Празничната депресия – тъмната страна на светлите празници

  • 2 991
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 210
Коледните празници обикновено се свързват с топлина, уют и семейна близост. Улиците блестят, рекламите ни заливат с усмивки, а социалните мрежи – със семейни снимки на идеални семейства. Но за много хора този период е всичко друго, но не и лек. Зад празничния блясък често се крият самота, натиск, сравнения и емоционална умора, които могат да доведат до това, което психолозите наричат „празнична депресия“, или „holiday blues“.

Самотата в „най-семейния“ сезон

Коледа е време, в което се очаква да сме заобиколени от своите близки. Но не всеки има семейство, партньор или приятелски кръг, на който да се опре. За самотните хора празничният период често подчертава тяхната липса – липса на връзка, на подкрепа, на принадлежност. Тишината у дома се усеща по-силно, когато отвън всичко крещи „празнувай“. Психолозите подчертават, че самотата по празниците често е резултат не от реалната липса на хора, а от усещането, че „всички останали“ имат нещо, което ти нямаш.

Срещите с роднини, които са ни неприятни

Понякога Коледа означава не уютни вечери, а задължителни срещи с хора, които ни натоварват: критични роднини, пасивно-агресивни коментари, стари конфликти, неудобни въпроси („Кога ще се ожениш?“, „Защо нямаш деца?“, „Още ли не си намерил по-добре платена работа?“). Тези ситуации изтощават, а вътрешното напрежение може да засенчи празника много повече от липсата на подаръци.

Много хора споделят, че тревожността им започва седмици преди празниците само при мисълта за задължителните семейни срещи.

Разочарованието и напрежението около подаръците

Макар че подаряването би трябвало да носи радост, то често поражда допълнителни притеснения. Финансовият натиск през декември е осезаем: по-високи разходи, очаквания за „стойностни“ подаръци, страх от това да разочароваме някого. Сравненията са неизбежни, дори между близки хора.

А след разопаковането нерядко идва и разочарованието – от подарък, който не е това, което сме искали, или от усещането, че усилията ни не са оценени. Парадоксът е, че жест, предназначен да сближава, понякога добавя още тежест към празничния стрес. А липсата на какъвто и да е, дори дребен или символичен, подарък от любимия човек може да попари всяка радост. И да постави куп въпроси – за чувствата, за връзката, за нейното бъдеще…

Социалните мрежи – витрина на „перфектните“ празници

В епохата на Instagram, TikTok и визуалните истории Коледа се превръща в своеобразно съревнование по идеалност. Празнични маси без нито едно несъвършенство, семейства в еднакви коледни пижами, луксозно украсени елхи, перфектни тела, усмихнати деца – всичко това създава илюзията за универсално щастие.
Но това са кадри, подбрани от десетки опити, обработени с филтри и разказани без споменаване на трудностите, които всяко семейство има.

Проблемът е, че мозъкът ни често забравя това. Започваме да сравняваме собствената си реалност – с неизмитите съдове, с напрегнатите моменти, с умората – с една чужда, добре режисирана картина. И тогава идват завистта, вината, чувството за провал и убеждението, че не се справяме достатъчно добре, вътрешно задушаващият въпрос: „Какво не ми е наред?“

Когато празниците ни тежат

Не е случайно, че много специалисти отчитат повишаване на случаите на тревожност, депресивни симптоми и емоционално изтощение в края на годината. Натрупаните очаквания – от обществото, от семейството, от самите нас – понякога са непосилни. Празникът, който трябва да носи лекота, често притиска с усещането, че „трябва“ да сме щастливи. А най-тежко е усещането за самота в момент, когато всички около нас говорят за общност.

Празничната депресия може да се прояви с:
•   липса на мотивация;
•   усещане за празнота;
•   раздразнителност;
•   умора и желание за изолация;
•   чувство за провал или безполезност;
•   усилване на негативните мисли.


Празничната депресия не е каприз и не е слабост. Тя е естествен човешки отговор на прекалено силни стимули и емоционален натиск.

Как можем да се погрижим за себе си?

Експертите препоръчват няколко подхода, които могат да помогнат:
•   Поставяне на граници – не е необходимо да присъствате на всяка среща или да влизате във всяка семейна дискусия.
•   Ограничаване на социалните мрежи – поне през най-напрегнатите дни.
•   Среща с приятел или човек, когото харесвате – дори кратък, искрен разговор може да облекчи напрежението.
•   Подарък време, а не преживявания.
•   Планиране на свои, лични ритуали – разходка в парка, любима храна, филм или книга, които ви успокояват.
•   Осъзнаване, че няма „правилен“ начин да празнуване – Коледа може да бъде спокойна, тихa, необичайна или дори минималистична.


Коледа не е съревнование. Не е и изпит. Тя е период, който за едни носи радост, за други – тъга, а за мнозина – смесица от двете.

Важно е да помним, че зад всяка усмивка в социалните мрежи може да стои умора, напрежение или болка. И че начинът, по който преживяваме празниците, не определя нашата стойност. Най-ценното, което можем да си подарим, е разбиране – към себе си и към другите.


Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram

Последна редакция: пн, 22 дек 2025, 10:18 от Рaдост

# 1
  • Мнения: 1 611
Сериозно съм изненадана, че още никой не е писал в темата, която засяга повечето от нас. Аз прекарвам празниците точно както си знаех, че ще бъде, токсичните ми родители отново успяха да се скарат за нещо и общо взето, изтърпявам ги, докато отново не остана сама, когато си тръгнат. Безкрайно съжалявам, че няма къде другаде, нито с кого, да бъда. Празниците са време за равносметка и моята е, че животът ми уверено продължава да е пълен провал. Перспективите нещо  да се промени за мен през новата година са същите като през старата. Осъзнах как неусетно животът ти може да се обърка дотолкова, че да не знаеш накъде да се обърнеш. В момента и пак съм настинала и ми е лошо, защото майка ми дойде настинала и разбира се, гадорията нямаше да е пълна, ако не ме беше заразила. Мина ми неволно през ума, че и ебола да беше, на майка ми нямаше пак да й пука много.
Честно, това са от най-ужасните празници, които съм имала досега.
Искам да избягам от този живот, от себе си, от всички. В друг живот може би щях да го направя, но както казват, отиде ли коня у ряката, край. Сега само ми остава да събирам остатъците.

# 2
  • Мнения: 13 547
yuirika, какви ги говориш. Здрава ли си, като изключим в момента вируса?   Имаш ли работа, имаш ли покрив над главата си, дори и не лично твой? Ако е така, никакъв провал не е животът ти, поне едно от тези неща да имаш. Животът е едно приключение и да, има депресивни моменти, които особено се обострят на празници, но всеки човек го чакат и хубави събития, за които дори не подозира.

# 3
  • Мнения: 11 234
Бих разбера депресията единствено, ако моето здраве, или на близък любим човек, е зле и неоправяемо. Всичко останало се подрежда. В миналото мислех, че може би няма да мога да имам деца. Бях съкрушена за известно време. Оказа се невярно, но и преди да го разберем, бях решила, че ще си осиновим деца. Така че, всички проблеми са решили, само здравето трябва да е горе-долу добре. Надявам се да се вземеш в ръце и да се стегнеш. И на 50 години да си, си в средата на живота си. Намери си занимания - запиши се на екскурзия с непознати, до ново място, и ще завържеш приятелства. Отиди в парка и се запознай с някого. Ама така, спонтанно, и ще видиш че животът има и слънчеви лъчи.

# 4
  • Мнения: 1 117
И за мен бе странно, че никой не пише. След малко ще проверя за други теми подобни. Но да, истината е, че по Коледа се засилват негативните мисли при самотните хора, хората които са поставили годината като неуспешна... Да не говорим за тези изгубили близки, с болни близки и болни 😔
Кой те кара да празнуваш с токсични хора? Недей, това е твой избор.
Да виждаш живота като провал също е избор. Като цяло Успех и Провал са някакви илюзорни понятия, създадени от призмата на мисленето ти. И докато не осъзнаеш, че не съществуват и не ги махнеш от речника си, няма и да се случат нещата. Ужааасно много хора са били на дъното... А да си жива и здрава е богатство... Какво дъно?
Ако тази депресия не е по здравословни причини, биохимия... Бори се!
Аз сама избрах да си стоя вкъщи сама на празника и не го асоциирам с дъно, самота или нещастие... Напротив, чистене и пространство на мисълта, утре и дома си ще почистя. Направи нещо, повярвай, че 2026 ще влезе с чиста и добра енергия.

# 5
  • София
  • Мнения: 9 403
Бих разбера депресията единствено, ако моето здраве, или на близък любим човек, е зле и неоправяемо. Всичко останало се подрежда. В миналото мислех, че може би няма да мога да имам деца. Бях съкрушена за известно време. Оказа се невярно, но и преди да го разберем, бях решила, че ще си осиновим деца. Така че, всички проблеми са решили, само здравето трябва да е горе-долу добре. Надявам се да се вземеш в ръце и да се стегнеш. И на 50 години да си, си в средата на живота си. Намери си занимания - запиши се на екскурзия с непознати, до ново място, и ще завържеш приятелства. Отиди в парка и се запознай с някого. Ама така, спонтанно, и ще видиш че животът има и слънчеви лъчи.
Депресията е сериозно заболяване, човек не избира да има или няма депресия. Страдам от депресия още от тинейджърските си години - хронична вискофункционална дистимия, епизодите на "усложнение" не могат да бъдат контролирани, човек не избира кога да е в дупка и кога да е сравнително добре. Епизодите не зависят от това, което другите смятат, че може да предизвика силен депресивен епизод. Има дни в които ставаш и живота е хубав и ако си късметлия, това може да е период, който да продължи няколко седмици, месеци, но всичкото друго време си в ада на собствената си глава и не можеш да контролираш какво мислиш или чувстваш. И да опрекваш страдащ човек, който се опитва да сподели е ужасно. Докато не си бил в обувките на този човек, докато не си извървял пътя му нямаш право да се обаждаш... Много хора често по подобен начин са се опитвали да навлизат и в моята "травма" с въпроси и безсмислени съждения. Това, че нечии живот изглежда добре на картинка или според вас, не означава, че зад затворени врати нещата продължават да са толкова прекрасни. А и когато умът ти вече е "сдал багажа" най-малкото може да доведе до срив... Не си мислете, че ние не искаме да гледаме на света с други очи...Понякога не е толкова лесно. И когато говорите с хората около вас - МИСЛЕТЕ! какво ще кажете и как ще го кажете.

# 6
  • Мнения: 11 234
Съжалявам, за някои неща си права. Обаче - това МИСЛЕТЕ с големите букви, бърка ми в здравето. Защото от твърде много обмисляне къде, какво ще кажа, или какво ще си помислят някои, ще ме побърка. Не мога да се страхувам за всяко нещо, което може или не може да стане. Да стъпя накриво, и да не стъпя накриво, пак ще е добре за един и зле за друг. Чак в такава степен не мога да се вманиачавам за чувствителността на околните, понеже ако го направя - аз ще се побъркам. По-скоро околните да си намерят начин да си превъзмогнат ултра чувствителността, за да могат да живеят нормално. Не мога така. Познавам такива хора - за мен това са хора със затруднения, на които аз не мога да помогна, и в общи линии ги заобикалям.
Не винаги съм била такава. Като дете бях, или мислех че съм била, много съобразителна и тактична. Сега мисля че просто ми е липсвал адекватен житейски опит, и това премисляне по 20 пъти е голяма грешка.

# 7
  • Мнения: 7 415
Няма как човек на 100% да съобрази какво говори, защото в повечето случаи не знаеш другият човек какво ще чуе и разбере. Има едно съвсем просто правило, което според мен много помага. Преди да кажеш нещо, помисли дали това което искаш да кажеш е вярно, добронамерено, необходимо и полезно. Ако има поне едно "не" или " не знам", е по-добре да замълчиш.
Румка, не отговарям лично на теб, а се включвам по темата.

# 8
  • Мнения: 11 234
Да, отлично те разбирам. Това е, което и аз правя. Има голям риск когато общувам с някого от дистанция (Вайбър, мейл, телефон). Тогава понякога човекът .... включва на някаква негова си вълна, която не знам откъде ми е дошла и почва да си мисли че съм го обидила, или се подигравам, или и аз не знам какво минава през главата в този момент. Извинявам се деликатно, макар да не се считам за виновна, и продължавам напред. Понякога този тип хора не разбират, че носят вината у себе си, и са склонни да продължат да чоплят и да търсят под вола теле. В този случай се извинявам отново и спирам да отговарям.
(Преди около две седмици говорих с една жена по Вайбър. Тя е образована и културна, но е доста с отвлечено мислене. Таз тя казва че й се е активирала астмата. В тази връзка аз й казвам, че и в момента, у нас, инхалаторът стой в готовност на бюрото на децата, и с подходящи инхалации, ги вкарвам е пътя. И това си е самата истина - вентили и пулмикорт диша едното. Тя недоразбра нещо, и като почна да ръси глупости, че й се подигравам, и че не зная кой бил стоял насреща ми и как си позволявам да й говоря така? В крайна сметка, аз не знам защо превъртя така, ама какво да правя? При все че си говорим уж спокойно и неформално и някак, като големи хора. Та, това е. Ке мога да отгатна кой, как, ще си подреди мислите в главата)

# 9
  • София
  • Мнения: 9 403
Съжалявам, за някои неща си права. Обаче - това МИСЛЕТЕ с големите букви, бърка ми в здравето. Защото от твърде много обмисляне къде, какво ще кажа, или какво ще си помислят някои, ще ме побърка. Не мога да се страхувам за всяко нещо, което може или не може да стане. Да стъпя накриво, и да не стъпя накриво, пак ще е добре за един и зле за друг. Чак в такава степен не мога да се вманиачавам за чувствителността на околните, понеже ако го направя - аз ще се побъркам. По-скоро околните да си намерят начин да си превъзмогнат ултра чувствителността, за да могат да живеят нормално. Не мога така. Познавам такива хора - за мен това са хора със затруднения, на които аз не мога да помогна, и в общи линии ги заобикалям.
Не винаги съм била такава. Като дете бях, или мислех че съм била, много съобразителна и тактична. Сега мисля че просто ми е липсвал адекватен житейски опит, и това премисляне по 20 пъти е голяма грешка.
Под мислете имах предвид, точно това, което каза Phloxx. Нямам как да уцелиш човека винаги, но нека поне казаното да звучи добронамерено и премислено...

# 10
  • Мнения: 63 062
Не обичам празници по принцип. Особено такива, които са вкъщи. А по ред причини не мога да отида никъде. Ако можех, щеше да е много добре, да си отдъхна. А така, с цялата суматоха по приготвяне, после разчистване, ами отщява ми се всичко. Плюс, че от години се храня режимно и това ядене дни наред ме отблъсква.
За токсичните хора, то е редно и децата да се замислят, дали и те не са токсични. Все родителите са криви. Не е реалистично.

# 11
  • Мнения: 7 838
Аз попринцип не съм голям фен на коледните празници. Дори, когато годината ми е била хубава. Уж имаш Х дни почивка, а реално прекарваш 80% от тях в обмисляне и пазаруване на подаръци, приготовления, готвене и тн. Имам чувството, че в тези дни очакванията са силно завишени за това как трябва да си прекарваш, какво си сготвил, направил, с кого си, на купон ли си, на почивка ли и тн, и тн. Това на моменти ми действа депресиращо, а според мен и социалките добавят доста върху цялостното усещане, че другите някакси знаят какво да направят и го правят идеално. Истината е, че познатите ми с най-яко изглеждащите софри се изпокараха с родата и само се оплакват след това. Grinning Казвам го с чувство за хумор, да не реши някой, че с някакво злорадство. И ние имахме нашата доза семейни напрежения. Реално във фб изглеждаме по един начин, а на НГ си легнахме в 1 и прекарахме вечерта доста тихичко, за да не събудим бебето, а по време на гърмежите висях нервно край вратата й в случай, че някой топовен изстрел я събуди и се изплаши. Даже алкохол не пих, защото съм с грип отгоре на всичко. Винаги след Коледа и НГ въздишам и събирам украсата с облекчение. Хем специално тази година за нашето семейство беше една от най-специалните, тъй като се роди дъщеря ни, а от това по-хубаво няма. Simple Smile

Карали сме НГ и сами, и в големи компании в селската къща на приятели, на планина, на хижа, всякак. Най-хубавите и приятно изкарани НГ все са ми били във възможно най-тесния кръг у дома, а най-любима ми беше една НГ на палатка на 2700 м в снега в Рила само двамата - пълно спокойствие, никакви гърмежи, хапнахме празнична храна в палатката, а на следващата сутрин едвам събрахме всичко заради силен леден вятър и започнах 1 януари със ски. Страшни интроверти сме, определено.

# 12
  • Мнения: 21
Хубава тема. Понякога ми е мъчно, че годината отминава - особено ако е била хубава! Просто стискам палци да сме здрави и да има мир. И скачам в следващата година с надежда и любопитство. А 2026 я очаквам с нетърпение. Ще бъда абитуриентка, ще кандидатствам в университета. Събрала съм си парички за скромна обиколка на няколко европейски столици. ..  Но това ще се случи само ако съм здрава и има мир. Wink

# 13
  • Мнения: 13
Хубава тема.Напоследък и аз се чувствам така.Загубила съм желание да украсявам, нямам настроение.С един родител съм.Напоследък не се разбираме и стоя далече.Критичен е,намира под вола теле на всичко.Разбирам,че не му е бил лек живота,липсват му някои неща,но проявата на пасивно агресивно поведение ми дойде в повече поради мои проблеми и тревоги.При половинката съм,но и там има един родител,който си въобразява,че светът се върти само около него.Така се случи,че не намерихме своят приятелски кръг.Чуваме се с по двама познати,но почти не се виждаме.Понякога се чувствам неприета заради професията,която работя.Занимавам се със почистване,спокойно ми е.Попаднах на коректни хора,които са доволни.Обаче чувството,че трябва да си безгрешен,вечно си в някаква грешка,която не могат или не искат да ти я посочат-остава.Не си перфектен като тях,не са длъжни да общуват с теб,защото не си на тяхното ниво,ей така прекратяват комуникация,не се извиняват,а знаят,че са те засегнали,се получават натрупвания и довеждат до загуба на всякакво желание за празник и опит да общуваш.Половинката разбира проблема и на него му е трудно.Болно му е,но не може да направи нищо.На моменти не знам какво да кажа и аз на него и на двамата познати,с които се чуваме.Мога само да кажа на тези,които се чувстват така,че не са сами,разбирам ги и да продължават да вървят напред.Да не бързат да приемат нещата лично,да преценяват кой по какъв начин общува с тях до колкото им е възможно.Не винаги сме виновни за някои неща,които не се случват.Нека не забравяме,че има едни външни фактори,от които всички зависим,а това понякога може да промени и попречи на плановете ни.Нека почакаме с тези планове,които не са спешни.Явно не им и сега  времето и общувайте с такива хора,които ви разбират,не се сърдят,че не винаги можете да бъдете на едно мнение,продължават да ви приемат.Ако не разбираме какво преживява някой,това не пречи да бъдем лоялни.Въпрос на желание и обич към тези,които са се отнасяли по същият начин към нас.

Последна редакция: сб, 10 яну 2026, 09:16 от Dark person

Общи условия

Активация на акаунт