Котка с поведенчески проблеми

В трудна ситуация сте, предполагам и котето е възрастно. Моята възрастна котка проявяваше агресия към бебето куче, което й доведох, въпреки че преди това беше живяла с предишното ми куче, но то почина. Възрастните котки не обичат промените, а у вас в момента явно има много такива. Моята живя една седмица на гардероба качена. Само вечер, когато спяхме, слизаше да яде. После започна да го напада, ако й излезе на пътя. Сама си се отдели в друга стая, където се чувстрва явно сигурна и прекарва повечето време там. Две години по-късно вече не напада кучето, но то все още се страхува от него. За сметка на това ръмжи, хъска и иска да се бие с другата котка всеки ден по няколко пъти. В началото не ми даваше и да я взема, ако я вдигнех от земята се напикаваше от страх. За щастие поне това вече не прави.
Съветът ми е да се опитате плавно да я запознаете с бебето. Оставете й някоя дрешка негова там, където спи да свикне с миризмата. Ако вие сте стрсирани, тя усеща. Бъдете спокойни, говорете й спокойно. Намирайте по малко време да прекарвате и с нея. Ще се поуспокои с времето, но иска спокойствие. А е възможно и да се опитва да пази бебето. Да й смените местообитанието според мен би било по-скоро грешка. Не виждам как ще помогне стресът от ново място на и без това стресирана котка.

На 5 годинки е, проблема е че тя ни изподира яко. Запознанството с бебето никога не е било проблем, подушвала го е, били са в една стая в началото е нямало никакви проблеми да си съжителстваме. Тя много не му е обръщала внимание, но от както започна да ни напада нас, нас ни е страх да са в една стая. Причината поради, която си мислим че ще е по-добре в нов дом, е че в момента тя де измъчва да стои изолирана,  ние се измъчваме да я гледаме така. Нас ни е страх да влизаме вътре в стаята да я храним да не ни атакува отново. Има нужда от внимание, а е изолирана заради атаките.

Не я дръжте изолирана от бебето. Пускайте я във ваше присъствие, без да показвате, че ѝ обръщате някакво внимание, без да излъчвате напрежение, да е спокойна обстановката. Няма да скочи върху бебето. И нея я е страх.

Изрязвайте и ноктите само връхчетата съвсем малко за да не дере. Давайте и успокоителни включете изпарител с Feliway https://zoomagazin.eu/products/ceva-feliway-friends-spomaga-za-s … AYBCAAEgIkV_D_BwE

https://zoomagazin.eu/collections/uspokoyavashti-i-obezbolyavash … 8vU7uospGCgYelm_n

Гледала съм видеа, в които слагат и някакви предпазители на ноктите, едва ли е лесно в началото, но може да се пробва.

Кастрирана ли е?

Колкото до детето, котките по-скоро не харесват деца и ги избягват, отколкото да проявяват агресия към тях.

Тя ни напада как ще можем да и решем ноктите? Има включени фелиуей в контактите, спрей пръскаме също, таргетира ни и се спуска да ни напада

Не се опитвайте да я галите или нещо да ѝ правите на ноктите. Оставяте я на спокойствие, лакомства и любими храни. Когато искат галене, котките се доближават сами

Не мисля, че трябва да я затваряте отделно. Моята сама се изолира, но никога не е стояла затворена. Вратите винаги са отворени, освен когато спим, понеже не искам да се будя, понеже двете котки са решили да се карат посреднощ. Ограничете достъпа на външни хора и й дайте време да се успокои и да свикне с новото положение според мен. Котките и на игра нападат понякога. Другата ми котка и кучето вечно се боричкат и закачат. Понякога се случва кучето да изскимти, обикновено когато котката иска да я остави намира, тогава пуска нокти.

Оставете безопасно пространство на котето, но не го затваряйте. Не влизайте с бебто там известно време. И му дайте време. Трябва да спечелите доверието му отново. Ако не искате да е при вас, просто като застане на прага на стаята, в която сте, му кажете да не влиза. Трябва да спечелите доверието му отново. Когато се е държало добре, му оставяйте лакомство. Гледайте паничката му с храна да е на спокойно местенце, за да не изпада в тревожност когато иска да се храни. Ако е нужно, блокирайте достъп до високи места, за да не ви скача отгоре. Намерете лазерче и го заигравайте в някакви моменти от дистанция. То продължава да има своите нужди, а вие сте му натресли бебе и сте го затворили. Май е нормално за котка да е сърдита в такъв случай. Нека котето да определи темпото ви на сближаване. И като влизате при него, си носете лакомство.


Не казвате колко е голямо бебето и дали се движи вече насам-натам.
Моето първо дете като пролази, котакът ни (вече звездичка) заживя В облегалката на един диван. Още от бременността му ограничих достъпа до бъдещата детска стая, където той най-често пребиваваше. Намери си ново местенце, но после го хвана шубе и влезе в дивана. Искал е да влиза в бебешката стая, но още на прага му казвах "не" и той си оставаше там или отиваше да си прави негови неща. След второто дете излизаше предимно вечер, когато и двете са заспали, за да си нагледа "владенията" дали са неприкосновени и да се гушка. Научиха се да си съжителстват паралелно, без да си навлизат в пространството. Затворени врати денем не сме имали, освен на децата когато спят и кухнята нощем.

1. Котката женска ли е?
2. Кастрирана?
3. Ако да х2 - проблемът идва от миризмите. Изчиствате си чуждите миризми по мебели, дрехи, стени, и нови предмети вкъщи, спирате гостите и всякакви други нови и чужди миризми, оставяте я намира и до няколко месеца проблемът ще се е разрешил. Бебешката миризма ѝ е достатъчно стрес. И ако сте си сменяли парфюмите или препарати за миене или пране скоро, също може да сте я изнервили. Изчистите си миризмите!

Благодаря за съветите. Всъщност в началото котката не е имала проблеми с бебето, не сме усетили никаква заплаха към него. Тя започна да напада нас, просто се страхуваме да не тръгне и към него. Женска в котката и е кастрирана.

Когато свекърите ми местеха едната котка на ново място беше надрала много жестоко свекърва ми, случи се само един път и то заради преместването. От тогава са минали вече над 7 години. Дайте ѝ време да свикне с новите миризми.

Шансът да нападне бебето е много малък, както казах, котките по-скоро избягват деца.

Игра с котката - облечете си по-дебели дрехи, може и някои ръкавици и си играйте с нея, за да изразходва енергия, а и да не може да ви надере кой знае колко.

Котката на сестра ми толкова много пазеше бебето, че когато то плачеше, тя си мислеше, че нещо са му направили и тогава ги нападаше и дереше. Но иначе си бяха заедно от първия ден. И все още тази котка е най-привързана към детето, което вече поотрасна. И абсолютно никога, дори и сега, тя не проявява никаква агресия към детето.

Може и вашият случай да е такъв. Помислете си кога и при какви обстоятелства ви напада.

С изолиране мисля, че само ще задълбочите проблема.