Какво правим с простите хора?

  • 7 475
  • 111
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 920
Тъжно ми стана. Игнорирате нас, простите хора. А някои даже ни хлъзгат.

# 31
  • Мнения: 2 792
  Нормално общувам, само запазвам дистанция, ако са злобни. Ако са добродушни не , мога дори да се сближа на някакво ниво с тях.
   Не си падам по маниерничене, въпреки че понякога като си прочета някоя старо мнение виждам, че  създавам точно такова впечатление  Crazy.

 

# 32
  • Мнения: 560
Хлъзгам и тънко и дебело,и по пързалката и нагоре по нея.Много е убаво да си комуникираш с тъпи ора-"другите" понякога не разбират от шега и не става да ги лизгаш.А тъпите не разбират от нищо-нещо като "ти си говориш,оно си рупа ли,рупа".Та като искам да си се шегувам едночасово с някой примерно,си намирам някой душевен тъпунгел и става много добре.

# 33
  • Мнения: 3 569
Налага ми се да контактувам с такива хора. Такава ми е работата ...

Хлъзгам ги тънко, но и дебело да беше, не биха разбрали. После се хиля.

# 34
До скоро такива хора ме изкарваха от равновесие. От обяснения ми се запенваше устата - файда никаква. Вече започнах да се уча на рутинна усмивка и мисловно "майната ти!"
Peace

# 35
  • Мнения: 3 447
  Нормално общувам, само запазвам дистанция, ако са злобни. Ако са добродушни не , мога дори да се сближа на някакво ниво с тях.
   
Нещо такова. Зависи какво разбираш под "прост" - дефицит в образованието или разни дефицити в характера. Ако говорим за "необразовани" - обяснявам с по-прости думи и разговаряме за неща, които са им интересни на тях. Когато са добронамерени, разбира се. Ако са "простаци", т.е. арогантни типове или парвенюта... ами нямам около мене такива, всъщност. Поне в личен план. Ако нещо професионално ми се наложи - както с другите, но дишам по-дълбоко, броя до повече и усмивката ми е по-застинала.

# 36
  • Мнения: 8 463
Хлъзгам ги и се хиля,но не високо.Наум.

# 37
  • Мнения: 3 405
Много от вас са написали, че отбягват общуването. Понякога общуването е задължително, обаче. Тогава?

Днес общувах, малко, не издържах, отидох да си взема кафе, субекта се беше прехвърлил да простее при други.
Ако бях останала щях да избухна. По принцип съм търпелива, но в този случай не издържах и предпочетох да се махна.
Субектът е убеден, че е всезнаещ и вездесъщ. Но който и да говори с него после кима многозначително и съжалително отначало, след още няколко реплики съжалението изчезва.
Не, не изчезва, започват да съжаляват, че водят разговор с него.

# 38
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Понеже ми се налага да общувам служебно с различни хора, се научих да бъда гъвкава, както се казва - be flexible!, особено по отношение на простичките.
Много ми хареса подписа на една съ-форумка - "Не спори с глупак, защото първо ще те смъкне до нивото си, после ще те бие с опит"
  Wink

# 39
  • Мнения: 5 370
ПРОСтите хора ПРОСто трябва да се ПРОСват на ПРОСтОра. Twisted Evil

# 40
  • Мнения: 5 228
Простите хора са сложно нещо. Има войнстващи простаци. Тях избягвам. Има и много други видове и подвидове прост народ. Основно ги игнорирам, но в много случаи това е невъзможно. Има случаи, в които простотията човешка ме вбесява, но и от това няма особен смисъл. Има случаи, в които простотията ме кара и за да изпростявам.
Да хлъзгам не ми доставя удоволствие, няма и смисъл.

# 41
  • Мнения: 7 837
Не мога отново да не цитирам любимия Марк Твен  Simple Smile
It is better to be silent and thought a fool than to open your mouth and remove all doubt.

# 42
  • София
  • Мнения: 4 423
Нищо не правя с тях, не контактувам, не говоря, не търся.
А, как познавате кой е прост и кой не е такъв?

# 43
  • Мнения: 2 716
Няма прости хора. Под това мото често оставам неразбрана. Говоря с хората като с равни и наивно си мисля, че ме разбират. Т.е. разбират така, както аз си мисля, че се изразявам. Уж правилно.

# 44
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Тотално ги игнорирам.

Общи условия

Активация на акаунт