Да се оплачем... 2026

   Жанин, намери си почасова работа или някакви ангажименти поне на половин ден и да те няма, да видиш как ще се справят и ще слагат и вдигат всичко, че и на теб тост ще ти направят даже. Иначе всеки ден ще трябва да камериерстваш, след като не работиш, един вид това ти се явява "работата". Че са и трима, то крак не можеш да подвиеш..
  Моя син се глези понякога , като сме у дома и казва може ли , еди какво си  ? Но,  като сме на работа всичко си прави и може. Реже , маже, претопля ядене, яйца , шейкове си прави, оправя се. Майка ми като беше по-малък идваше през деня често да го нагледа / бабите са за това, да нарушават дисциплината, знаете/ , нещо да му помогне или направи, но вече отдавна - не. И той иска да е самостоятелен, особено  пък след 13-14 годишен, не иска все някой да му е над главата.За това не бих си стояла у дома да съм прислуга и   готвачка и сервитьорка. Махам се от вкъщи с чисти дрехи и червило и да се оправя кой както може.

Точно, Рамацоти, както ги научим.
Аз бях глезена, но в същото време и много неща правех. За ядене са ми угаждали, щото и аз злояда. Но на 13г със сигурност си правех принцеси на скарата, сандвич, дреболии. Освен това чистех и гладех планини от дрехи, не са ме карали, но майка наистина беше изтощена и от желание да я облекча, се научих.

Бях на около 8-9, лятото. Сестрата на майка беше дошла, аз тръгвам на РД на съседче, че като се разлюти леля ми, виж чиниите, трохите по килима, дрехите, няма да мръднеш, докато не почистиш. Тя е зла, преглътнах и спретнах всичко. Това ми е единственото добро от нея. Е тогава не ми изглеждаше като такова
Сама никога не бих се сетила да разтребя.

Веси,аз ходя да чистя почасово. Няма ме и цял ден, терапии, лекари и т.н, пак на мен чакат.

Донау, за бой си, я да ги строяваш. Миналата седмица и аз бях пепеляшка, тая - баста! Вчера н козметик, коламаска и колагенова терапия за лице. После в кревата с книжка. ММ и децата ги пратих за няколко часа при майка му. Тя да ги храни. На връщане и поръчах да купят пица. Днес преди снега успях да отида до центъра на изложба. И до две книжарници исках, ама бяха затворени. Но се разходих.
Ся верно, че децата пак са при свекърва ми, като са вкъщи е по друго. Но гледам да си почивам повече. В повечето случаи ние жените сами се натоварваме. Търйаш банята и фурната на всичкото отгоре? За чий? Е ясно че не можем да потънем в мизерия. Сега влязох да е къпя, пътьом натърках тоалетната и мивлаъа с препарат, потърках малко и изплакнах. Тва ми е чистенето. Фурната - друг път.
И не че не съм готвила, правих супа, яхния (отделих в буркани за през седмицата), а сега се пекат пържоли за вечеря. Толкоз от мен. И две-три перални за двата дни.

Дидке, са да не помислиш, че чистя фурната ежедневно:stuck_out_tongue_winking_eye: то ако се чистеше ежедневно, нямаше да има нужда от търкане де, ама нейсе.


В петък бях при психоложката, след 2-3 часа ми звъни да ми каже, че мислела за мен и ѝ дошло на ум, че съм много самотна. Викам глупости бе, самотна, нямам време да съм самотна

Давай им задачи. Децата, пък и не само, няма да се сетят сами да измият чиниите или пък да извадят пералнята. Като посвикнат направо им делегирай някои неща. И за всеки да има, дори и най-малкия, винаги може да подрежда дреболии или да сгъва хавлии и кърпи. Нищо няма да им стане.

Оплаквам се, че пак се смарангяса вримето. Студено, сняг вали, а аз съм се настроила пролетно. Оммм, още малко ...

При нас вали сняг от обяд и продължава в пълна сила. Ако натрупа няма да мога да ида на работа (с колата), улицата ни е малка с много коли и снегорин не може да влезе. Освен да вадя апреските и пеша, но фирмата е извън града....

Много ми е хубаво като навън вали, а аз съм на топло вкъщи, обаче винаги си мисля с една тревога за хора и животни, които нямат този уют и се моля за тях. Оплаквам се, че винаги съм била особено чувствителна на тази тема, искам да живея в свят, в който всички са добре и не страдат. Не разбирам защо изпитвам понякога вина, че не мога да помогна на всички. Казваха ми като бях малка, когато събирах що видя котета по улиците, че не мога да спася света, с времето осъзнах, че
е така, но ми остана една тъга от този факт.
Днес ми е мързеливо, детето цял ден е на плейстейшъна, играят някаква игра онлайн и такива разгорещени дискусии се водят, че ми е неудобно да прекъсна 🤣 Май ще почвам баница да правя, да не се чувствам съвсем безполезна.

Тони честит празник на момичето ти! И аз свързвам родените на първо число с победители, така че освен да е здрава пожелавам да е с късмет и да постигне целите си.
От сутринта си мисля за ТиЛи и че трябва за нещо да й честитя. Незнам защо ми е влязла в акъла, но с добро я мисля.
Само при мен май не вали сняг, но пък духа северен вятър и е студено. Реших да почивам на обяд, но не можах да заспя и след малко отивам на работа.
Донау незнам как издържаш. То и аз не се спирам, все съм на работа или имам ангажименти, но ти с това ходене по болници.... много е напрягащо. Наистина обаче давай задачи на големите и мисли за себе си.
Като малка все се грижех за брат ми. По цял ден сами, а и той по- малкия от нас, все го наглеждах. И сега все не търси. Като ученичка прахосмукачката и чистенето в къщи бяха мое задължение. Тогава живеех на село и майка оправяше градината. Със стипендия се издържах като студентка доколкото можех.
Сега синът ми като работещ студент си покрива разходите за храна, гориво, дрехи. Аз плащам квартира, сметки, семестри. Ама и много сметки си прави и има спестени пари. Миналата година мрънкаше за студентския стол и ваучерите за храна, но усети, че като се възползва от тях парите остават за друго.
Колежките му студентки започнаха да му купуват по някоя порция и да му я подаряват за благодарност, че ги взема с колата за лекции. Така се пречупи да ходи в студентския стол, макар че не винаги му е удобно.

Незнам дали трябва да похваля ММ, но днес бях и първа смяна и той измил банята и сготвил свинско със зеле. Тази вечер ще му разреша да отиде на гости на брат ми без мен. Там се събират една компания и винаги е весели, че да разпусне човека.

Навън започна да трупа сняг, а сина ми ще пристигне чак към 22.20 на гарата. Дано да няма закъснение влака. Дано има и таксита, че така като гледам, няма да посмея да тръгна с колата.
Опитвам се да не се тревожа. Един път да се прибере.

То и вятъра е гаден. Добре, че съм си ячка, та не литнах.

На сайта на БДЖ в Актуално може да видиш има ли закъснение на влака.

Че то тревата е легална в бая държави вече, не е чак такъв проблем.

Големия е на 19, редовен студент. Мъжа ми, Благоверния, изрично и на висок глас пред всичките ги е предупредил, че пари след завършването никой няма да види, и го повтаря редовно, ако някой не е разбрал. Каза, че смята, че им дължи издръжка до магистратура, но от там нататък пари не дава. Ако някой много е закъсал може да се прибере да има покрив, но очаква да се издържат сами.

Аз такива работи не правя по принцип. И последното ходене на ски строих двама да правят саНнннбичи за всички.


Янтра, фръцлата, не пада по-долу, сега ме накара да се катеря по шкафовете.




ФУКАМ се

Утре трябва да изляза в 7:30 от нас и сигурно половин час ще чистя колата.

Малко снежни снимки от моя двор

Оооо, много ми харесва, Мини

Мини ме подсети! Аз ходя на работа по магистралата - няма гледки и пейзажи. Оня ден обаче GPSа ме прати по заобиколен маршрут, който минава покрай реката. Ех, как исках да мога да снимам!
Всичко бяло. Като в приказка. Защото водата е по-топла от въздуха, реката е обвита в мъгла, в около пътя всичко е като бяла дантела.