Как се чувствате по коледните празници?

Не участвах в анкетата. Родителите ми не са живи от 6 г. Виждахме с по Коледа със сестра ми, но и тя се пренесе в по-- добрия свят и тази година няма дори да се обадя на никого. Всяка година аз готвя ужасно много храна, но сега започвам да се разболявам и може да прекарам празниците в леглото. Не ми се празнува изобщо, нито ми се прави нещо.не купувам подаръци, питам мъжете какво искат и колко струва. Хвърлям парите. Аз не искам нищо, което се купува с пари.

Никак, както и в останалите дни. Нямам търпение да минат.

По празниците не ми е весело.
Когато бях на 5 родителите ми се разведоха и все ми се искаше да сме заедно.
Когато бях на 15 години на 22 декември баба ми ми падна в краката и на 2 януари почина в болницата. На обаждането отговорих аз.
След брака се налагаше да празнувам с бившите свекъри и тъгувах за празниците с майка ми и брат ми.
След развода се опитвах да съм с майка си (брат ми си отиде и тя остана сама) или баща си – тогава се налагаше да пътуваме към София срещу цялото изнасяне на софиянци по родните места.
А сега се налага заради децата, да им занесем подаръците, да ги напрегръщаме и на 23 се връщаме обратно, за да си празнуват както ще им е приятно.
Днес пак тръгваме към София и ми се иска да няма много насрещно движение.
Уморих се от тия пътувания.
Вече не съм на 30 години.

При мен е имало различни периоди, когато бях омъжена "се налагаше" да пътувам, да споделям коледа с родата на бившия ми мъж, и усещах много напрежение и натоврване, пътуване, чужда къща, много различни очаквания, ...кисели физиономии, след 2-3 пъти вече отказах категорично....сега вече аз си определям как и какво да правя и ми е много приятно, без големи очаквания. След месеци на яко бачкане ми е приятно да съм си в къщи с коледните светлинки.🎄
Казала съм на всички, включително и на бившия, че аз ще няма да мръдна от нас през празниците, да се орагнизира за взимане и довеждане на детето. За щастие майка ми ще дойде (виждам я веднъж в годината и за мен е празник самото й гостуване). Няма да е голямо пазаруването, практични сме, супера е до нас и сме малко хора, няма натоварващи очаквания. Имам си идеи за хапки, тази година така съм решила: повече малки предястия и нещо на фурна, но повече за собствен кеф, няма кой да впечатлявам. Имало е години, когато съм била абсолютно сама на празниците, пак беше момент на спокойствие за мен.  Канили са ме притятели да съм с тях на на бъдни вечер, за да не съм сама. Но наистина точно на тази дата и на нова година искам да съм си в нас, да хапвам каквото аз искам да парвя каквото аз искам, да се чуя с майка ми,  да си гледам нещо ако искам. За мен са дни на домашен уют. Иначе с удоволствие бих гостувала през другите дни на големи трапези, но бъдни вечер и и нова година си искам в къщи.  Мързи ме бе, мързи ме да седя до късно по-чуждите къщи, да се прибирам с таксита, да преспивам и.т.н. 😁

Аз не знам дали са точно по софри или просто посещават едните родители, другите родители, кумове. Знам, че се оплакват от преяждане и плануват диети. Изморени са от снимки, бърборене, пренасяне на подаръци и храна.
Не е като в студентските години всеки да гледа да се отърве и да се забием в някой клуб. Сега реанимират по диваните и заспиват на филми, които не ги интересуват.
Аз нямам десетки приятели. Имам няколко и си пътуват извън София при родителите си. А малкото от София са също при родителите. Разпределили са се - Бъдни вечер при едните, Коледа при другите, на третия ден спят, на четвъртия са на някой Стефан или Станислав на гости. Нещо такова.
Като цяло се оплакват, че са уморени и не са успяли да си починат. Чуваме се по телефона и в общи линии се оплакват от преяждане, суматоха, шум, несполучливи подаръци...

Есме, ти направо си спасена щом не те канят при подобна нагласа.

Аз пък точно това искам - да приготвям традиционни ястия, да гледам стари филми (които ме интересуват - вчера изгледах Коледата невъзможна по една телевизия - за удоволствие) и да си почивам на дивана. Мен ранното ставане всеки ден ме изморява, а не празниците.

И ние винаги преяждаме по Коледа у дома. Не го намирам за драма, в крайна сметка не се слагат такива трапези всеки ден.

Е, да... спасена съм. Ще си седя у нас.
Всяка година се спасявам. Аз и не очаквам да ме канят роднините на мои приятели, на които само аз им трябвам да им се тупна по масата. Да се чудят в последния момент какъв подарък да ми направят, а аз също трябва да подготвя някакви изненади за под елхата на непознати хора, да приготвя храна.
Това се прави само с много близки хора.  Не са студентските години, когато в общи линии който звънне или срещнеш на улицата, да го помъкнеш на купон и когато нямаше значение дали ще се съберем 15 или 20 човека.
Вече повече се съобразяваме с личното пространство на хората, с личното им време, с настроенията им, с намеренията им.
Сякаш много назад е останало във времето правилото, че на Имен ден не се кани.

То студентските години нямат общо. Последно моя приятелка беше у нас преди няколко години на Коледа. Баща и беше починал наскоро, не е от София, няма роднини. Съвсем ок беше да е с нас. После майка ми беше няколко години с рак и по обективни причини не сме канили никого, но иначе намирам нормално да има още един-двама души, няма да ни откраднат късметите...
То не е от съжаление или нещо, намирам го естествено, но явно хората са е увълчили, или не знам и аз какво.

Винаги съм харесвала това време от годината. Дори целия хаос от базари в работа/градина на детето, банкети, търчане и т.н. го забравям като дойдат почивните дни. Първите 20 дни на декември винаги при нас са нон-стоп на педала, после хващаме куфарите и при роднини. Подаръците ноември ги оправям и забравям. Само опаковам в последния момент.

Сега вече запразнихме. Едното дете е болно, ММ и свекърите и тях нещо ги събори тези дни и го даваме лежерно. Единствено с голямото дете ще направим бисквити и торта. Това ще ми е готвенето тези празници. Останалото време разходки, някой базар евентуално, виждане с приятели. Даже януари в почивните дни си запазих малко козметични процедури, ей така да дам тон на новата година да почне лежерно и спокойно. На нова година сме с моите родители, племенника и племенничката. Взела съм малко украса да направим в нас и да ни е бляскаво. Никакви сложни менюта. Евентуално с племенничката ще врътнем една торта и за тогава. Преди това ще се видим и с брат ми и жена му, както и дядо. Други роднини нямаме там. Наслаждавам се на макс, игнорирам нервите и гледам да не се впрягам за глупости.

Аз никога не съм преяждала по празници. Изключвам студентските години, тогава за Коледа и Нова година беше първото ми връщане у дома от началото на учебната година и родителите ми се чувстваха длъжни да ме угоят. Не че отказвах, все пак друго си е домашната храна. Майка ми правеше разкошен тиквеник с точени кори, още ми е трудно да и отворя нещата, да търся рецепта, но се съмнявам да го е написала, защото го знаеше от много млада.
Но после след Нова година като почне сесията и бързо ми минаваше апетитът.
Сега по празници  ям нормално, просто по - различни, "ритуални" храни, а покрай почивните дни имам повече време за разходки.

Много тежка ми беше тази година и
ме измори максимално. Изгубих майка си, баща ми е тежко болен, аз се сринах. Не ми е празнично изобщо. Не съм сложила и елха и ми е все тая. Тъпите коледни филми не ги търпя вече и не гледам.
Само двамата ще сме с ММ по празниците, синът ми живее близо до нас и ще дойде за малко. От сега ме е хванал ужас за готвенето, но няма да си давам много зор и нямам сили за нищо.

Аз се чувствам добре похапнала, но ще му мисля после. Тази година реших да не ходя никъде и да не подарявам подаръци на никой освен децата - ми супер ми е. Ще имаме гости за нова година - само тях чакам.

Аз нали ви казах, че по Коледа понякога се събираме у дома. Ами, и сега ще е така. ММ ме уведоми. И каза - измисли там, някакви подаръци, за децата предимно. До тук, половината мисия - е изпълнена. Другата половина, не знам. В ступор съм. Нямам много време, но ще измисля нещо. На по-големите деца мисля по един ваучер от по 50 лв от Оринджа да взема. Да не си играем на котка и мишка.