Първият ми мобифон беше от неизвестна марка Телит (съкратено от ТелефонеИталиано или нещо подобно). Купен от Гърция в края на 90-те години,но да ме убиете,не мога да си спомня за колко пари.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2026, 16:52 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Мобифон не съм имала, но през '98 г. си купих първия gsm. Да, бяха скъпи и апаратите, и плановете, и разговорите, но много излишно разкарване ми е спестил. Тогава приятел, който живееше в Щатите, ми разправяше, че ще дойде момент, в който ще ми подаряват устройство - само и само да им остана абонат - звучеше ми толкова невъзможно тогава. 😆
Такъв беше първият ми мобилен, "Ериксон":
Такъв беше първият ми мобилен, "Ериксон":
Моят първи гсм беше Ериксон 688 - екранът беше с 3 реда. 
2001 г. беше много пари. Картите и те бяха скъпи, затова се търсеше да вземеш на името на някой роднина с ТЕЛК - те имаха някакви 60 минути безплатни. Да пращаш и получаваш смс услугата се казваше СМС вест и се плащаше екстра, за да я имаш. Абе много скъпо си беше чак докъм 2005-6 г.
2001 г. беше много пари. Картите и те бяха скъпи, затова се търсеше да вземеш на името на някой роднина с ТЕЛК - те имаха някакви 60 минути безплатни. Да пращаш и получаваш смс услугата се казваше СМС вест и се плащаше екстра, за да я имаш. Абе много скъпо си беше чак докъм 2005-6 г. 
Това явно е било съвсем в началото,защото това са адски много пари.После явно бързо са почнали да спадат цените.
Буквално 3-4 години по-късно вече имаше съвременни мобилни телефони, даже се появиха първите цветни дисплеи, а след още толкова - докъм 2005-6 - вече почти всеки можеше да си позволи и телефон, и абонаментен план и всичко. 
По спомени някъде 2003-2004 беше май 1лв/мин. таксата. Скъпо си беше. Помня,че във фирмата която работих тогава имаше разлика в заплатите ни 4 пъти спрямо София. Една и съща чужда компания, една и съща длъжност и характеристика и 4 пъти разлика. Всички колеги от софийския офис си бяха накупили мобилни телефони.
Каква дотация на печеливши предприятия. ,,Свила" произвеждаше естествена коприна за западния пазар, второто качество го продаваха във фирмения им магазин по 30-40-50 лева метъра.
Включвам се късно, но да си кажа. Малко съм в час със естествената коприна, даже с приятелка сме ходили в Хасково, за да си купим коприна, беше хубава и евтина. Копринената индустрия издъхна заради производителите на копринени буби. Не знам поради каква причина бубопроизводителите спряха да произвеждат буби и всички копринени предприятия останаха без суровина за работа. С полиестерните тъкани, които се произвеждаха, не можекме да се мерим със световни производители.
Още имам много красиви вълнени платове, различни карета за шотландски поли. Наистина бяха много хубави и качествени нашите вълнени платове. Сега изобщо не мога да видя нещо, произведено от вълна. Най-много някъде да видя пуловер с 3 или 5% вълна и 90% полиестер. Като го облечеш - след 10 минути си плувнал в пот, без да ти е топло. Вече и зимата нося памучни тениски и пуловери, тоя полиестер ми влияе много зле.
Flip, благодаря ти! Със сълзи се смях на чилифона!
През 2000 година бяхме с приятели в Дуранкулак. От четирима ни само аз с Алкател имах покритие в бунгалото, където бяхме отседнали. По едно време им станах секретарка от пренасочени разговори. Ериксон, Нокия и третия не помня.
През 2000 година бяхме с приятели в Дуранкулак. От четирима ни само аз с Алкател имах покритие в бунгалото, където бяхме отседнали. По едно време им станах секретарка от пренасочени разговори. Ериксон, Нокия и третия не помня.
Каква дотация на печеливши предприятия. ,,Свила" произвеждаше естествена коприна за западния пазар, второто качество го продаваха във фирмения им магазин по 30-40-50 лева метъра.
Включвам се късно, но да си кажа. Малко съм в час със естествената коприна, даже с приятелка сме ходили в Хасково, за да си купим коприна, беше хубава и евтина. Копринената индустрия издъхна заради производителите на копринени буби. Не знам поради каква причина бубопроизводителите спряха да произвеждат буби и всички копринени предприятия останаха без суровина за работа. С полиестерните тъкани, които се произвеждаха, не можекме да се мерим със световни производители.
Бубарството имаше традиции в България. Но за да се развива трябват декари черничеви дървета. И печалбата не е от днес за утре.Трябват инвестиции, грижа и търпение. А за бубите съм чел, че са капризни към храната си и не търпят на химия, с която се пръскат дърветата. Не е лесно отглеждането.
Мен ме е яд, че имахме много институти за отглеждане и селекция на нови породи овце, говеда, коне. В Шумен имаше специален такъв по говедовъдство но май не е оцелял. Май само един конезавод оцеля.
Мен ме е яд, че имахме много институти за отглеждане и селекция на нови породи овце, говеда, коне. В Шумен имаше специален такъв по говедовъдство но май не е оцелял. Май само един конезавод оцеля.
Когато бях малка (в началните класове) ходехме с приятелка при една баба (светла й памет на баба Неделя), която отглеждаше буби, за да видим копринените пашкули - приличаше ни на тайнство, което се извършва пред очите ни, гледахме в захлас как плетат, докато ни подканят да излезем.
И до днес виждам белите искрящи нишки, а имаше и тъмно жълти - като патешко жълто. Бабата ни пускаше в помещенията, но много за кратко, защото бубите били много капризни.
Това е един от най-ярките ми детски спомени и още е жив с всички детайли - и баба Неделя, и сградата с малките прозорчета и белите стени, както и дългите наредени маси с много буби, черничеви клони и копринени пашкули, към които плахо и тихо пристъпвахме, за да не стреснем работничките.
У дома още има запазени мамини дрехи, че и мои, от тогавашната българска естествена коприна - нито на цвят, нито на текстура са променени.
И до днес виждам белите искрящи нишки, а имаше и тъмно жълти - като патешко жълто. Бабата ни пускаше в помещенията, но много за кратко, защото бубите били много капризни.
Това е един от най-ярките ми детски спомени и още е жив с всички детайли - и баба Неделя, и сградата с малките прозорчета и белите стени, както и дългите наредени маси с много буби, черничеви клони и копринени пашкули, към които плахо и тихо пристъпвахме, за да не стреснем работничките.
У дома още има запазени мамини дрехи, че и мои, от тогавашната българска естествена коприна - нито на цвят, нито на текстура са променени.