Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Аз пък помня леберкез, носеха го още топъл в магазина, не знам от какво се е правел, но много го ядяхме.

Кайзер пастърма ли?
Щото тя не е сочна, не трябва да бъде, затова питам.
Или е имало друго кайзеровано месо, което не помня.
Леберкез пък съвсем не помня да е имало по онова време. 🙂
Не че и сега гледам много, щото предпочитам чисто месо, колбаси - колкото и да обичам, гледам да избягвам.

Не пастърмата. Беше от типа на шунките. Мокър колбас, но от врат и наистина беше много фкусен.
Търся рецепта, за да си направя, но не съм открила до сега.

Леберкез и аз го помня.
Нямаше го постоянно и като докарат бързо свършваше.
Имам някъде записана рецепта,но не съм пробвала да го правя.

Леберкез помня след 90та година.

При нас леберкез имаше преди 90та. Беше малотраен и затова носеха по малко и свършваше бързо, носеха го още топъл, трайността беше 2-3 дни, големи квадратни парчета и режеха колкото искаш.

Имаше, но нито тогава го обичах, нито сега, макар и вече да не съм злояда, а всеядна    
Виж, тогавашната шунка я помня (на едни големи калъпи, с цели пресовани, а не смлени късчета месо и не толкова солена като днешната), както и луканката и суджука, а и Петрохан (най-хубавия съм яла в Плевен). Много харесвах и салам Закуска, днес така и не си намирам поне подобен.

На спринцовката пише, че стъклото е от Йена.

И аз не можех да понасям грис и мляко с ориз. А пилешко.......Отврат! Настръхвах като видя кожата на оскубаното пиле! И всякакво друго месо готвено или печено не понасях.......Само кюфтета и кебапчета и то, ако ми харесат......
Понякога и салами, и луканка, когато я намирахме. Никак не беше често. Веднъж баща ми намери кайзер пастърма и ми хареса. И без да е кайзер се случваше да пуснат, но много рядко. Нашите ме насилваха до втори клас с месото и месните супи! Колко шамара изядох.......Миналия месец след една лекция попитах гастроентероложка какво трябва да се направи в случай като моя, когато детето отказва да яде месо. Тя отговори, че може да му се предложи мляко, сирене, кашкавал......Дано този мой въпрос да е бил полезен за повече хора.
С месото и сега съм така, като някога. Но като дете се случваше да хапна сарми с месо, а сега не мога.
Когато бях в първи клас на сватбата на наш роднина ядох само хляб и туршия, заради месото, което беше без гарнитура.
От първи до четвърти клас нашата класна ни тормозеше да си изядем противните кифли или милинки, за да ни пусне да играем на двора през голямото междучасие! Ето как се създават деца с наднормено тегло. Имаше ги и не бяха малко.
В трети или в четвърти клас трябваше да пишем съчинение по картина, на която беше показано момиченце-негърче, което е малтретирано от бели деца. Това е било в САЩ.  Обаче към тогавашния момент вече е било история! През 1968г. в САЩ е премахната сегрегацията, но нашата народна власт или не е разбрала или въпреки това не е променила учебните програми!

Нищо не харесвах в детската градина. Най-вече десертите. Ядях някакви неща явно колкото да залъжа глада. Някогашната луканка и особено шунката, много ги харесвах. Писахте за кренвиршите , днес минавам покрай магазин на ''Едрина'' и си казвам, сега е момента. Преди повече от 20г.бях редовен клиент в магазина им с/у математическата. Чудесни пражки кренвирши имаше. Гледам сега уж същите. Вкъщи, огромно разочарование.

Аз пък съм с впечатление, че сега колбасите, включително и шунката са много по-безсолни от едно време, някакви здравни изисквания има. От една месарница на Бозмов купувам шунка и вурстчета понякога. Шунката я режат от цял бут и е толкова безсолна, че я ям с горчица или топено сирене, иначе ми е страшно безсолна. Техните колбаси са хубави, както и месото.
Като дете и аз не обичах много месо, тогава месото беше по-истинско и българско, но беше пълно с кости, жили, сланина и хич не го обичах. Нямаше бонфиле и контрафиле, както сега, нито отделно бяло пилешко месо. Тези меса ги харесвам и основно с тях се прехранвам или ми мелят кайма в месарницата. Нямаше и прясно пилешко месо. Помня, че когато майка ми искаше да готви пиле, го оставяше да се размрази от вечерта за другия ден.  Скоро видях по телевизията да махат кожата на пилето преди да го сложат да се пече. А вкъщи всички обичахме най-много запечената златиста кожичка на пилето.