На мен пък не ми даваха да гледам, децата ни прибираха в къщата ама ние висяхме по прозорците. Пилета в нас ги транжира мъжът ми, аз ги правя на нищо, ако се хвана.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2026, 07:43 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Обикновено баба помагаше на дядо в коленето на кошките и пуйките,но се е случвало да я няма и аз съм държала пилето.
Скубех наравно с баба попарената кокошка,не съм разфасовала обаче.Това само дядо го правеше и събираше всички котаци от квартала.Чакаха си дреболиите,които не се ядат от нас.
Прасето се колеше от дядо,но винаги с чичо и тате,защото разфасоването си е бая работа.Животните бяха по 200 кила,да го обърнеш,буташ..не е лесно.Аз помагах в обработката на месото.Толкова беше вкусно.Не съм яла по-хубаво месо от тези години.Едни наденички правеше дядо...какво слагаше,какви подправки,не знам...но ей богу още ми се пълни устата като се сетя.
Скубех наравно с баба попарената кокошка,не съм разфасовала обаче.Това само дядо го правеше и събираше всички котаци от квартала.Чакаха си дреболиите,които не се ядат от нас.
Прасето се колеше от дядо,но винаги с чичо и тате,защото разфасоването си е бая работа.Животните бяха по 200 кила,да го обърнеш,буташ..не е лесно.Аз помагах в обработката на месото.Толкова беше вкусно.Не съм яла по-хубаво месо от тези години.Едни наденички правеше дядо...какво слагаше,какви подправки,не знам...но ей богу още ми се пълни устата като се сетя.
Гледала съм как баба коли кокошка, но за прасето се скривах, много квичеше и хем ме беше страх, хем ми беше мъчно.
Него го колеха дядо, татко и някой роднина. Една година дойде някакъв човек, познат на нашите, който беше работил в кланица или месокомбинат, не знам. За нула време на земята остана само кожата, всичко разфасова професионално.
После идваше хубавия момент - с приготвяне на месото. В нашия край се правят "мръвки с лук". Нарязано на парченца месо, запечени във фурната, към края се добавя кромид лук. Баба правеше и качамак към яденето.
Него го колеха дядо, татко и някой роднина. Една година дойде някакъв човек, познат на нашите, който беше работил в кланица или месокомбинат, не знам. За нула време на земята остана само кожата, всичко разфасова професионално.
После идваше хубавия момент - с приготвяне на месото. В нашия край се правят "мръвки с лук". Нарязано на парченца месо, запечени във фурната, към края се добавя кромид лук. Баба правеше и качамак към яденето.
Софийско дете съм. Но баща ми имаше брат в севлиевско село. И брата, и жена му се казваха Иван/ка и прасето се колеше за Иванов ден. Беше зимната ваканция и баща ми ме водеше с него. Много ми харесваше да гледам как го колят - квичи, дърпа се, бяга, чичковците го гонят и накрая някой го порне в гърлото. При чичо Иван имах 2 братовчедки, наборки. Милите се криеха в килера на втория етаж да не чуват звуци от операцията. А аз софиянчето гледах с неподправен интерес как го колят, кормят, дерат. Носех тавите с прясно месо до къщата, помагах на леля Иванка да го маринова и после го печаха на двора. Имаше греяна ракия, домашно вино. Като започнеше черпенето и братовчедките излизаха от килера и хапваха.
Ако има интерес ще напиша и за коленето на жива кокошка в двора на номенклатурен блок в Лозенец - забавно беше.
Ако има интерес ще напиша и за коленето на жива кокошка в двора на номенклатурен блок в Лозенец - забавно беше.
Ех, май всички подсмърчаме по приготвяните от дядовците и бабите ни наденички и суджуци, че после и от майките и бащите ни.
Аз и до ден днешен не съм срещала този вкус, макар и да опитвам от време на време домашни, приготвени от роднини.
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
Ама някак ирационално си мислиш, че близките ти са безсмъртни и докато си жив, ще правят прекрасните манджи, суджуци, лютеници и всички останали вкусотии от детството ни...
То е и въпрос на материал, на породи и храна на животните, на сортове зеленчуци и плодове и начин на отглеждане. Не съм сигурна дали днес би се получило, но бих опитала, само да бях писала...
Аз и до ден днешен не съм срещала този вкус, макар и да опитвам от време на време домашни, приготвени от роднини.
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
Ама някак ирационално си мислиш, че близките ти са безсмъртни и докато си жив, ще правят прекрасните манджи, суджуци, лютеници и всички останали вкусотии от детството ни...
То е и въпрос на материал, на породи и храна на животните, на сортове зеленчуци и плодове и начин на отглеждане. Не съм сигурна дали днес би се получило, но бих опитала, само да бях писала...
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
За същото съжалявам и аз много често. Лошото е, че единствената ми братовчедка, която след смъртта на мама ми беше съветник, отиде при нея.
Няма и кой да питам.
Всичко зависи от сортове, отглеждане. На снимката е продукция от приятел преди година. 
Като малък в двор на баба ми имаше същите смокини. Големина на юмрук, сочни, ароматни!
Предполагам,че ще познаете това какво е. Като дете много имаше във всеки двор.
А, да - и пазя старите готварски книги на бабите ми !
Като малък в двор на баба ми имаше същите смокини. Големина на юмрук, сочни, ароматни!
Предполагам,че ще познаете това какво е. Като дете много имаше във всеки двор.
А, да - и пазя старите готварски книги на бабите ми !
Е, това последното не го познах - аз съм расла в равнина и не всичко вирееше там. Дренки ядох за пръв път от дърво в гората в Стара планина - докато ме предупредят да внимавам с количеството, имах чувството, че съм глътнала бастун - едва ходех 
Забързах се обаче и забравих за бастуна, след като споменаха, че някой от групата е видял глиган. Иначе в сърничките се заглеждах в захлас и не помръдвах...
Забързах се обаче и забравих за бастуна, след като споменаха, че някой от групата е видял глиган. Иначе в сърничките се заглеждах в захлас и не помръдвах...
Финап! Обожавам! В Германия намирам само сушен при китайците. Много помага при кашлица чай от сушен финап.
В Гръцката махала нямаше навсякъде, но в един двор до Мерки и теглилки имаше и дядото винаги ни черпеше.
П.С. Мерки и теглилки сигурно са били някаква дирекция по метрология.
В Гръцката махала нямаше навсякъде, но в един двор до Мерки и теглилки имаше и дядото винаги ни черпеше.
П.С. Мерки и теглилки сигурно са били някаква дирекция по метрология.
Даже не бях чувала за това растение. Сега ще проучвам къде и как расте. А какво е на вкус?
П.П. Прочетох - за хинап съм чувала, да, но в моя край не растеше, даже дали не беше Пеева в една кулинарна тема, която казваше, че го ползва за нещо, ама какво беше?
Оказа се, че финап е друго име за същото растение.
П.П. Прочетох - за хинап съм чувала, да, но в моя край не растеше, даже дали не беше Пеева в една кулинарна тема, която казваше, че го ползва за нещо, ама какво беше?
Оказа се, че финап е друго име за същото растение.