🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVII 🎬

Чак за първо място не е . Но филмите направени по книги е ясно че ще съберат повече зрители .

Дали хората ходят заради книгата, или за гърдите на Сидни Суини, които по едно време бяха тренд в Х? Звучи вулгарно, но да - именно гърдите й се трендаваха, след като се появи в определена сребриста рокля.

Вчера беше време за европейско кино.
Гледах на голям екран един след друг
 
Какво знае Мариеле (What Marielle Knows / Was Marielle weiß) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt35500283
 
На пръв поглед простичка немска черна комедия/драма за взаимоотношенията в едно обикновено семейство, но филма е по-дълбок от обвивката си и задава интересни въпроси.
Тийнейджърката Мариеле неочаквано развива способността да вижда и чува всичко, което нейните родители правят и мислят, дори когато не са заедно. Това принуждава семейството да се изправи срещу неудобни тайни - като аферата на майката и професионалните унижения за бащата - и да се бори да запази нормалност...
Интересно е как двамата родители се променят знаейки за телепатичните способности на Мариеле. Краят също е любопитен...
Проблем на филма е неговото времетраене. Твърде кратък. Историята е интригуваща, но не успяват да я развият в пълна степен. Също така липсва една ясна и по-изразена драматична насоченост.
Каста е добър и тримата главни герои играят много добре.
Приятен филм.
-
6.5 / 6.0
 
 
Баща майка сестра брат (Father Mother Sister Brother) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt31189315
 
Филм на Джим Джармуш. С много големи претенции. Типичен фестивален арт филм за ''буржоазните'' зрители.
В каста блестят звезди като Кейт Бланшет, Адам Драйвър, Шарлот Рамплинг и Том Уейтс.
 
Това е антологичен филм, разделен на три истории, които изследват отчуждените взаимоотношения между възрастни деца и техните родители в различни държави (САЩ, Ирландия и Франция). Всяка част представя различен тип семейна динамика - от самотен баща в планината до известна писателка, която се среща с дъщерите си веднъж годишно.
Първата част е за бащата, втората за майката и третата за близнаците.
Типичен филм на Джармуш. Бавен, минималистичен и изпълнен с неудобни мълчания, които отразяват разрива в семейните връзки.
Филмът е фокусиран върху настроението и субтилните взаимоотношения, а не върху сюжетно действие, което е типично за независимото кино.
Трите истории са независими една от друга, но имат някои общи повтарящи се мотиви и това е езикът на връзката в историите на Джармуш.
Скейтбордисти - младост, свобода, преход. Контраст на безгрижния публичен живот със затворената семейна драма и неловките моменти.
Вода - Чистота, емоционален поток (или липсата му). Животът продължава, независимо от семейните проблеми.
Ръчни часовници - време, автентичност, илюзия. Въпросът ''истинско ли е?'' се отнася и за предметите, и за семейните отношения...
Фразата ''И Боб е твоят чичо (използвана от бащата, майката и близнаците) - Подчертава пропастта между баналния говор и истинското неразбирателство.
Мълчание и неудобство (бтв: сериозно подчертани, особено в първите две истории) - Липса на истинска комуникация. Емоциите остават неизказани.
 
Филмът не е за специфични герои, а за универсално състояние на модерното семейство. За семействата, които вече не са заедно, а може и никога не са били... Във всяка история има физическа или емоционална пропаст.
До каква степен познаваме своите родители? И те нас? Всяка история разкрива тайни...
Връзката между историите не е сюжетна, а поетична и тематична.
 
Силна страна: атмосферата, красотата в простичките неща и каста.
Слаба страна: прекалено статичен и скучен и някак си безрисков.
 
Любопитен филм, който трябва да се гледа от ценителите на киното и сами да преценят какво иска да каже авторът.
-
6.5 / 6.0

Вече гледах два фестивални филма за наследствените проблеми, регресии, семейни терапии -  Цветовете на времето и Сантиментална стойност. "Баща, майка, сестра, брат" не ме привлича.

Часове ни делят от обявяването на номинациите за "Оскар". И както всяка година, преди да чуем кои са претендентите за най-престижната статуетка в киното, "Златната малинка" ни отвежда към най-лошите заглавия от изминалите 12 месеца.
За най-много "отличия" за най-лошо кино ще се борят игралната версия на "Снежанка" и трилърът на The Weeknd, който проследява музикант, измъчван от безсъние.
В списъка попадат и част от продълженията, които достигнаха до големия екран миналата година и които също бяха посрещнати хладно от публиката и критиците.

Тази версия на Война на световете, въобще брои ли се за филм? Гледах толкова видеа с подигравки за него, че имам чувството, че съм гледала самото нещо (което никога няма да направя)...

"Високосна година", дават го в момента по кабелната. Припомних си колко разтоварващ, приятен, забавен и готин филм е. На Матю Гуд и Ейми Адамс много им отива да играят в подобни филми.

Чужденецът (The Stranger / L'étranger) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt36243564/

Филм на Франсоа Озон по едноименната класика на Албер Камю от 1942 г.

Действието ни пренася в края на 30-те години в Алжир, който по това време е колония на Франция.
Романът на Камю е философски шедьовър. Озон обаче бяга от точната адаптация и прави филма силно социален. Това е голямата разлика в атмосферата, финала и посланието на филма спрямо романа. Но като цяло Озон се е справил много добре с наглед тежката задача.

Основните идеи, акценти във филма са:
Човекът като ''чужденец'' в собственото си общество
Абсурдът на моралните норми
Конфликтът между вътрешната истина и външния морал

Смисълът е следния:
Героят не е наказан само от закона, а от обществото
Истинската вина не е убийството, а отказът да играеш по правилата
Обществото не прощава емоционална нормалност

Вследствие на всичко това посланието е ясно:
Най-опасният човек е този, който не лъже себе си.
Осъденият е виновен, че не играе ролята на нормален човек
И в това е ключът: Най-големият грях в обществото не е престъплението, а липсата на лицемерие...

Каста беше много добър. Атмосфера, декори, всичко беше на много високо ниво.
На пръв поглед главният герой сякаш не изпитваше емпатия и беше завършен социопат?
Дали??? Мне! И точно в това е идеята.
Главният герой има тези черти в себе си, но това е само дим. Идеята е съвсем друга.
Мьорсо не манипулира хората, не лъже (дори когато е изгодно за него), не е агресивен (разбира се това не го прави невинен, а различен). Той е особена порода човек. Възприема света буквално. Отказва да придава фалшив смисъл на нещата и не приема социалните норми за истина.
Мьорсо е екзистенциален аутсайдер. Той е анти-актьор в театъра на обществото!
На съда не му пука за убития алжирец, той осъжда Мьорсо, защото е различен, защото не е лицемер. Той е осъден не за престъплението, а за характера си. Обществото не наказва злото. То наказва различността.

Хареса ми. Препоръчвам.
-
7.5 / 8.0

Аз не успях да разбера този филм, може би трябва да прочета книгата. Интересно ми е за теб какъв беше мотивът за убийството. За мен беше доста random и говори абсолютно за ненормалност.

Навярно имаме тема за Оскарите, но нека номинациите (за сега) ги има и тук:
Филм на ужасите получи рекордните 16 номинации за наградите "Оскар"
Хорърът "Грешници" получи най-много номинации за наградите "Оскар", като се конкурира за отличията в 16 категории. Продукцията постави рекорд, получавайки най-много номинации в историята на престижните отличия.
https://www.mediapool.bg/film-na-uzhasite-poluchi-rekordnite-16- … r-news379494.html

Филмът e добър. Ама пък чак 16 номинации да заслужава......Ми Не! То малко ситуацията е като с Черната пантера - хубав филм, ама номинациите му са не заради качетството на филма, а заради DEI и сакън да не се обиди някой.

28 Years Later: The Bone Temple - четох не много добри мнения, но на мен доста ми хареса.

Steve - Килиън Мърфи е директор на училище за проблемни момчета. Доста тежък и емоционален.

Точно тук е заигравката...
Главният герой на пръв поглед е завършен социопат, НО
Виж в коя година е романа (трябва да я прочетеш просто, това е класика). Озон ляга върху историята, просто вкарва и повече социология, не само брутална философия.
Тук идеята изобщо не е в социопатията и дали я има или няма.
Аз не харесах героя и не му симпатизирах нито в романа, нито във филма, но го разбирам, защото разбирам посланието, а то е брутално.
Отново ще се повторя, той не е социопат, защото не лъже, не манипулира и не използва хората, не е агресивен. Ще кажеш, опериран е от чувства. Мне, той просто разглежда света от съвсем друга гледна точка. Това е философия.

Няма рационално обяснение защо Мьорсо уби алжиреца. Това е убийство от абсурд.
Слънцето - не е детайл, а причина (то го заслепява, дразни и изкривява реалността) и реагира не морално, а физиологично. Стреля не като морален субект, а като биологично тяло. И точно това е ужасяващо.
Мьорсо просто не мисли като нормален човек. В абсурден свят действията нямат метафизичен смисъл. И убийството не е решение, а реакция. Той стреля механично и всеки изстрел е пирон в ковчега срещу идеята, че животът има логика.
Ако махнем всички социални маски, може би много хора биха реагирали по този начин. Мьорсо не е чудовище, а човек без филтри.
Идеята в романа и филма е, че Мьорсо не убива алжиреца - Той убива смисъла! Истинската жертва е идеята за морален ред, за причинно-следствена логика и че човекът е рационален. Мьорсо стреля не защото мрази,
а защото нищо не чувства достатъчно силно, за да не стреля. И точно това е страшното.

Много хубав анализ Diavolo, с това обобщение напълно мога да се съглася - няма морален ред, причинно-следствена логика в живота и човекът не е рационален. Но пък в крайна сметка съдът и обществото направиха нужното. Незасимо дали симпатизираме на жертвата или не, убийството без причина може единствено да бъде осъдено. Ако не наложим изкуствено някакви норми, няма как да съществуваме все пак

 Препоръчвам ,,The Rip ! Екшън, морал, неочаквана развръзка...Много ми хареса.
https://www.imdb.com/title/tt32642706/
 Афлек и Деймън са разкошен тандем, както винаги!