Явно имам нужда да споделя някъде, защото се чувствам сякаш никой не би ме разбрал от близките ми хора.
Предстои ми държавен изпит през идния месец; по принцип се очаква от мен да се справя (имам доста висок среден успех от четирите години на обучение, 5.94 е), но се хващам, че съм позабравила доста неща, а темите с лопата да ги ринеш. След семестриалното ми завършване се вкопчих в работата, забавих се с около година: все отменях записването си за явяване (дали от несигурност и страх от провал, дали от някакъв инат), което вероятно оказа и влияние върху познанията ми (не са пресни, а замъглени, позагубени някак).
Сега съм доста притеснена. Уча, доколкото ми е възможно, но все се стряскам, че няма да успея да го взема; че ще се изложа, ще разочаровам и себе си, и други хора, а масовите очаквания към мен са доста високи и го осъзнавам. Мисля си за най-лошия сценарий: как въпросите са изключително сложни, а отговорите: съвсем объркващи. Как ме късат и ще трябва да се явя повторно, което би било огромен срам за мен.
Форматът е следният: 120 въпроси с избираем отговор (1 верен от 4 възможни). 51 точки (верни отговори) са нужни (от 120) за преминаване. На рационално ниво знам, че не е невъзможна тази „мисия”, но се страхувам.
Ще се радвам на всякакви съвети за справяне.