To "ВЕФ" беше нарицателно за всички транзисторни приемници от този тип, както е със "скоч" или "флекс". Ние имахме някаква "Селена", ама пак и викахме ВЕФ-а.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2026, 00:12 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
To "ВЕФ" беше нарицателно за всички транзисторни приемници от този тип, както е със "скоч" или "флекс". Ние имахме някаква "Селена", ама пак и викахме ВЕФ-а.
Не беше. Грешиш. Имаше Мередиан, Ехо, Селга, Сокол и още какво ли не. Никога не сме ги наричали "ВЕФ".
Селената беше втори клас, ВЕФ трети, Ехо и Селга четвърти. Всички те бяха преносими, но имаше и доста стационарни. Някои от тях бяха първи клас, имаше и хайфи.
Това, което виждаме на снимката не е ВЕФ, а какво точно е не мога да кажа, защото е снимано отдалеч. Вероятно е транзисторен приемник.
ВЕФ е, поне според интернет: VEF Radiotehnika RRR factory in Riga, Latvian SSR, 1970s
Също и: https://www.archiv.org.lv/vef100/?page_id=46
Трябва да се конкретизира, че е ВЕФ Спидола. Само е минавал покрай ушите ми, но сега го виждам на снимките за първи път. Не зная дали е внасян у нас като познатите ВЕФ 201, 204, 206, 221 и 222. Първите три бяха по една и съща схема и с различен дизайн, последните два и те бяха по една и съща схема, обаче с различен УКВ обхват. Всичките са минавали през ръцете ми.
В СССР произвеждаха доста марки радиоапарати и телевизори, които не се внасяха у нас. Обаче някои, които са работили там си ги носеха после у нас. Имахме право да им пишем надценка 50% за ремонта поради неофициалния внос. Тоест непознато изделие, което се ремонтира по-трудно. И пак сметката достигаше най-много 12-13лв., а за този който го е оправил 30% от споменатата сума.
За ВЕФ май труда беше около 4лв. Най-скъпо беше за Соната-9,90лв.
Това, което виждаме на снимката не е ВЕФ, а какво точно е не мога да кажа, защото е снимано отдалеч. Вероятно е транзисторен приемник.
ВЕФ е, поне според интернет: VEF Radiotehnika RRR factory in Riga, Latvian SSR, 1970s
Също и: https://www.archiv.org.lv/vef100/?page_id=46
Трябва да се конкретизира, че е ВЕФ Спидола. Само е минавал покрай ушите ми, но сега го виждам на снимките за първи път. Не зная дали е внасян у нас като познатите ВЕФ 201, 204, 206, 221 и 222. Първите три бяха по една и съща схема и с различен дизайн, последните два и те бяха по една и съща схема, обаче с различен УКВ обхват. Всичките са минавали през ръцете ми.
В СССР произвеждаха доста марки радиоапарати и телевизори, които не се внасяха у нас. Обаче някои, които са работили там си ги носеха после у нас. Имахме право да им пишем надценка 50% за ремонта поради неофициалния внос. Тоест непознато изделие, което се ремонтира по-трудно. И пак сметката достигаше най-много 12-13лв., а за този който го е оправил 30% от споменатата сума.
За ВЕФ май труда беше около 4лв. Най-скъпо беше за Соната-9,90лв.
Ако наоколо липсва ВЕФ, а има Селена или друго, ще се чудя къде е ВЕФ-а.
Вече ти написах, че никак не е сигурен вноса на Спидола. Толкова рядко срещана е. Какво повече??? Може би ще ми възразиш, че е често срещана?
Останалите изброени ВЕФ бяха много. И от Селена имаше доста, може би по-малко.
Веднъж дори ми се случи да оправям радиограмофон ВЕФ, който беше изцяло с лампи и голям, колкото Ригонда.
Никога не съм могла да спя в стая с будилник. Будилникът беше в стаята на родителите ми и майка ми, която можеше да спи повече, ставаше, за да ме буди. Бях си разпределила - 15 минути обличане и оправяне на леглото ( не задължително), 15 минути за кафе и 15 минути гримиране. В 6,45 излизах от къщи. Вечер - купон. Сутрин - мъчно ставане.
Имаше и часовници, които се сверяваха по ел. мрежата. Акумулиращите печки имаха едни живачни релета ( допълнително поставени) които включваха и изключваха печката на нощна тарифа. Можеха да се настройват. Сигнала за управление беше по мрежата. Приятел имаше такава печка с реле.
Популярни бяха едни часовници будилници като стилизирани пиленца.
. Първите няколко сутрини му реагирах, после му свикнах и хич не го отразявах. Много дълбоко спя и до сега. Внучката се е метнала на мен в това отношение. А часовничето, макар и неработещо, до миналата година го пазех в дома на родителите ми...
Нашите имаха такъв будилник:
Въпреки че през годините се появиха и по-съвременни часовници, предпочитаха този, защото беше изключително точен и така силно звънеше, че можеше и умрял човек да събуди.
Е, с изключение на баща ми. Като млади майка ми заминала на някакъв курс и баща ми, за да не се успи за работа, слагал това чудо в метална тенджера до главата си, за да дрънчи още по-силно. В резултат цялата махала е будна, баща ми спи. И се налагало съседите да му тропат на вратата, за да изключи будилника.
Въпреки че през годините се появиха и по-съвременни часовници, предпочитаха този, защото беше изключително точен и така силно звънеше, че можеше и умрял човек да събуди.
Е, с изключение на баща ми. Като млади майка ми заминала на някакъв курс и баща ми, за да не се успи за работа, слагал това чудо в метална тенджера до главата си, за да дрънчи още по-силно. В резултат цялата махала е будна, баща ми спи. И се налагало съседите да му тропат на вратата, за да изключи будилника.