Есмето е гуруто в темата относно зодиите.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 00:17 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2026, 01:21 ч.
Да се оплачем... 2026
И в гимназията, където завърши сина ми успехът трябваше да е 5.80.
За университета се беше чуло, че имат бройки за факултет. Ако за факултета са 30 броя стипендии за успех, подаваш документи и чакаш класирането по успех. Ако успеха падне до 5,70, студент с 5.65 може и да не вземе стипендия. Незнам доколко е вярно. Той с 5,65 вземаше след първия семестър. За тази година пък участва в един проект, в който има парично стимулиране, но не трябваше да взема стипендия. И понеже за стипендия се кандидатства за всеки семестър се отказа от нея и предпочете сумата по проекта, която е за цялата учебна година, стига редовно да участваш в занятията. Но и след тази сесия има успех, дори и над 5,70. Иначе като сума стипендията е 150 лв на месец и се събира със 100 лв повече за годината.
Гита и моят съвет е да се изолираш. Дано се опазиш здрава и се похвалиш с чист скенер!
От главоболие се оплаквам, а съм на работа и се грижа за жена блъсната на пешеходна пътека. Малкият дявол е било, ще се възстанови жената.
За университета се беше чуло, че имат бройки за факултет. Ако за факултета са 30 броя стипендии за успех, подаваш документи и чакаш класирането по успех. Ако успеха падне до 5,70, студент с 5.65 може и да не вземе стипендия. Незнам доколко е вярно. Той с 5,65 вземаше след първия семестър. За тази година пък участва в един проект, в който има парично стимулиране, но не трябваше да взема стипендия. И понеже за стипендия се кандидатства за всеки семестър се отказа от нея и предпочете сумата по проекта, която е за цялата учебна година, стига редовно да участваш в занятията. Но и след тази сесия има успех, дори и над 5,70. Иначе като сума стипендията е 150 лв на месец и се събира със 100 лв повече за годината.
Гита и моят съвет е да се изолираш. Дано се опазиш здрава и се похвалиш с чист скенер!
От главоболие се оплаквам, а съм на работа и се грижа за жена блъсната на пешеходна пътека. Малкият дявол е било, ще се възстанови жената.
Ох, Димис, работата ти е и физически и психически натоварваща. Майка ми по същия начин се грижеше за бебета, някои изоставени и със заболявания. Идваха направо от родилното. Като бях малка много обичах да ходя и да ги гледам. Шумът обаче, от едновременно ревящи бебета беше невъобразим. Сега си мисля, че това е било много напрягащо, но тя никога не се е оплаквала, аз съм по-голямо мрънкало от нея.😄
Та то по мое време беше 17лева стипендията, над 5,50. Сефте чувам, че някъде изискват 5,80.
Нищо не е да, но помня как се радвахме, изплащаха ни ги на 3-4 месеца. Веднъж не успях да докарам 5,50 защото тоя по физическо ми лепна 4, имах и петици и не се събраха 5,50.
Toгава бяха пари, помня. Не като сега - дето са почти същите , а тогава МРЗ беше 180 -220 лв. Едно кафе и кола бяха 2 лв. Сега 10 лв поне в мола. По тая логика отличниците сега трябва да взимат поне по 80-90 лв, ама...Нищо не са осъвременили, само цените - те са съвсем съвременни, напълно европейски ...
По принцип трябва да са мотивиращи стипендиите, но сега направо не знам за какво ги дават. Както казва Веси, един Събуей. Аз като ученичка взимах 30 лв и за мен си беше сума, защото и нашите ми даваха толкова за целия месец. Е, стола и общежитието ги плащаха отделно, та винаги е имало какво да ям и къде да спя, но като са ми спирали стипендията (за поведение, не за нисък успех), определено ми се отразяваше.
Пак има стипендии. При нас в училището на дъщеря ми имаше една и тя се даваше с връзки.
В университета не са имали автоматични стипендии за успех. Но имат грантове, за които се борят - моята имаше грант по време на магистратурата и то нелош, а и сега е на “пълна стипендия”, но пак се състезава с други за да я спечели. Сама се издържа вече трета година. Не се оплаквам!
Аз като ученичка и студентка едно време получавах стипендии, но нямам спомен какво и колко.
За Швейцария - имам малко впечатления, но моя колежка - французойка, която е била там като постдок се оплакваше, че е била изолирана. Тя е гей, може би заради това, не зная, но беше споделила, че за три години никога не са я канили никъде, когато имат различни празници и партита.
В университета не са имали автоматични стипендии за успех. Но имат грантове, за които се борят - моята имаше грант по време на магистратурата и то нелош, а и сега е на “пълна стипендия”, но пак се състезава с други за да я спечели. Сама се издържа вече трета година. Не се оплаквам!
Аз като ученичка и студентка едно време получавах стипендии, но нямам спомен какво и колко.
За Швейцария - имам малко впечатления, но моя колежка - французойка, която е била там като постдок се оплакваше, че е била изолирана. Тя е гей, може би заради това, не зная, но беше споделила, че за три години никога не са я канили никъде, когато имат различни празници и партита.
Тъкмо щях да се хваля, че похарчихме успешно личните левове в брой, почти безостатъчно, една шепа стотинки остана. Вчера за последните ми останали си накупих повечко цигари, нали и без това и на тях ще им вдигат цените, а аз все ще си ги изпуша. И днес малката ме застреля със съвсем не малка сума лични спестявания в левове... Не подозирах, че е толкова спестовно това дете. Сега татко ѝ ще ѝ ги обменя от фирмените. Иначе фирмени левове пак се събраха доста, но те все ще си се внесат по фирмената сметка. Клиентите до последно плащаха в левове. С личните смятах, че сме приключили...
Във банките може да се обменят парите до 30.06.
Знам, знам, просто не ни се занимаваше да обменяме, ние нямахме толкова много лични в брой. Пък ако я пратя сама, сигурно няма да стане, непълнолетна е.
30 лв ще взема. Не е за парите. По-скоро ме изненада, че се амбицира съвсем на финала.
Винаги съм мислила швейцарците за добри, благородни и добре осигурени материално хора. Може би от някакъв филм ми е останало така. Жени ме изненада с описанията си.
Винаги съм мислила швейцарците за добри, благородни и добре осигурени материално хора. Може би от някакъв филм ми е останало така. Жени ме изненада с описанията си.
Отнемани са деца от самотни майки, бедни семейства, амиши (емиши), сирачета.
Пращани са да работят във ферми, уж чираци. На практика са били експлоатирани, насилвани, тормозени.
Освен това, тези деца са използвани (неофициално) и като лабораторни мишки за медицински експерименти.
През 2013 г. швейцарското правителство официално се извинило на жертвите, и уж има обезщетения.
Между 12-15 хиляди деца са били в това положение.
Била съм в Швейцария на бригада като студентка. Изключително надути. Гледаха с пренебрежение. Бяха изключително изумени, че притежавам лично жилище, вероятно се е предполагало, че живеем в землянки. Това преди 20-тина години.
Мои близки са в Швейцария, не са очаровани, но са изпратени в местния клон на фирмата, в която работеха в България. Много лошо впечатление са оставили и оставят местните в тях. Например са споделили, че са си купили някаква мебел от ИКЕА. И са получили присмехулни и снизходителни погледи, ще речеш, че са ги откраднали. И много други неща са разказали, но за ИКЕА бях много изненадана.
Имам приятелка, и тя, и мъжът й са невролози, работят в престижни клиники. Мъжът й е германец. Мразят страната и средата там, едва от 4-5 години са там, чакат да им свършат договорите и ще бягат. Надути, надменни, пренебрежителни към всеки чужденец, затворени и негостоприемни хора, това за швейцарците. Климатът е ясен, те са в някакъв планински град, като дойдат по Коледа при нас, се радват на синьо небе и слънце. Но като цяло, ако не са кариерите на двамата, за които това е важно стъпало, нямаше да останат и месец там.