- Публикувана: 11 ян. 2026, 13:40 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2026, 21:44 ч.
🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVII 🎬
Сантиментална стойност (Sentimental Value / Affeksjonsverdi)
https://www.imdb.com/title/tt27714581/
Вижте какво нещо е любовта към киното.
Филмът беше пуснат по родните тракери, че дори и с превод, но аз държах да го гледам на голям екран (както винаги правя когато имам възможност) и то забележете в зала без климатик. Така че си позъзнах все едно бях навън. Е, не точно, защото имаше близо 70 човека и от толкова много хора не беше чак толкова студено, а и заради проблема с климатика на входа раздаваха безплатен горещ чай. Говоря за едно от любимите ми кина - Дом на киното. Момичето си ме предупреди, че винаги мога да си тръгна и да ми възстановят парите, заради неработещия климатик, така че проблеми нямаше. Ние решаваме дали да гледаме или да не. Случва се - техника.
След това лирическо отклонение да напиша нещо и за филма.
Сантиментална стойност е онзи рядък тип кино, което не крещи, а шепне и именно затова удря по-силно.
Това не е просто семейна драма, а интимна дисекция на паметта, вината и нуждата от любов, разказана през сблъсъка между изкуството и личния живот.
Много зрял и емоционално резониращ филм за напрежението между творческата свобода и човешката близост, изигран блестящо от актьорския състав. Просто нямам думи за каста. Феноменални!
Много Бергман видях - не толкова като стил, а като дълбочина на човешката болка и интимност.
Триер не разказва история - той изследва една кървяща рана.
Филмът показва как семейството може да бъде едновременно дом и бойно поле, как любовта и травмата могат да съществуват в една и съща стая, и как изкуството често е форма на егоизъм, маскиран като искреност.
Лично за мен най-голямото постижение на филма е, че отказва да даде морални присъди!
Бащата не е чудовище. Дъщерите не са жертви. Изкуството не е спасение. Любовта не е гаранция.
Къщата – не дом, а психика
Къщата (главният герой във филма) във филма не е просто пространство. Тя е символ на семейното несъзнавано. Домът не е място на сигурност, а архив на болката.
Сантиментална стойност е филм не толкова за семейството, колкото за цената на близостта. Именно близките до нас хора, най-скъпите ни хора са истинската сантиментална стойност, не предметите.
Не става дума за любов, а за привързаност към болката.
Сантиментална стойност означава: хората не пазят предметите - те пазят спомените, дори когато ги разрушават!
Семейството не е ценно, защото е добро, а защото е единственото, което имаме.
По един страхотен начин бяха разказани историите на бащата (известен режисьор и сценарист) и двете му дъщери.
Бащата не е зъл, той е обсебен от собственото си ''Аз''
Не умее да обича, без да превърне любовта в материал. Вижда дъщерите си като персонажи. Чувства вина, но не знае какво да прави с нея Той сякаш сублимира травмата в изкуство!
По-голямата дъщеря - жива идентификация на травмата в семейството.
Тя е тази, която е най-близо до саморазрушението. Сякаш повтаря съдбата на баба си и майка си. Тя е детето на травмата.
По-малката дъщеря изгражда дистанция и емоционална защита. Тя отказва да участва в семейния мит.
Ако първата дъщеря е ''рана'', втората е ''щит''
Конфликтът между бащата и дъщерите не е просто баналния семеен конфликт.
Това е сблъсък между две истини.
Бащата: ''Аз правя изкуство''
Дъщерите: ''Ти ни изостави и нарани''
И най-жестокото е, че и двете страни са прави.
Финалът беше велик. Нищо няма да издавам, но как ме хванаха само, хех. Който го е гледал ще ме разбере (надявам се).
Това е един от най-интелигентните филми за семейната травма през последните години. Това е филм, който боли тихо...
Много ми хареса. Горещо препоръчвам!
-
8.5
https://www.imdb.com/title/tt27714581/
Вижте какво нещо е любовта към киното.
Филмът беше пуснат по родните тракери, че дори и с превод, но аз държах да го гледам на голям екран (както винаги правя когато имам възможност) и то забележете в зала без климатик. Така че си позъзнах все едно бях навън. Е, не точно, защото имаше близо 70 човека и от толкова много хора не беше чак толкова студено, а и заради проблема с климатика на входа раздаваха безплатен горещ чай. Говоря за едно от любимите ми кина - Дом на киното. Момичето си ме предупреди, че винаги мога да си тръгна и да ми възстановят парите, заради неработещия климатик, така че проблеми нямаше. Ние решаваме дали да гледаме или да не. Случва се - техника.
След това лирическо отклонение да напиша нещо и за филма.
Сантиментална стойност е онзи рядък тип кино, което не крещи, а шепне и именно затова удря по-силно.
Това не е просто семейна драма, а интимна дисекция на паметта, вината и нуждата от любов, разказана през сблъсъка между изкуството и личния живот.
Много зрял и емоционално резониращ филм за напрежението между творческата свобода и човешката близост, изигран блестящо от актьорския състав. Просто нямам думи за каста. Феноменални!
Много Бергман видях - не толкова като стил, а като дълбочина на човешката болка и интимност.
Триер не разказва история - той изследва една кървяща рана.
Филмът показва как семейството може да бъде едновременно дом и бойно поле, как любовта и травмата могат да съществуват в една и съща стая, и как изкуството често е форма на егоизъм, маскиран като искреност.
Лично за мен най-голямото постижение на филма е, че отказва да даде морални присъди!
Бащата не е чудовище. Дъщерите не са жертви. Изкуството не е спасение. Любовта не е гаранция.
Къщата – не дом, а психика
Къщата (главният герой във филма) във филма не е просто пространство. Тя е символ на семейното несъзнавано. Домът не е място на сигурност, а архив на болката.
Сантиментална стойност е филм не толкова за семейството, колкото за цената на близостта. Именно близките до нас хора, най-скъпите ни хора са истинската сантиментална стойност, не предметите.
Не става дума за любов, а за привързаност към болката.
Сантиментална стойност означава: хората не пазят предметите - те пазят спомените, дори когато ги разрушават!
Семейството не е ценно, защото е добро, а защото е единственото, което имаме.
По един страхотен начин бяха разказани историите на бащата (известен режисьор и сценарист) и двете му дъщери.
Бащата не е зъл, той е обсебен от собственото си ''Аз''
Не умее да обича, без да превърне любовта в материал. Вижда дъщерите си като персонажи. Чувства вина, но не знае какво да прави с нея Той сякаш сублимира травмата в изкуство!
По-голямата дъщеря - жива идентификация на травмата в семейството.
Тя е тази, която е най-близо до саморазрушението. Сякаш повтаря съдбата на баба си и майка си. Тя е детето на травмата.
По-малката дъщеря изгражда дистанция и емоционална защита. Тя отказва да участва в семейния мит.
Ако първата дъщеря е ''рана'', втората е ''щит''
Конфликтът между бащата и дъщерите не е просто баналния семеен конфликт.
Това е сблъсък между две истини.
Бащата: ''Аз правя изкуство''
Дъщерите: ''Ти ни изостави и нарани''
И най-жестокото е, че и двете страни са прави.
Финалът беше велик. Нищо няма да издавам, но как ме хванаха само, хех. Който го е гледал ще ме разбере (надявам се).
Това е един от най-интелигентните филми за семейната травма през последните години. Това е филм, който боли тихо...
Много ми хареса. Горещо препоръчвам!
-
8.5
Два филма един след друг на кино. Така най-обичам.
28 години по-късно: Храм от кости (28 Years Later: The Bone Temple) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32141377/
Може би най-добрия филм от всичките. Не знам, трябва да прегледам отново първия.
Но много, много по-добър от предния.
Ниа ДаКоста по един великолепен начин изследва нуждата от някаква идеология, която да осмисли целият този ужас и хаос.
Във филма реално виждаме как хората създават нови митове и как насилието се превръща в култ. Как религията възниква от хаоса.
Пълно е с религиозни мотиви, за да се зададе въпроса защо Бог би изоставил света и дали хората вече не живеят в ад, който сами са създали?
В този постапокалипсис хората не търсят спасение, а смисъл - дори чрез злото!
Култът към ''Джимитата'' не е просто поредната извратена банда в постапокалипсиса, а нова форма на цивилизация. И всичко това е много по-опасно и мрачно от класическите жанрови зомби-филми.
Тук не вирусът е проблемът, а човешката нужда от идеология.
Така че според мен този филм не е типичния зомби екшън, а някакъв нестандартен/необичаен хорър. По-скоро философски, отколкото жанров. Хаотичен, но концептуално последователен.
Имаше един върховен момент - на фона на Айрън Мейдън - танцът на Д-р Келсън (феноменален Рейф Файнс). Тази сцена сама по себе си заслужава да се увековечи. Феноменална работа, просто нямам думи.
Страхотни бяха Д-р Келсън и Алфа и как изпадаха в Нирвана и си станаха близки. И още нещо много важно нещо се случи между тях, но няма да издавам.
Краят беше велик. Изкефих се на макс. Откога я чакам тази връзка с оригинала.
Очаквам с нетърпение следващата глава от зомби акокалипсиса.
Препоръчвам!
-
8
Върховният Марти (Marty Supreme) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32916440
Още един добър филм. Първо да кажа, че имаше много заблудени и неразбрали хора в залата. Това не е биографичен филм, а фикшън.
Накратко - това е историята за един човек, който вярва, че е велик - и това убеждение е толкова важно, колкото реалния талант!
Филмът е един много добър портрет на токсичната амбиция. Критика на американската митология за успеха. Психологическа дисекция на нарцисизма. Модерният човек не иска да бъде добър - иска да бъде легенда.
Допадна ми и визуалният стил (различните епохи, музиката, хаотична камера).
Въпреки, че не съм му фен (меко казано) не мога да кажа на черното - бяло. Тимъти Шаламе е страхотен и всъщност този филм до голяма степен описва него самия... Не знам, не го познавам и не сме си пили биричката, но такова усещане имам и може би за това е толкова дяволски добър. Да, много сериозна заявка за Оскар.
Финалът остана загадка за много хора. Класически двусмислен финал. Джош Сафди най-добре може да отговори какво точно символизира това странно взиране между Марти и бебето.
Според мен Марти постига това, което иска, но остава екзистенциално празен. Успехът не носи идентичност. Героят не знае кой е, когато вече е ''някой''
Защо бебето гледаше толкова особено? Ами според мен то е огледало на самия Марти. Бебето го гледа като отражение на него самия.
А Марти вижда: себе си като бъдещо чудовище на егото. Продължение на собствената си разрушителност.
Бебето символизира нова идентичност и отговорност. Сълзите му според мен са знак, че той за първи път се сблъсква с нещо, което не може да хакне или манипулира.
Бебето е неговият край като мит.То е невинно, Марти е празен. Това е сблъсък между чисто същество и морално повреден човек.
Хареса ми. Трябва да се гледа.
-
7.0 / 7.5
28 години по-късно: Храм от кости (28 Years Later: The Bone Temple) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32141377/
Може би най-добрия филм от всичките. Не знам, трябва да прегледам отново първия.
Но много, много по-добър от предния.
Ниа ДаКоста по един великолепен начин изследва нуждата от някаква идеология, която да осмисли целият този ужас и хаос.
Във филма реално виждаме как хората създават нови митове и как насилието се превръща в култ. Как религията възниква от хаоса.
Пълно е с религиозни мотиви, за да се зададе въпроса защо Бог би изоставил света и дали хората вече не живеят в ад, който сами са създали?
В този постапокалипсис хората не търсят спасение, а смисъл - дори чрез злото!
Култът към ''Джимитата'' не е просто поредната извратена банда в постапокалипсиса, а нова форма на цивилизация. И всичко това е много по-опасно и мрачно от класическите жанрови зомби-филми.
Тук не вирусът е проблемът, а човешката нужда от идеология.
Така че според мен този филм не е типичния зомби екшън, а някакъв нестандартен/необичаен хорър. По-скоро философски, отколкото жанров. Хаотичен, но концептуално последователен.
Имаше един върховен момент - на фона на Айрън Мейдън - танцът на Д-р Келсън (феноменален Рейф Файнс). Тази сцена сама по себе си заслужава да се увековечи. Феноменална работа, просто нямам думи.
Страхотни бяха Д-р Келсън и Алфа и как изпадаха в Нирвана и си станаха близки. И още нещо много важно нещо се случи между тях, но няма да издавам.
Краят беше велик. Изкефих се на макс. Откога я чакам тази връзка с оригинала.
Очаквам с нетърпение следващата глава от зомби акокалипсиса.
Препоръчвам!
-
8
Върховният Марти (Marty Supreme) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32916440
Още един добър филм. Първо да кажа, че имаше много заблудени и неразбрали хора в залата. Това не е биографичен филм, а фикшън.
Накратко - това е историята за един човек, който вярва, че е велик - и това убеждение е толкова важно, колкото реалния талант!
Филмът е един много добър портрет на токсичната амбиция. Критика на американската митология за успеха. Психологическа дисекция на нарцисизма. Модерният човек не иска да бъде добър - иска да бъде легенда.
Допадна ми и визуалният стил (различните епохи, музиката, хаотична камера).
Въпреки, че не съм му фен (меко казано) не мога да кажа на черното - бяло. Тимъти Шаламе е страхотен и всъщност този филм до голяма степен описва него самия... Не знам, не го познавам и не сме си пили биричката, но такова усещане имам и може би за това е толкова дяволски добър. Да, много сериозна заявка за Оскар.
Финалът остана загадка за много хора. Класически двусмислен финал. Джош Сафди най-добре може да отговори какво точно символизира това странно взиране между Марти и бебето.
Според мен Марти постига това, което иска, но остава екзистенциално празен. Успехът не носи идентичност. Героят не знае кой е, когато вече е ''някой''
Защо бебето гледаше толкова особено? Ами според мен то е огледало на самия Марти. Бебето го гледа като отражение на него самия.
А Марти вижда: себе си като бъдещо чудовище на егото. Продължение на собствената си разрушителност.
Бебето символизира нова идентичност и отговорност. Сълзите му според мен са знак, че той за първи път се сблъсква с нещо, което не може да хакне или манипулира.
Бебето е неговият край като мит.То е невинно, Марти е празен. Това е сблъсък между чисто същество и морално повреден човек.
Хареса ми. Трябва да се гледа.
-
7.0 / 7.5
Преди да гледам на кино, най-новият Хищник, първо изгледах:
Prey (2022), че го бях пропуснал.
https://www.imdb.com/title/tt11866324/
Приятно ме изненада (принципно има ли индианци - бройте ме)
-
7.0 / 6.5
И вече на кино отметнах и:
Хищникът: Опасна зона (Predator: Badlands) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt31227572/
Най-накрая нещо наистина добро от Дисни (по-точно на Фокс, но под шапката на Дисни).
След класиката с бате Арни, за мен това е най-добрият филм за Хищника!
Една от приятните изненади на 2025 г.
Най-накрая да видим Хищникът като мислещо и чувстващо същество, а не просто някаква машина за убиване.
Имаше ги и типичните за Дисни моменти, особено за някакво сладко бебе-чудовище, но в умерени дози и като цяло комбинацията от всичките необходими киноелементи се е получила.
Иска ми се тази Вселена да се експлоатира още.
Препоръчвам.
-
7.5 / 8.0
Prey (2022), че го бях пропуснал.
https://www.imdb.com/title/tt11866324/
Приятно ме изненада (принципно има ли индианци - бройте ме)
-
7.0 / 6.5
И вече на кино отметнах и:
Хищникът: Опасна зона (Predator: Badlands) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt31227572/
Най-накрая нещо наистина добро от Дисни (по-точно на Фокс, но под шапката на Дисни).
След класиката с бате Арни, за мен това е най-добрият филм за Хищника!
Една от приятните изненади на 2025 г.
Най-накрая да видим Хищникът като мислещо и чувстващо същество, а не просто някаква машина за убиване.
Имаше ги и типичните за Дисни моменти, особено за някакво сладко бебе-чудовище, но в умерени дози и като цяло комбинацията от всичките необходими киноелементи се е получила.
Иска ми се тази Вселена да се експлоатира още.
Препоръчвам.
-
7.5 / 8.0
Препоръчвам ,,The Rip ! Екшън, морал, неочаквана развръзка...Много ми хареса.
https://www.imdb.com/title/tt32642706/
Афлек и Деймън са разкошен тандем, както винаги!
https://www.imdb.com/title/tt32642706/
Афлек и Деймън са разкошен тандем, както винаги!
Но не знам дали няма да прозвучи грубо /като се вижда хайпа /,ако споделя,че Хамнет не срещна очакванията ми,нещо не ми се получи да се очаровам от историята и актьорската игра на 100%.На моменти се преиграваше в стремежа да се покажат колко са талантливи актьорите,в други техни участия повече ми е харесвало да ги гледам.
За Грешници съм учудена,хорър,нищо особено…
Бугония (Bugonia) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt12300742/
Гледах го на кино.
Поредният много добър филм от Йоргос Лантимос.
'Loose' адаптация на южнокорейския култов Save the Green Planet! (2003).
Историята следва Теди (Джеси Племънс) - пчелар и класически параноик и конспиратор, който заедно с по‑малкия си братовчед Дон отвлича влиятелната шефка на голяма фармацевтична компания, Мишел Фулър (Ема Стоун), вярвайки, че тя е враждебен извънземен император от галактиката Андромеда.
Теди е типичният маргинален герой на 21 век - изолиран, разочарован, с натрупана травма от живота. Мишел е не само богата шефка, но фигура, която носи морални въпроси за ролята на фармацевтичните гиганти и институциите срещу човешките нужди.
Тонът на филма е микс от черна комедия, социална сатира и психологически трилър - странен, мрачен, често неприятен, но много внимателно дозиран.
спойлер за финала!
Краят на филма предизвика много коментари и то противоречиви. Не е труден за разбиране, по-скоро е странен и някак си не кореспондираше със сценария преди това. Някак си стоеше като допълнителна кръпка и за това не давам кръгла осмица на филма.
Краят според мен е визуална алегория за край на човешката доминация и повторно изчистване на света.
Балонът изолира човека от природата, но животът извън човешкото влияние процъфтява.
Смъртта се случва тихо, като сън, сякаш е едно спиране на пулса.
Финалът е мрачен, но пък оптимиста ще възкликне: това не е просто катастрофа, а възможност за ново начало на Земята, в което природа и живот намират своя път без човешка намеса.
Самото заглавие ''Bugonia“ идва от древногръцкия термин за ритуално убиване на пчели с цел ново раждане на кошера. Във филма пчелите и насекомите се появяват през цялото време като символ на природата, непрекъснатостта на живота и цикъла на смъртта и възраждането. Краят, където природата продължава без човека, показва, че животът няма нужда от човека, за да процъфтява, а всичко човешко е преходно и уязвимо.
Лантимос ни казва: човешката цивилизация е ''пчеларят'', който се опитва да контролира естествения ред, но ако изчезнем, светът ще си продължи и без нас.
Мишел не е злодей - тя е природен катализатор.
Филмът задава въпроса: заслужаваме ли оцеляване, ако сме постоянна заплаха за себе си и за планетата???
край на спойлера!
Този филм променя начина, по който мислиш за морал и истина, дори когато сюжетът изглежда абсурден или непоносим - класически Лантимос.
Филмът е екстремен, провокативен и експлозивно забавен. С невероятни изпълнения на Племънс и Стоун (за мен е меко казано проява на лош вкуса да остане без номинация за оскар за главна мъжка роля).
Препоръчвам!
-
7.5 / 8.0
https://www.imdb.com/title/tt12300742/
Гледах го на кино.
Поредният много добър филм от Йоргос Лантимос.
'Loose' адаптация на южнокорейския култов Save the Green Planet! (2003).
Историята следва Теди (Джеси Племънс) - пчелар и класически параноик и конспиратор, който заедно с по‑малкия си братовчед Дон отвлича влиятелната шефка на голяма фармацевтична компания, Мишел Фулър (Ема Стоун), вярвайки, че тя е враждебен извънземен император от галактиката Андромеда.
Теди е типичният маргинален герой на 21 век - изолиран, разочарован, с натрупана травма от живота. Мишел е не само богата шефка, но фигура, която носи морални въпроси за ролята на фармацевтичните гиганти и институциите срещу човешките нужди.
Тонът на филма е микс от черна комедия, социална сатира и психологически трилър - странен, мрачен, често неприятен, но много внимателно дозиран.
спойлер за финала!
Краят на филма предизвика много коментари и то противоречиви. Не е труден за разбиране, по-скоро е странен и някак си не кореспондираше със сценария преди това. Някак си стоеше като допълнителна кръпка и за това не давам кръгла осмица на филма.
Краят според мен е визуална алегория за край на човешката доминация и повторно изчистване на света.
Балонът изолира човека от природата, но животът извън човешкото влияние процъфтява.
Смъртта се случва тихо, като сън, сякаш е едно спиране на пулса.
Финалът е мрачен, но пък оптимиста ще възкликне: това не е просто катастрофа, а възможност за ново начало на Земята, в което природа и живот намират своя път без човешка намеса.
Самото заглавие ''Bugonia“ идва от древногръцкия термин за ритуално убиване на пчели с цел ново раждане на кошера. Във филма пчелите и насекомите се появяват през цялото време като символ на природата, непрекъснатостта на живота и цикъла на смъртта и възраждането. Краят, където природата продължава без човека, показва, че животът няма нужда от човека, за да процъфтява, а всичко човешко е преходно и уязвимо.
Лантимос ни казва: човешката цивилизация е ''пчеларят'', който се опитва да контролира естествения ред, но ако изчезнем, светът ще си продължи и без нас.
Мишел не е злодей - тя е природен катализатор.
Филмът задава въпроса: заслужаваме ли оцеляване, ако сме постоянна заплаха за себе си и за планетата???
край на спойлера!
Този филм променя начина, по който мислиш за морал и истина, дори когато сюжетът изглежда абсурден или непоносим - класически Лантимос.
Филмът е екстремен, провокативен и експлозивно забавен. С невероятни изпълнения на Племънс и Стоун (за мен е меко казано проява на лош вкуса да остане без номинация за оскар за главна мъжка роля).
Препоръчвам!
-
7.5 / 8.0
Една попкултурна легенда се завръща в първи трейлър на "Господари на вселената"
Новият "Господари на Вселената" е режисиран от Травис Найт ("Бъмбълби"), който работи по сценарий на Крис Бътлър ("ПараНорман").
Тежката отговорност за Силовия Меч се пада на Никълъс Галицин, когото познаваме от "Червено, бяло и кралско синьо". Към него се присъединяват Джаред Лето в ролята на Скелетор, както и още редица познати лица, включително Идрис Елба ("Лутър"), Морена Бакарин ("Дедпул"), Камила Мендес ("Ривърдейл"), Алисън Бри (GLOW) и други.
Премиерата на "Господари на вселената" ще бъде на 5 юни в кината.
https://webcafe.bg/kino/edna-popkulturna-legenda-se-zavrashta-v- … na-vselenata.html
Новият "Господари на Вселената" е режисиран от Травис Найт ("Бъмбълби"), който работи по сценарий на Крис Бътлър ("ПараНорман").
Тежката отговорност за Силовия Меч се пада на Никълъс Галицин, когото познаваме от "Червено, бяло и кралско синьо". Към него се присъединяват Джаред Лето в ролята на Скелетор, както и още редица познати лица, включително Идрис Елба ("Лутър"), Морена Бакарин ("Дедпул"), Камила Мендес ("Ривърдейл"), Алисън Бри (GLOW) и други.
Премиерата на "Господари на вселената" ще бъде на 5 юни в кината.
https://webcafe.bg/kino/edna-popkulturna-legenda-se-zavrashta-v- … na-vselenata.html
За втора поредна седмица Сидни Суини рулира в родния боксофис. Прислужницата гони 1.5 млн. лв.
Аватар 3 по всичко изглежда, че няма да успее да мине 5 млн. лв. но и това което направи е предостатъчно.
Един грам живот продължава да се гледа. Филмът е вече 11 седмици на екран и прави повече пари за уикенда от премиерата Хамнет - един от фаворитите за оскарите. Удивително.
Новите филми у нас с много слаб приход, но до голяма степен очаквано.
Премиерите в САЩ/Канада този уикенд бяха Mercy и Return to Silent Hill.
Mercy:
$60 млн. бюджет / $11,1 млн. световни приходи към момента (поредния звучен провал)
Return to Silent Hill:
$25 млн. бюджет // $3,25 млн. световни приходи към момента (и това няма избиване на парите)
Вече на 95% е сигурно, че Зоотрополис 2 ще бие Аватар 3 по приходи и това ще е голямата изненада на годината.
$1,744,027,846 млрд. за Зоотрополис 2 срещу $1,378,692,585 млрд. за Аватар 3.
Дисни намазаха яко.
Аватар 3 по всичко изглежда, че няма да успее да мине 5 млн. лв. но и това което направи е предостатъчно.
Един грам живот продължава да се гледа. Филмът е вече 11 седмици на екран и прави повече пари за уикенда от премиерата Хамнет - един от фаворитите за оскарите. Удивително.
Новите филми у нас с много слаб приход, но до голяма степен очаквано.
Премиерите в САЩ/Канада този уикенд бяха Mercy и Return to Silent Hill.
Mercy:
$60 млн. бюджет / $11,1 млн. световни приходи към момента (поредния звучен провал)
Return to Silent Hill:
$25 млн. бюджет // $3,25 млн. световни приходи към момента (и това няма избиване на парите)
Вече на 95% е сигурно, че Зоотрополис 2 ще бие Аватар 3 по приходи и това ще е голямата изненада на годината.
$1,744,027,846 млрд. за Зоотрополис 2 срещу $1,378,692,585 млрд. за Аватар 3.
Дисни намазаха яко.
Рапърът Травис Скот е бард в Одисея на Нолан (не знам какво да кажа, затова няма да коментирам):
Не намерих самия клип, затова слагам клипче от новините, но така или иначе - клипът е вътре. Всъщност, това е телевизионна реклама на филма, не е тийзър или трейлър.
П.п. в Замунда се е появил Зоотопия 2 - "само" 18 гб. Аз такова място на компютъра нямам.
Вчера свалих Хорът, но нямам време да го гледам.
Не намерих самия клип, затова слагам клипче от новините, но така или иначе - клипът е вътре. Всъщност, това е телевизионна реклама на филма, не е тийзър или трейлър.
П.п. в Замунда се е появил Зоотопия 2 - "само" 18 гб. Аз такова място на компютъра нямам.
Вчера свалих Хорът, но нямам време да го гледам.
ПиКю х3 - ако е новопоявил се релийз/тор., ще има и по-нормални версии до седмица.
Инфо: Нина Добрев влиза в опасен екшън с Ръсел Кроу (СНИМКА)
(малко за филма - не виждам да са спойлери - от тук от там, но вестта е, че наша Нино ще играе с Кроу тугедър.
https://www.actualno.com/cinema/nina-dobrev-vliza-v-opasen-ekshy … news_2547896.html
Инфо: Нина Добрев влиза в опасен екшън с Ръсел Кроу (СНИМКА)
(малко за филма - не виждам да са спойлери - от тук от там, но вестта е, че наша Нино ще играе с Кроу тугедър.
https://www.actualno.com/cinema/nina-dobrev-vliza-v-opasen-ekshy … news_2547896.html
Вчера беше ден за кино.
90 минути до присъда (Mercy) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt31050594
Не лош сайбъртрилър / екшън / НФ с Крис Прат и Ребека Фъргюсън.
След години престъпността се е увеличила многократно и Америка е в хаос. И тогава се създава Мъри - изкуствен интелект, който е едновременно разследващ, прокурор, съдия и изпълнител на присъдата. Ефикасността на правораздаващите органи скача драстично и престъпността секва. Подсъдимите получават ефективна присъда (включително и смъртно наказание) за 90 минути.
НО, има нещо гнило в Дания... Мърси може ли да греши? А може ли да се учи?
На мен ми допадна особено много самото разследване и как работи мозъка на един много добър детектив под напрежение.
Главният герой получава смъртна присъда за убийството на жена си и има само 90 минути да намери изход, защото той твърди, че няма как да го е направил...
Чисто визуално също са се постарали, атмосферата и декорите са ниво и цялостно филма има добра рамка.
За съжаление не могат да избягат от клишетата и предвидимите обрати.
-
7.0 / 6.5
Хамнет (Hamnet) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt14905854
Много добро кино. Отлична работа на Клои Жао, което не ме учудва. Тя си го умее.
Много смел, поетичен и разтърсващ филм. Медитация върху скръбта и любовта.
Първо какво е това Хамнет?
В тогавашната Англия, Хамнет и Хамлет са били взаимозаменяеми имена. Правописът не е бил стандартизиран.
Това означава нещо много важно: Хамлет може буквално да е Хамнет...
И това е основният драматургичен аргумент на романа на Маги О’Фаръл и самият филм на Жао.
Филмът разказва за смъртта на сина на Шекспир - Хамнет - и как тази трагедия променя живота на семейството му и ражда ''Хамлет'' Или поне това е идеята на романа и филма. Дали наистина е било така - това никой не може да каже...
Но това е само повърхността. Истинската концепция на филма е, че това не е биографичен филм за великия Уилям Шекспир. Това е филм за скръбта, за майчинството и най-вече - филм за това как болката се превръща в изкуство. Голямата идея на Жао според мен е, че Изкуството не се ражда от гениалност, а от травма.
''Хамлет'' не е резултат от вдъхновение, а от загуба.
Историята е разказана не от гледната точка на Шекспир, а от жена му Агнес. Шекспир е нещо като второстепенен герой... Агнес не е просто съпругата на гения, тя е центърът на трагедията!
Финалът на филма беше много силен. Направо опустошителен и разбирам защо се харесва толкова много от критици, а явно и от академията. Като цяло това е един от най-въздействащите финали които съм гледал през последните години и дори се разплаках.
Джеси Бъкли ярко блести в главната роля като нейното изпълнение е сърцераздирателно.
Реакцията на Агнес на финала и осъзнаването, че личната трагедия е превърната в изкуство беше уникален. Но и самото послание на този финал и въздействието му върху нея, Шекспир и малкия Хамнет бяха просто чиста филмова поезия.
Много ми хареса и идеята за театъра като гробище. Като мавзолей.
Реално зрителите аплодираха чуждата трагедия.
Това е страшна идея и много запомнящ се момент.
Отлична режисура от Клои Жао. Целият филм е една поема. Много сърдечен филм, много емоционален. Много жив бих казал.
Джеси Бъкли - ролята на годината (а не онази от Битка след битка).
Пол Мескал - топ изпълнение. Тих, сдържан, класически анти-героичен Шекспир.
Децата изиграли близнаците Хамнет и Джудит бяха прекрасни.
Декорите, атмосферата и операторската работа са страхотни.
Минусите:
Първо на първо е прекалено феминистичен и тъй като е поредния такъв, това му сваля от оценката, а не обратното. Ако беше направен преди години щеше да има далеч по-голяма стойност според мен. Защото щеше да е много по-дързък и разчупващ окови.
Исках да видя малко повече от Шекспир. Пак щеше да се запази идеята на Жао да видим историята през очите на Агнес, но някак си Шексир остана леко недоразвит.
Мога и по-смело да кажа дори, че видяхме истинска ерес. Шекспир не е гений. Той е просто човек, който е използвал болката си. Геният не е бог. Той е човек, който не знае как да живее със загубата. Дали?
Имаше някои излишно повтарящи се мотиви. Символиката е прекалено очевидна.
Така че да, имам и известни критики, но те не са така тежки и цялостно погледнато това е един от най-добрите филми за 2025 г. Филмът не е шедьовър, но не е и далеч от това определение.
Препоръчвам!
-
8
90 минути до присъда (Mercy) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt31050594
Не лош сайбъртрилър / екшън / НФ с Крис Прат и Ребека Фъргюсън.
След години престъпността се е увеличила многократно и Америка е в хаос. И тогава се създава Мъри - изкуствен интелект, който е едновременно разследващ, прокурор, съдия и изпълнител на присъдата. Ефикасността на правораздаващите органи скача драстично и престъпността секва. Подсъдимите получават ефективна присъда (включително и смъртно наказание) за 90 минути.
НО, има нещо гнило в Дания... Мърси може ли да греши? А може ли да се учи?
На мен ми допадна особено много самото разследване и как работи мозъка на един много добър детектив под напрежение.
Главният герой получава смъртна присъда за убийството на жена си и има само 90 минути да намери изход, защото той твърди, че няма как да го е направил...
Чисто визуално също са се постарали, атмосферата и декорите са ниво и цялостно филма има добра рамка.
За съжаление не могат да избягат от клишетата и предвидимите обрати.
-
7.0 / 6.5
Хамнет (Hamnet) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt14905854
Много добро кино. Отлична работа на Клои Жао, което не ме учудва. Тя си го умее.
Много смел, поетичен и разтърсващ филм. Медитация върху скръбта и любовта.
Първо какво е това Хамнет?
В тогавашната Англия, Хамнет и Хамлет са били взаимозаменяеми имена. Правописът не е бил стандартизиран.
Това означава нещо много важно: Хамлет може буквално да е Хамнет...
И това е основният драматургичен аргумент на романа на Маги О’Фаръл и самият филм на Жао.
Филмът разказва за смъртта на сина на Шекспир - Хамнет - и как тази трагедия променя живота на семейството му и ражда ''Хамлет'' Или поне това е идеята на романа и филма. Дали наистина е било така - това никой не може да каже...
Но това е само повърхността. Истинската концепция на филма е, че това не е биографичен филм за великия Уилям Шекспир. Това е филм за скръбта, за майчинството и най-вече - филм за това как болката се превръща в изкуство. Голямата идея на Жао според мен е, че Изкуството не се ражда от гениалност, а от травма.
''Хамлет'' не е резултат от вдъхновение, а от загуба.
Историята е разказана не от гледната точка на Шекспир, а от жена му Агнес. Шекспир е нещо като второстепенен герой... Агнес не е просто съпругата на гения, тя е центърът на трагедията!
Финалът на филма беше много силен. Направо опустошителен и разбирам защо се харесва толкова много от критици, а явно и от академията. Като цяло това е един от най-въздействащите финали които съм гледал през последните години и дори се разплаках.
Джеси Бъкли ярко блести в главната роля като нейното изпълнение е сърцераздирателно.
Реакцията на Агнес на финала и осъзнаването, че личната трагедия е превърната в изкуство беше уникален. Но и самото послание на този финал и въздействието му върху нея, Шекспир и малкия Хамнет бяха просто чиста филмова поезия.
Много ми хареса и идеята за театъра като гробище. Като мавзолей.
Реално зрителите аплодираха чуждата трагедия.
Това е страшна идея и много запомнящ се момент.
Отлична режисура от Клои Жао. Целият филм е една поема. Много сърдечен филм, много емоционален. Много жив бих казал.
Джеси Бъкли - ролята на годината (а не онази от Битка след битка).
Пол Мескал - топ изпълнение. Тих, сдържан, класически анти-героичен Шекспир.
Децата изиграли близнаците Хамнет и Джудит бяха прекрасни.
Декорите, атмосферата и операторската работа са страхотни.
Минусите:
Първо на първо е прекалено феминистичен и тъй като е поредния такъв, това му сваля от оценката, а не обратното. Ако беше направен преди години щеше да има далеч по-голяма стойност според мен. Защото щеше да е много по-дързък и разчупващ окови.
Исках да видя малко повече от Шекспир. Пак щеше да се запази идеята на Жао да видим историята през очите на Агнес, но някак си Шексир остана леко недоразвит.
Мога и по-смело да кажа дори, че видяхме истинска ерес. Шекспир не е гений. Той е просто човек, който е използвал болката си. Геният не е бог. Той е човек, който не знае как да живее със загубата. Дали?
Имаше някои излишно повтарящи се мотиви. Символиката е прекалено очевидна.
Така че да, имам и известни критики, но те не са така тежки и цялостно погледнато това е един от най-добрите филми за 2025 г. Филмът не е шедьовър, но не е и далеч от това определение.
Препоръчвам!
-
8
Цветовете на времето (Colours of Time / La venue de l'avenir) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt31411349
Пореден филм на кино и за пореден път останах доволен.
Много добра серия напоследък.
Този филм се нарежда до най-доброто от френската школа в киното.
Филмът на Седрик Клапиш пътува във времето и ни разказва две паралелни истории. В модерния свят (сега) и в ''ренесансова'' Франция в края на 19-ти век (1895 г.) или т.нар. Бел Епок период.
Модерното настояще и раждането на модерността...
Връзката разбира се е семейството.
Сега (2025) - група далечни братовчеди получават наследство - стара къща в Нормандия. Те номинират четирима от тях да проучат и огледат къщата към която апетит има голяма компания, която иска да купи имота, за да строи нещо банално. Те обаче откриват невероятни неща...
1895 г. - Адел (тяхна предшественичка), напуска родната Нормандия и се отправя към Париж, за да търси майка си. Така Адел ще се докосне до импресионизма (във филма ще видим Моне, Юго и още куп велики личности), революционните промени в изкуството и фотографията в един град, който преоткрива себе си и се превръща в културната столица на Европа.
Тази 1895 г. не е случайно избрана според мен. Точно тогава се ражда киното (братя Люмиер). И в края на филма има намек за това.
Клапиш прави един поетичен, носталгичен и интелектуално лек филм, който не цели да разтърси, а да омагьоса.
Филмът е очарователен, човечен и емоционално мек, без силни конфликти, но достатъчно завладяващ. Разказът е красиво структуриран, интелигентен и ангажиран, с добър ансамблов кастинг.
Акцентът е че семейството и изкуството оформят идентичността ни.
И времето е като диалог, а не като линия.
Адел е ''жена изпреварила времето си'', символ на свобода и независимост.
Финалът на Клапиш не идва като някаква сюжетна кулминация, а по-скоро е екзистенциално прозрение. Потомците не просто откриват Адел - те откриват себе си. Историята не завършва - тя продължава чрез новите поколения и сентенцията според мен е, че бъдещето идва не когато скъсаме с миналото, а когато го разберем. Свободата не е да избягаш от миналото, а да го приемеш.
Филмът показва, че миналото не е мъртво - то активно формира настоящето. Времето не разделя - то свързва! Миналото никога не си тръгва, а просто сменя формата си.
Основната идея е, че човекът не е автор на себе си - той е редактор на наследен текст. Адел оцелява не биологично, а символно - чрез историята си и така изкуството се явява като форма на безсмъртие.
Основната слабост на филма е, че е предвидим и недостатъчно дълбок.
Това е филм за паметта като форма на свобода и за изкуството като начин да преживееш времето. Красив, интелигентен и топъл филм - повече поезия, отколкото драма.
Тук няма претенции за награди по фестивали. Но има едно много приятно изживяване с киното в пълния смисъл на тази дума.
Препоръчвам!
-
8
https://www.imdb.com/title/tt31411349
Пореден филм на кино и за пореден път останах доволен.
Много добра серия напоследък.
Този филм се нарежда до най-доброто от френската школа в киното.
Филмът на Седрик Клапиш пътува във времето и ни разказва две паралелни истории. В модерния свят (сега) и в ''ренесансова'' Франция в края на 19-ти век (1895 г.) или т.нар. Бел Епок период.
Модерното настояще и раждането на модерността...
Връзката разбира се е семейството.
Сега (2025) - група далечни братовчеди получават наследство - стара къща в Нормандия. Те номинират четирима от тях да проучат и огледат къщата към която апетит има голяма компания, която иска да купи имота, за да строи нещо банално. Те обаче откриват невероятни неща...
1895 г. - Адел (тяхна предшественичка), напуска родната Нормандия и се отправя към Париж, за да търси майка си. Така Адел ще се докосне до импресионизма (във филма ще видим Моне, Юго и още куп велики личности), революционните промени в изкуството и фотографията в един град, който преоткрива себе си и се превръща в културната столица на Европа.
Тази 1895 г. не е случайно избрана според мен. Точно тогава се ражда киното (братя Люмиер). И в края на филма има намек за това.
Клапиш прави един поетичен, носталгичен и интелектуално лек филм, който не цели да разтърси, а да омагьоса.
Филмът е очарователен, човечен и емоционално мек, без силни конфликти, но достатъчно завладяващ. Разказът е красиво структуриран, интелигентен и ангажиран, с добър ансамблов кастинг.
Акцентът е че семейството и изкуството оформят идентичността ни.
И времето е като диалог, а не като линия.
Адел е ''жена изпреварила времето си'', символ на свобода и независимост.
Финалът на Клапиш не идва като някаква сюжетна кулминация, а по-скоро е екзистенциално прозрение. Потомците не просто откриват Адел - те откриват себе си. Историята не завършва - тя продължава чрез новите поколения и сентенцията според мен е, че бъдещето идва не когато скъсаме с миналото, а когато го разберем. Свободата не е да избягаш от миналото, а да го приемеш.
Филмът показва, че миналото не е мъртво - то активно формира настоящето. Времето не разделя - то свързва! Миналото никога не си тръгва, а просто сменя формата си.
Основната идея е, че човекът не е автор на себе си - той е редактор на наследен текст. Адел оцелява не биологично, а символно - чрез историята си и така изкуството се явява като форма на безсмъртие.
Основната слабост на филма е, че е предвидим и недостатъчно дълбок.
Това е филм за паметта като форма на свобода и за изкуството като начин да преживееш времето. Красив, интелигентен и топъл филм - повече поезия, отколкото драма.
Тук няма претенции за награди по фестивали. Но има едно много приятно изживяване с киното в пълния смисъл на тази дума.
Препоръчвам!
-
8