Най-много мразех в детската градина попарата и мляко с ориз. Помня, че си седях дълго на масата, защото казваха - докато не си го изям, да не ставам. Но хубаво си беше в градината, не се оплаквам.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2026, 19:23 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Е, то и само да ти го кажат, да го визуализираш 🥴 - чиста проба вербално насилие си е според мен - особено за дете на 3-4-5 години. 😱
Изобщо не бива да се насилва дете да яде, колкото-толкова. То има достатъчно силен инстинкт за самосъхранение от самото си раждане и няма да се повреди от глад - така мисля аз.
А, че на баби (и майки) все им се струва, че нищо не яде, е отделна тема 😆 (чувала съм от тоя тип баби, че внучето нищо не яде, а то - румено и бузесто - значи Няма как да Не яде, на тях са им други представите просто. 😆)
Изобщо не бива да се насилва дете да яде, колкото-толкова. То има достатъчно силен инстинкт за самосъхранение от самото си раждане и няма да се повреди от глад - така мисля аз.
А, че на баби (и майки) все им се струва, че нищо не яде, е отделна тема 😆 (чувала съм от тоя тип баби, че внучето нищо не яде, а то - румено и бузесто - значи Няма как да Не яде, на тях са им други представите просто. 😆)
Аз го обичам само в парфюми - и там според зависи. Но има и голяма разлика между цейлонската канела и касията, с чийто аримат реално повечето хора сме свикнали (това се продава основно, истинска канела на пръчки се продава сравнително отскоро) - истинската канела е много по-сладка, мека и ненатрапчива, и самата кора е съвсем различна, касията е пикантна и остра. 🙂
И истинската не ми харесва за ядене, де.
А мляко с ориз мразя, откакто се помня - със или без канела, все тая. Да не говорим за грис и производни. 🤭
Пък обичаха в градината да ни дават такива убавинѝ следобед. 😆
Или - филия с тахан халва и масло (по онова време маргаринът беше само за готвене, помня, че правеха многолистно тесто с него, че пò бухвало, отколкото с масло, след време навлезе маргаринът за мазане).
Капризните често си стояхме без следобедна закуска. 😆 И вечерята вкъщи винаги ми се е струвала като празнично угощение. (малко като - Тайната на вкусната вечеря е да не си обядвал) 😆
И истинската не ми харесва за ядене, де.
А мляко с ориз мразя, откакто се помня - със или без канела, все тая. Да не говорим за грис и производни. 🤭
Пък обичаха в градината да ни дават такива убавинѝ следобед. 😆
Или - филия с тахан халва и масло (по онова време маргаринът беше само за готвене, помня, че правеха многолистно тесто с него, че пò бухвало, отколкото с масло, след време навлезе маргаринът за мазане).
Капризните често си стояхме без следобедна закуска. 😆 И вечерята вкъщи винаги ми се е струвала като празнично угощение. (малко като - Тайната на вкусната вечеря е да не си обядвал) 😆
Бях много злоядо дете, веднъж в детската градина ме наказаха да не ям цял ден с идеята да огладнея и сама да поискам ядене. Нямаше ефект, бях много доволна да си седя на килима докато другите деца ядат.
До ден днешен не мога да понасям мляко с ориз, грис и ашуре. Повдига ми се само при мисълта за тях.
До ден днешен не мога да понасям мляко с ориз, грис и ашуре. Повдига ми се само при мисълта за тях.
Заради детската градина продължавам изобщо да не ям мляко с ориз и нишестени кремчета. Трябваше да започна да готвя пиле/гъби каша, за да започна да ги ям. Към (кисело) зеле с месо все още имам съмнения.
От ДГ най-гадният ми спомен е как ни взимат проба за глисти. И глистите помня и как майка ме тъпчеше със сурови тиквени семки.
От ДГ най-гадният ми спомен е как ни взимат проба за глисти. И глистите помня и как майка ме тъпчеше със сурови тиквени семки.
Бях доста злояда, но десертите ди изяждсх. Много обичах, обичам и до днес мляко с ориз, грис и всякакви. кремчета и кисели. От супата ми се 🤮 проядох чак след 30- тата си година. От останалите яденета - избирателно и съвсем ограничени количества. Но както някои споменаха, слава богу, имах много готини учителки и никога никой не беше насилван да яде.
А най- най- любими ми бяха едни бухти за закуска, поляти с ягодов сироп. Даже допълнително си исках.
А най- най- любими ми бяха едни бухти за закуска, поляти с ягодов сироп. Даже допълнително си исках.
На някой реално изсипвали ли са му храната във врата, според разпространената по онова време заплаха. 🤣
И аз да си споделя детскоградинските травми - бисквитена торта. Това наистина не мога да го понеса до ден днешен в класическия му вариант с нишестен крем и вината е изцяло на ДГ.
За соц. колбасите изпитвам носталгия само по един, който наистина отдавна изчезна - кайзер. И сега има някакви филета с това име, но нямат нищо общо с крехкото сочно филе от едно време. Беше деликатес и никак не беше евтин. По-късно се бях запознала с един човек, който през 80-те е бил технолог в месокомбинат "Родопа". Той разказваше, че за някои от деликатесните колбаси, вкл. и кайзера, рецептата е включвала мариноване в коняк (или друг качествен алкохол беше), поради което в месокомбината са имали цели цистерни с него. Заради неограничения достъп до алкохол всички работници, включително той, били постоянно пияни.
Вкусът на соц. луканките не го помня. По ония години никога не купувахме луканка, защото такава се правеше вкъщи, и то в доволни количества. Дори когато баба ми и дядо ми остаряха и спряха да гледат животни, купуваха месо и правеха луканки.
За соц. колбасите изпитвам носталгия само по един, който наистина отдавна изчезна - кайзер. И сега има някакви филета с това име, но нямат нищо общо с крехкото сочно филе от едно време. Беше деликатес и никак не беше евтин. По-късно се бях запознала с един човек, който през 80-те е бил технолог в месокомбинат "Родопа". Той разказваше, че за някои от деликатесните колбаси, вкл. и кайзера, рецептата е включвала мариноване в коняк (или друг качествен алкохол беше), поради което в месокомбината са имали цели цистерни с него. Заради неограничения достъп до алкохол всички работници, включително той, били постоянно пияни.
Вкусът на соц. луканките не го помня. По ония години никога не купувахме луканка, защото такава се правеше вкъщи, и то в доволни количества. Дори когато баба ми и дядо ми остаряха и спряха да гледат животни, купуваха месо и правеха луканки.
В детската градина пъхах парчетата месо в джобовете си, защото ни караха да си изядем всичко, а месото беше гадно и тлъсто. След като майка ми говори с директорката, спряха да ме натискат.
Кремове, мляко с ориз, грис, кисели и всякакви градински десерти не ям оттогава и не съм правила на децата.
Кремове, мляко с ориз, грис, кисели и всякакви градински десерти не ям оттогава и не съм правила на децата.