В СБХ имаше чудни неща от сребро. Жалко, че ги изпозагубих всичките си придобивки от там. Имах и едни страхотни чаши за кафе, от керамика с много красиви изрисувани цветя по тях.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2026, 10:49 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Татко ни правеше много интересни пръстени от смола или плексиглас 😍
Много ме е яд,че не съм ги запазила 🥺
Много ме е яд,че не съм ги запазила 🥺
Като каза "татко правеше" се сетих, че и моят ми запояваше зайчета от капачки за бира. Нещо като тези на снимката. Дали с кошнички, дали с барабанче... Но не ги боядисвахме.
СБХ правеха уникални неща - бижута, порцелан, керамика, стъкло, метал, картини, икони, кукли.... Всички в СБХ влизаха след оценка на творбите им.
Помня като бяхме деца имаш различни клубове в града - радио клуб, клуб по авио и корабо моделизъм, яхта клуб,....
Изобщо ако човек имаше интерес имаше къде да се развива. Имаше и клубове към заводите. Сега има някакви но каква е посещаемостта нямам информация.
Помня като бяхме деца имаш различни клубове в града - радио клуб, клуб по авио и корабо моделизъм, яхта клуб,....
Изобщо ако човек имаше интерес имаше къде да се развива. Имаше и клубове към заводите. Сега има някакви но каква е посещаемостта нямам информация.
Правила съм си обици и брошки от разтопени парчета грамофонна плоча. Нагряваха се на свещ и се оформяха с ръце, докато материалът е мек. После ги боядисвах със сребрист лак за нокти, слагах някакви метални елементи и т.н. Направо бутикови 
Освен за СБХ много страдам и за сергиите с бижута и други стоки на художниците, които ги имаше в началото на 90-те в подлеза на ЦУМ, до Кристал и на някои други места. Това си бяха истински уникати, които много от художниците лично продаваха, и то на съвсем достъпни цени. Знаеш, че тези обици можеш да ги купиш само там и никъде другаде. И същевременно всички продават на конкретно място и знаеш къде да ги намериш, като ти трябва такъв тип стока.
Освен за СБХ много страдам и за сергиите с бижута и други стоки на художниците, които ги имаше в началото на 90-те в подлеза на ЦУМ, до Кристал и на някои други места. Това си бяха истински уникати, които много от художниците лично продаваха, и то на съвсем достъпни цени. Знаеш, че тези обици можеш да ги купиш само там и никъде другаде. И същевременно всички продават на конкретно място и знаеш къде да ги намериш, като ти трябва такъв тип стока.
Много малко автори продаваха там. Познавах едно момче, което продаваше с брат си, нямаха нищо общо с художници. Мисля, че взимаха стока от хора, които произвеждаха такива бижута масово и полузаконно. Докато за магазините на сбх трябваше да минеш през държавна комисия, която ти оценява нещата и ги допуска до магазина. Като минеш през комисията, ти даваха етикети с цената, която са ти определили, за да ги сложиш на стоката и да я отнесеш в магазина. Също, за да продаваш в магазините на сбх, трябваше или да си дипломиран художник или член на фонда на сбх.
...
Помня като бяхме деца имаш различни клубове в града - радио клуб, клуб по авио и корабо моделизъм, яхта клуб,....
..
Помня като бяхме деца имаш различни клубове в града - радио клуб, клуб по авио и корабо моделизъм, яхта клуб,....
..
пет години тренирах джудо, ходих по състезания и печелех медали
предложиха ми, но отказах да се преместя в спортното, в английската си ми харесваше.заедно с това бях в радио клуба - ЛЗ2КБИ
не знам има ли го ощеимаше занимания за млади радиолюбители - радиомоделизъм, радиозасичане, телеграфия и телефония... и от там ходихме на състезания.
и се свързвахме с други радиостанции. върхът беше, когато се свързах с някаква радиостанция, поговорихме на английски и аз помлих за картичка на радиостанцията, с която съм се свързала. отказаха ми - били американски военен кораб и не можели да издават локация.
проверихме ги в "указателя", с този код наистина са били военна, мобилна радиостанция.и стрелба към ОСО - въздушна пушка, пистолет...
всичко беше безплатно, за някои дейности се искаше разрешение от родител. подписвах си ги сама. родителите бяха далеч.
Баща ми е бил в такъв кръжок. Сам си беше сглобил радиоапарат. А с негов приятел си подсвирвали с уста сигнал от морзовата азбука - до днес си го ползвам, това си е "нашия сигнал". Татко беше роден 1935 година.
До скоро ми излизаха реклами за различни курсове за легороботика, роботика, авиомоделизъм. Има много творчески курсове, не само за деца, а и за възрастни.
Преди имаше курсове за радисти, парашутисти - за това не знам дали има сега. Във Варна до Шишковата градинка бяха за парашутисти, а до Валентина за радисти .
П.С. Имах съученички, които ходеха на скокове с парашут. Класната ни много се притесняваше за тях, а за родителите им не знам. Наша съученичка, две години по-голяма от нас почина при скок.
Преди имаше курсове за радисти, парашутисти - за това не знам дали има сега. Във Варна до Шишковата градинка бяха за парашутисти, а до Валентина за радисти .
П.С. Имах съученички, които ходеха на скокове с парашут. Класната ни много се притесняваше за тях, а за родителите им не знам. Наша съученичка, две години по-голяма от нас почина при скок.
До скоро ми излизаха реклами за различни курсове за легороботика, роботика, авиомоделизъм. Има много творчески курсове, не само за деца, а и за възрастни.
...
...
виж и цената
най-елементарнато оздравителна гимнастика в училището на Горинич беше цифра, да не говорим за футбола, плуването, айкидото, пеенето, актьорското майсторство.....
последните две и гимнастиката продължиха най-дълго. не се оплаквам, но много хора не могат да си го позволят, а децата, дори да са много добри, отпадат по финасови причини.