Лелеее, бургаският мост колко е бил малък и морето как яко е замръзнало!
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2026, 16:05 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
улица Сердика, 70-те
улица Жданов(Пиротска), 70-те
онзи ден в Пепко видях такива мрежи като на снимката долу дясно, помните ли ги, баба ме пращаше за да сменям бутики с такава мнго мразех защото капачките се провираха през дупките и винаги и надираха краката
улица Славянска, 70-те
улица Жданов(Пиротска), 70-те
онзи ден в Пепко видях такива мрежи като на снимката долу дясно, помните ли ги, баба ме пращаше за да сменям бутики с такава мнго мразех защото капачките се провираха през дупките и винаги и надираха кракатаулица Славянска, 70-те
Широка Лъка
при предишното завъртане на парите Женския пазар, края на 90-те
от такава касичка си вадех със щъркел стотинки за дъвка
Сандански с Австрийския хотел през 80-те
70-те
поглед към Халите , от чешмите сега на ул."Екзарх Йосиф"
и показния плод зеленчук на ъгъла на Солунска и Витошка
магазин СРЕДЕЦ
при предишното завъртане на парите Женския пазар, края на 90-те
от такава касичка си вадех със щъркел стотинки за дъвка
Сандански с Австрийския хотел през 80-те
70-те
поглед към Халите , от чешмите сега на ул."Екзарх Йосиф"
и показния плод зеленчук на ъгъла на Солунска и Витошка
магазин СРЕДЕЦ
За някои е така, за други не. Билетчето за трамвай днес е многократно по-скъпо. Бургерите следят покупателната способност и са близко. Но пък луканката някога беше 18 лева, когато 200 лева беше много добра заплата. Днес е "само" 45 лева. Сиренето било 2,60 лева, ама днес е 6-7 пъти по скъпо при заплати над 2000. Та всеки може да намери някоя цена за своята теза 
На заден фон се вижда строежа на сградата на КНСБ
както и Японския- системата е същата отгоре надолу
следващия ъгъл на Лавале ,при колелото на 5 цата
Скрит текст:
В старата сграда вляво се е намирала прочутото за времето си "Широката механа". Ето какво описание ѝ дава Драган Тенев:
"„Широката механа" се помещаваше в най-долния етаж на един от триетажните „ихтиозаври", който французите наричат „ре де шосе". Вратата се намираше на самия скосен ъгъл на двете пресичащи се улици, тъй че когато човек влезеше, оставаше удивен от „широките" размери и от огромния „тезгях". На турената пред него изрезка от дебел дънер, подпряна на четири железни крачета, винаги стоеше печено прасенце, от което всеки можеше да си поръча порция. Отсичаха я с миниатюрна брадвичка пред очите му.
Публиката в механата беше, направо казано, „много шарена" – състоеше се от каруцари, хамали и различни работници, артисти, писатели, професори и дори академици. И най-хубавото в тази социална „шарения" беше, че всички се чувстваха равни. Никой не държеше да покаже на другия, че е макар и с един пръст по-горе от него.
Разбира се, гроздовата, сливовата и вината в механата се сервираха само в юзчетата от по сто и двеста грама и това придаваше особен колорит на просторната кръчма, която винаги беше препълнена и шумна.
Освен печените прасенца „Широката механа" като другите две комшийски конкурентни механи – „Дългата механа" и „Кебата" – се славеше и с превъзходната си скара. Ето една подробност, която си заслужава човек да узнае: каймата за кебапчетата и кюфтенцата в заведението не се правеше от смляно на машина месо, а от кайма, накълцана на сатър, както казваха тогава. При това каймата се приготвяше от три вида месо – телешко, свинско и агнешко. Опитните ръце на майсторите готвачи превръщаха тази „смес", съответно подправена със сол, пипер и разните му други подправки, в нещо, което – както казваха тогава – „изпива" доста винце!"
"„Широката механа" се помещаваше в най-долния етаж на един от триетажните „ихтиозаври", който французите наричат „ре де шосе". Вратата се намираше на самия скосен ъгъл на двете пресичащи се улици, тъй че когато човек влезеше, оставаше удивен от „широките" размери и от огромния „тезгях". На турената пред него изрезка от дебел дънер, подпряна на четири железни крачета, винаги стоеше печено прасенце, от което всеки можеше да си поръча порция. Отсичаха я с миниатюрна брадвичка пред очите му.
Публиката в механата беше, направо казано, „много шарена" – състоеше се от каруцари, хамали и различни работници, артисти, писатели, професори и дори академици. И най-хубавото в тази социална „шарения" беше, че всички се чувстваха равни. Никой не държеше да покаже на другия, че е макар и с един пръст по-горе от него.
Разбира се, гроздовата, сливовата и вината в механата се сервираха само в юзчетата от по сто и двеста грама и това придаваше особен колорит на просторната кръчма, която винаги беше препълнена и шумна.
Освен печените прасенца „Широката механа" като другите две комшийски конкурентни механи – „Дългата механа" и „Кебата" – се славеше и с превъзходната си скара. Ето една подробност, която си заслужава човек да узнае: каймата за кебапчетата и кюфтенцата в заведението не се правеше от смляно на машина месо, а от кайма, накълцана на сатър, както казваха тогава. При това каймата се приготвяше от три вида месо – телешко, свинско и агнешко. Опитните ръце на майсторите готвачи превръщаха тази „смес", съответно подправена със сол, пипер и разните му други подправки, в нещо, което – както казваха тогава – „изпива" доста винце!"
