Честно казано вече са ми банални тези снимки .... дори не са ми тъжни .... яд ме е .... аз лично съм твърдо против ядрената енергетика .... не се знае кога може да се повтори тази трагедия ..
- Публикувана: 22 апр. 2007, 18:21 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2007, 18:36 ч.
Чернобил-21 години по-късно
но е много тъжно и трагично всичко.
Преди няколко месеца гледах документален филм за Чернобил. Явно стари архиви. Плюс коментари. Една испанска журналистка отиде с Гайгер-Мюлеров брояч там. Не я пуснаха до самия център.
Сега по-подробно. Даваха стари кадри, как въртолети носят вода, за да гасят пожара. Точно над реактора те просто се огъваха и падаха, все едно над пламъка на свещ държиш парченце восък. Ужасно беше, като знаеш, че вътре има живи хора. После правеха изчисления, колко време може да издържи човек, гасейки и изливайки бетон за саркофага над авариралия реактор. Времето беше някакви си секунди. После до 2-3 години всички, които са били там, са починали от лъчева болест, рак.. И всички бяха млади момчета, войничета.
Журналистката беше придружавана от руснак, за да превежда. Пътуваха с джип към Чернобил. Тя спираше през известно време, за да мери радиацията. Стигна до един град на няколко км от Чернобил. Там имаше заграждения, охрана и къщичка за охраната. Нивото на радиация там беше критично, близо до смъртоносното. Не знам тези хора как ходят на работа там.
В предни градове журналистката снима всичко, оставено както си е било преди години. Град, кипящ от живот, но хората ги нямаше. Ужасна гледка.
Години след това, мой съученик, чийто баща беше шеф на болница, донесе снимки на бебета с малформации, съхранявани в папка с надпис "Последствия от Чернобил". Няма да описвам снимките. Но ще ги помня цял живот.
Дано никога не се повтори това.
Сега по-подробно. Даваха стари кадри, как въртолети носят вода, за да гасят пожара. Точно над реактора те просто се огъваха и падаха, все едно над пламъка на свещ държиш парченце восък. Ужасно беше, като знаеш, че вътре има живи хора. После правеха изчисления, колко време може да издържи човек, гасейки и изливайки бетон за саркофага над авариралия реактор. Времето беше някакви си секунди. После до 2-3 години всички, които са били там, са починали от лъчева болест, рак.. И всички бяха млади момчета, войничета.
Журналистката беше придружавана от руснак, за да превежда. Пътуваха с джип към Чернобил. Тя спираше през известно време, за да мери радиацията. Стигна до един град на няколко км от Чернобил. Там имаше заграждения, охрана и къщичка за охраната. Нивото на радиация там беше критично, близо до смъртоносното. Не знам тези хора как ходят на работа там.
В предни градове журналистката снима всичко, оставено както си е било преди години. Град, кипящ от живот, но хората ги нямаше. Ужасна гледка.
Години след това, мой съученик, чийто баща беше шеф на болница, донесе снимки на бебета с малформации, съхранявани в папка с надпис "Последствия от Чернобил". Няма да описвам снимките. Но ще ги помня цял живот.
Дано никога не се повтори това.
Помня, подготвяхме се за абитуриентски бал и карахме стаж
от УПК-а по това време,
а братовчедка ми беше на НВО в Батово край Албена,
веднага ги върнаха и тогава чак се усетихме, че работата е сериозна.
Виж манифестацията не я помня и дали е валяло дъжд в Добрич.
А не помня и да сме спазвали някакви превантивни мерки.
от УПК-а по това време,
а братовчедка ми беше на НВО в Батово край Албена,
веднага ги върнаха и тогава чак се усетихме, че работата е сериозна.
Виж манифестацията не я помня и дали е валяло дъжд в Добрич.
А не помня и да сме спазвали някакви превантивни мерки.
Помня, ние знаехме. Дядо донесе гайгеров брояч и ме заведе на село да мерим радиацията 
Майка ми побеля от бяс. А броячът тракаше ли, тракаше.
После се запознах с един украинец с дете, болно от рак заради Чернобил. Бяха дошли в България.
По-после една колежка имаше майка, работеща в родилното отделение на Добрич, патологията. От нея знам, че не се споделят много цифри за родени, увредени деца, за цикличността на пораженията от радиационно облъчване.
И съм съгласна с Кочинка, как да не мразя комунистите...
Майка ми побеля от бяс. А броячът тракаше ли, тракаше. После се запознах с един украинец с дете, болно от рак заради Чернобил. Бяха дошли в България.
По-после една колежка имаше майка, работеща в родилното отделение на Добрич, патологията. От нея знам, че не се споделят много цифри за родени, увредени деца, за цикличността на пораженията от радиационно облъчване.
И съм съгласна с Кочинка, как да не мразя комунистите...
Буболина, по онова време свекър ми е бил член на ДС - от приближения кръг на Тодор Живков. Всички зеленчуци и голяма част от хранителните продукти са си взимали от стола на УБО, където наистина са внасяни от чужбина и контролът е бил стриктен. Това е със сигурност и не е преувеличено, защото лично той ми го е разказвал, както и мъжът ми, който си спомня много добре тези факти.
Аз бях студентка в Пловдив тогава. На манифестация не ходих, прибрах се в Ст. З.
Но пък падна голямо ядене на марули и череши - всеки ден си купувах от близкото пазарче. А Пловдивско и Старозагорско бяха от най-засегнатите райони. Но това го разбрах години по-късно.
За тези, които са били в Смолян по това време - да не се притесняват. Мъжът ми е бил там войник - в поделението на центъра на града. Точно негово задължение е било всеки ден да замерва радиацията. Твърди, че при тях е нямало нищо. Иначе са знаели какво става и таблетки с йод са им давали профилактично...
Имам познати, които направиха аборти. Тогава задължиха бременните под 3-ти месец да абортират. Други, които бяха в напреднала бременност, родиха. На някои децата бяха увредени. При други пораженията се проявиха по-късно. Трети още треперят и се чудят кога и какво може да се появи в резултат на радиацията...
Какво стана с делото, някого да осъдиха случайно?
Мъжът ми твърди, че единствено Добри Джуров се е държал мъжки и е защитил поне армията.
Но пък падна голямо ядене на марули и череши - всеки ден си купувах от близкото пазарче. А Пловдивско и Старозагорско бяха от най-засегнатите райони. Но това го разбрах години по-късно.
За тези, които са били в Смолян по това време - да не се притесняват. Мъжът ми е бил там войник - в поделението на центъра на града. Точно негово задължение е било всеки ден да замерва радиацията. Твърди, че при тях е нямало нищо. Иначе са знаели какво става и таблетки с йод са им давали профилактично...
Имам познати, които направиха аборти. Тогава задължиха бременните под 3-ти месец да абортират. Други, които бяха в напреднала бременност, родиха. На някои децата бяха увредени. При други пораженията се проявиха по-късно. Трети още треперят и се чудят кога и какво може да се появи в резултат на радиацията...
Какво стана с делото, някого да осъдиха случайно?
Мъжът ми твърди, че единствено Добри Джуров се е държал мъжки и е защитил поне армията.
ОХ , че болна тема.
Бонбониера--- ти си набор на сина ми. Роден е 4 месеца преди Чернобил. /86/ Как да не помня, че нямаше как да храня юнака, освен с кисело мляко. / и понякога хумана1-2/ детето ми се роди с увреждане и 9 месеца по- късно беше на операция... Не ми се говори за ТАМ. Нямам идея дали е било от |Чернобил...
И когато аварията се случи...татко се обади по тел. И категорично ми забрани да храня детето с кис . мляко .Баща ми беше шеф на изотопна лаборатория към НИИ - по Овощарство - Пловдив.. Сутринта след аварията го взеха с кола на " Службите" / сега го знам/ и го върнаха в къщи след 3 седмици - остарял с 20 г. нищо не каза, само, махна безпомощно с ръка и каза " Измивайте ВСИЧКО, що е на масата, никакви мъхести плодове.. Не че ще... / това, недоизказаното ме уби./ и въздъхна " каквото за гол Хасан, това за цял народ" - не можем да се опазим . Късмет.
Наистина в Пловдивско е било , как да се изразя... мм. кофти. а, за тези 20 дни - всички хрупахме марули, ягоди и какво ли не.. децата ринеха по градинките, вдигайки... спирам.
Было.
каквото сабя покаже.
Бонбониера--- ти си набор на сина ми. Роден е 4 месеца преди Чернобил. /86/ Как да не помня, че нямаше как да храня юнака, освен с кисело мляко. / и понякога хумана1-2/ детето ми се роди с увреждане и 9 месеца по- късно беше на операция... Не ми се говори за ТАМ. Нямам идея дали е било от |Чернобил...
И когато аварията се случи...татко се обади по тел. И категорично ми забрани да храня детето с кис . мляко .Баща ми беше шеф на изотопна лаборатория към НИИ - по Овощарство - Пловдив.. Сутринта след аварията го взеха с кола на " Службите" / сега го знам/ и го върнаха в къщи след 3 седмици - остарял с 20 г. нищо не каза, само, махна безпомощно с ръка и каза " Измивайте ВСИЧКО, що е на масата, никакви мъхести плодове.. Не че ще... / това, недоизказаното ме уби./ и въздъхна " каквото за гол Хасан, това за цял народ" - не можем да се опазим . Късмет.
Наистина в Пловдивско е било , как да се изразя... мм. кофти. а, за тези 20 дни - всички хрупахме марули, ягоди и какво ли не.. децата ринеха по градинките, вдигайки... спирам.
Было.
каквото сабя покаже.