💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 56/ | Романтични сериали, теленовели | Страница 48

От руската преса:
Керем Бурсин: "Дяволското перо"

Ако говорим за Керем Бюрсин честно, без големи думи или драматична фонова музика, той е един от онези хора, за които искаш да кажеш: „Как е възможно това?“. Той е един от онези редки хора, които се появяват в кадър и пространството около него сякаш променя плътността си, крадейки вниманието ти. Не защото се опитва, а защото просто се случва.

Щом Керем влезе в студиото, на лицата на всички се появява влюбена усмивка, която е невъзможно да се разсее, стига да го гледаме в очите. Въпреки че се смята за потаен човек, той е изключително чест флиртист – с други думи, той е ходещо дяволско перо!
Инан Кърдемир

В западния свят това обикновено се нарича харизма. В Турция има специален израз за това: „şeytan tüyü“, което буквално се превежда като „дяволското перо“. Използва се, за да се опише някой с необясним, почти магнетичен чар, който е неустоим. И ако търсите съвременно въплъщение на тази концепция, името Керем Бюрсин естествено идва на ум.

Но в случая с Керем това определение трябва незабавно да бъде коригирано: ако той наистина има някакво „перо“, то със сигурност не е на дявола. И със сигурност не е ангелско. Защото, преди всичко, той е човек. Това „перо“, неговото собствено, е много очарователно и леко иронично.

Рядък дар е да бъдеш толкова жив, толкова истински, толкова завладяващ, че всяко чувство около теб да става по-интензивно. Керем Бюрсин не е някой, когото можеш просто да „погледнеш и да забравиш“. Той се задържа – в мисли, в дискусии, в дебати, във възхищение и дори в отричане.

Парадоксът е, че дори тези, които казват, че не могат да го понасят, обичат Керем. Особено тези, които следят всяка негова стъпка, криейки интереса си зад маска на раздразнение. Защото истинската омраза изглежда като безразличие – това е, което наистина означава липсата на чувства, а не като интензивно наблюдение, дискусии и коментари от рода на: „Той ме побърква, но въпреки това гледах всеки епизод.“ Това не е омраза – това е просто любов, което някои хора някак си се срамуват да си признаят.

Омразата към такива хора често се оказва форма на неразпозната любов. Твърде много внимание, твърде много емоции, твърде лична реакция – всичко това издава не отричане, а привличане. Може да е трудно да се признае това, защото харизмата на Керем сякаш кара хората да се вгледат навътре в себе си, а не всеки се чувства комфортно с това. Но точно така ти въздейства една велика личност – тя докосва, смущава и вълнува.

И между другото, това е един от най-сигурните признаци за добър актьор. Лошите актьори не се обсъждат. Последните се забравят. Но хора като Керем са или обожавани, или „мразени“, но в същото време хората знаят твърде много за тях. Той не оставя никого на мира – и това, трябва да признаете, е талант.

Да, той е много красив мъж отвън и, нека бъдем честни, изключително секси мъж. Но ако това беше всичко необходимо, щеше да завърши само с красиви снимки. Но не е така. Защото хората го обичат не само заради лицето му, но и заради човека отвътре - спокойствието му, чувството му за хумор, уважението му към хората, способността му да бъде нормален в свят, където това е рядкост. Те го обичат заради действията му, заради начина, по който говори за важни неща, и заради начина, по който се държи извън ролите си. Децата и животните просто го обожават - и не могат да бъдат заблудени от поразителния му външен вид или красивите думи.

В крайна сметка Керем Бюрсин е пример за това как харизмата се превръща не просто във външен ефект, а във вътрешно качество на човек.

Причина:

Причина: