се виждаме сравнително рядко и като живеем в този свят на презадоволеност и егоизъм - съвсем не презнично минават "презниците".
Май ми е било най-добре като студентка - винаги работех и пропусках тая семейни идилий..
Имам чувството, че щастливите семейни сбирки ги има само в бозавите американски филми.
Днес вече се прибрахме и ще съм си у дома, в моето легло, моята баня, моят ритъм.
За в бъдеще, ако ще се пътува - колкото и да е далеч, ще е за 2-3 дни максимум и това ще е всичко.

Аз откарах 4 дни на работа.
Обаче тези дни ми дойдоха добре след цялата лудница на Бъдни Вечер, Коледа, рожден ден на дъщерята, всеки си дърпа и иска своето време...
Та, взех си въздух и пак се гмуркам - Нова Година в провинцията, после рожден ден на сина ми.

Аз бях на режим два месеца и още преди Коледа реших да не го спазвам изобщо, да не правя упражнения и да не се тегля до НГ (евентуално ден-два след това). След това ще си го продължа.

Когато по празниците се почувствам недоволна, преяла, олежана, дебела, когато започна да мрънкам, си казвам: какво искаш, хората воюват, избиват ги - дали в Газа, в Украйна или в други места по света...Ти си седнала да мрънкаш от срещи с роднини, пълни маси и че много готвиш... Боже, не знаеш ли колко много имаш!
И се освествам, смирявам и опитвам да не съм недоволна.

Да, и аз така. Но си правих тренировките и не прекалявах с храната. Имам вече успешна стратегия да не се поддам на коледните трапези. 🤣
Тествах я миналата година.
Пет месеца съм градила начин на хранене й тренировки и идеята ми беше да не ме съботират някакви десет дни, но и да не се лишавам зверски от нещо, което да речем ми се прияде. Аз и без това месеци наред не съм яла никакви въглехидрати, тесто, баници, картофи, сладки неща.
Като знам колко много усилия положих се въздържам от прекаляване. А и като си свикнах то не ме съблазняват тези неща.
Дори шоколад не ме съблазнява,  обожавам.
И като се има предвид, че мерех всяка хапка.
Прецених, че не мога да натоварвам хората с моите режими и което ми се хапва ги ям, но много умерено, в малки количества и с леки ограничения.
На режим съм от края на  Юли, а тренирам от една година редовно.
Дано съм успяла да не кача, ще видим.
Да ви кажа честно май си предпочитам да си ида на работа. Такава ще излезе накрая сметката. 😃
Умрях от скука тука.
А като знам, че целия Януари е още по-отвратителен, защото имам 4 РД на рода и близки дете на приятелка и ми става лошо.
Мразя Януари повече от всеки друг месец.
Меланж, права си. Така е. Все гледам да си го повтарям, знам, че звучи мрънкащо. Хората станахме такива и е вярно, че голяма част от проблема се корени в това, че сме презадоволени. С какво нетърпение сме чакали Коледата като деца.
Сега нямам търпение да се стане от масата и да си лежа и чета.
И приятели и познати, колеги, всички това споделят.

C.Bingley,
Благодаря, че забеляза поста ми. Аз не искам да поучавам, просто осъзнавам колко много имаме в сравнение с други хора и колко много се оплакваме - аз също.

Аз не се оплаквам. Била съм много зле, сега оценявам колко съм добре. И съм благодарна всеки ден, дори и за това, че мога да ходя.

Чудесно се чувствам. Две седмици ваканция, спане до обяд, бавни сутрини, спокойно си тренирам, играя с детето, за никъде не бързаме, никъде нямаме да ходим... Релакс. Край на един цикъл и начало на нов. Уникално време. Любимото ми. Топлина, уют, спокойствие.

В последните години семейството ми се разпада по един или друг начин, така че съм много благодарна, ако успеем да се съберем в какъвто и да е състав, поне за една вечер по празниците.

Може би просто всички одъртяваме, и затова почваме да мрънкаме, като дърти свекърви. Когато бяхме на по 20 години, нищо не ни тежеше. Сега мрънкаме като работим много, като ставаме рано или лягаме късно, като комшията това или колежката онова. Има няколко теми във форума, които са си точно за мрънкане и за оплакване, които се появиха последните 5-6 години. И те се появиха, понеже потребителките на форума, ние - старите кучета - ами, остаряваме
Аз се чувствам чудесно покрай празниците, даже ми се случиха неща, които отдавна исках да ми се случат. Една моя връстничка днес роди бебе, и смята догодина по същото време да роди още едно. Тъй че, не всичко е толкова зле

Аз пък с времето мрънкам все по-малко. На 20г и посмъртно не сядах на маса по Коледа, а сега мога и да си легна. Като млада все ми се спеше и едвам ставах сутрин. Сега скачам след 7 часа сън и съм бодра като кукуряк.

Идеална Коледа си изкарахме с майка ми, само тричките (с котката), по женски. Направихме сърми и боб и поръчахме останалото. Нямаше тичане, нямаше пазаруване като за световно, нямаше украси, елхи, опаковане на подаръци.

Най-много се зарадваха децата на едни кутии с фокуси (2 лева е едната играчка). На всяко дете се падна различна кутия. Радваха се, омагьосваха ни цяла вечер:) Кой да ти знае радостта се крие в дребните неща

Както казват не е важно какво има на масата, а кой стои на нея.
Тази година празниците са ми повече от ужасни и гледах да съм заета с всевъзможна работа, за да минават по-бързо. Не готвих, не украсявах, само подаръци купих на детето, което дори не беше с мен.
Приятелки постоянно ме убеждават да ходя при тях, за да не съм сама, въпреки, че точно от това имам нужда.
Да минават и да се свършва с това всеобщо съжаление -‘ ама как така ще си сама на празниците?!’ че ми писна..

Анонимна, аз съм карала вече доста празници сама и като цяло за мен не е било драма. За да избегна всеобщото съжаление, откровено съм лъгала. Казвам, че ще съм с приятели, или близки, или че ще пътувам, без да уточнявам, и си спестявам драматизма и съжалителните погледи.