Моят и той е един, ама като започна да разбира и осъзнава хич не искаше с братовчед си на село. Все на моето се караха, щото нали онова на дъщерята и пратено от чужбина и може да се оплаче на баща си. То пък без моето, не искаше при свекърите на село, а при другата баба защото там има повече деца. Свекървата пък само не го пускаше при нас в града. Абе цирка беше пълен. Като започнаха да му купуват самолетен билет по- рядко се прибират и предпочитат почивки в Италия, отколкото баба на село. Свеки се осъзна, но не си признава. И все са добре осведомени за нас, но за тях нищо не споделя. И все напомня, че трябва да се обадим да ги чуем как са. Синът ми много добре й отговаря, че знае как са. Но той черпи информация за братовчед си от социалните мрежи. А и пораснаха и вече общуването е на друго ниво.
В нас освен тях други не са идвали с преспиване, то няма и място де. Организираме годишнина от завършване на гимназията и две съученички няма къде да спят и съм им обещала подслон. Ще отидем обаче на село в къщата. Там има щял етаж на разположение и ще е топло, така че и втора вечер с барбекю може да си спретнем.
В нас освен тях други не са идвали с преспиване, то няма и място де. Организираме годишнина от завършване на гимназията и две съученички няма къде да спят и съм им обещала подслон. Ще отидем обаче на село в къщата. Там има щял етаж на разположение и ще е топло, така че и втора вечер с барбекю може да си спретнем.
