Колко давате за благотворителност?

Djane към мен ли е отправен постинга ти, просто не мога да разбера
В едно се убедих през последните 2 години - говориш ли за това, което правиш или по - скоро се опитваш да правиш - Кво се биеш в гърдите бе , мълчиш ли си - има нещо гнило, скандали, делби, не е чиста работата. Аман
За себе си знам, че целта оправдава средствата, моето сърце е постигнало каквото е искало, пък който има желание да продължава да бълва
Мю моля те, говорех за себе си, мисля, достатъчно красноречиво и цветно се обявява всичко във форума. Странно ти е, че според мен е тъпо инициативите да се поднасят като празници. Ми не ми харесва, нямам ли право . Определено не ми харесва след едно посещение на дома в Трън да седна пред компа и да пусна една цветна тема, как да помогнем на тези деца, защото обикновено пред очите ми са лайната в които живеят

Абе, аз че те разбирам, разбирам те, но ефикасността на дейността се повишава с рекламата. А, ефикасността в случая е по-важна от начинът на поднасяне на призива. Щом участието се увеличава така, защо не? Не е неморално, просто е по-шаренко.

Ще дам пример, пък вие вижте коя ще го вземе за аргумент - 3765 разглеждания на подписа ми, когато рекламирах чантите за Коледния базар. Прекрасни отзиви. Покупки? Нула. Разпратих ги по Коледа на тези, които наистина дават пари. И без чанти.
Но пък от моя подпис се зарази Бу, която продаде нам си колко вази. И все пак имаше ефект от рекламния ми подпис, макар и косвен.

Аз едно не разбирам - защо да не се афишира благотворителността, най-общо казано?
Защо? Може някой 30 ст. да е дарил за нечия кауза и да иска да го сподели с околните. Не виждам лошо. Напротив, смятам, че е заразно и че трябва да се тръби и да се афишира и да се говори. PR ли е , реклама ли е - не ме интересува. Друг не желае да афишира - изборът е негов. И не мога да разбера за какво са тия теми и драми... Напоследък нямам време за форума и всеки път като влезна положението ми се вижда меко казано много бойно. Не че на някой му пука кой знай колко от това явно... На война като на война, дет се вика.
Мооn Walk много точно ги е казала по-горе нещата всъщност. Ама в обедна почивка съм, да се изкажа и аз по темата.

...Ти къде се сложи бе жена?Теб пък въобще не съм те 4ела даже!Както и нито едно от изказванията в темата!
Мисля,4е е разбираемо към кого се обръщам!Ами към авторката на темата!
В противен слу4ай бих сложила цитат за да се разбере на кого отговарям!
И какви последни 2 години...за какво биене в гърдите говориш,какви скандали и делби бе жена?
То къде го 4укаш...къде се пука!

ама ти сериозно ли
абе значи не е лъжа не е измама бе, за чиста съвест се било правело, ей не ми се вярваше ама ще ме убедите да знаете
Моля те, сериозно го пиша това, кажи ми какво казва гласа на съвестта преди да го заглушиш
Djane говоря за нешо, с което ти явно не си запозната, моля те, след като не си, по - спокойно , като имам време може и да ти разясня, нямам нишо напротив. Аз пък отговарям с това: В едно се убедих през последните 2 години - говориш ли за това, което правиш или по - скоро се опитваш да правиш - Кво се биеш в гърдите бе , мълчиш ли си - има нещо гнило, скандали, делби, не е чиста работата[/b] на Мю, ти де се мешаш, баси и тук ли не може човек спокоен диалог да проведе и коментира 
Айде със здраве Djane

Знаеш ли..има резон и в това. И е така, докато не го приемеш съвсем, ама съвсем лично. Факт- за дечицата с смс-кампаниите наистина го правя, за да знам, че съм се опитала да помогна. Т.е отчасти заради себе си. Не ме е срам да го призная. Знам, че за много хора е така. Иначе нямаше да се сещат повечето хора предимно по празниците за тези деца. Или , когато има кампания.

Но отидеш ли при децата в домовете, при майките-бойци,отглеждащи и борещи се за всеки ден с детето си, нещата стават мнооого лични. И вече не се измерват в "колко давате", защото частиците душа не се измерват. Колкото до популяризирането на идеята-ТВЪРДО ЗА! съм. И ме е яд, че доста хора не схванаха идеята на темата на Кейси.
Благодарение на десетките момичета от форума , които ми се довериха знам колко предубеждения има по темата, и страх, и недоверие. И как наистина трябва да попаднеш на правилните хора и правилното място, за да отвориш сърцето си.И после да не загубиш доверието, вярата и да не се поддадеш на усещането за безпомощност, защото нуждаещите са много и става дума за много нужди.
Но си струва да се опитва!
Искам да кажа и нещо друго- има много момичета, пишещи тук (имам предвид Клюкарника), които абсолютно не афишират участието си в благотворителни акции, които ЕЖЕМЕСЕЧНО, не спорадично, не инцидентно помагат.От чужбина- въпреки проблемите с пратките, намират начин. Оттук, от БГ- всеки според възможностите си (не говоря само за пари).
ЗА ВСИЧКИ ТЯХ (ясно е, че няма да цитирам):       

А иначе-според мен всеки дал и 1 лв, дал и 10 минути от времето си, и една блузка от детето си е достоен за голямо, голямо уважение. И ако иска-може да се тупа в гърдите, ако иска- може да не каже и дума за това. Това е въпрос на характер. Но смятам, че нямаме право да критикуваме в тази насока....Както и за това кой къде се отзовава-да не сме в Комсомола?
Всеки, независимо от метода си, който е привлякъл още и още хора за идеята, дава шанс поне на едно дете да се събуди макар и за една сутрин по-щастливо. А според мен това е най-важното!
Другото е суета и празни приказки.

Евала! Пишем без да четем, най-добре.

Да!Не 4ета!Ако темата е от 15 страници...трябва ли да ги про4ета вси4ки?
И както в пове4ето слу4ай става,на 5-та страница темата е изместена в друга посока!
Отговарям на въпросите на авторката на темата!
Но ти като гледам,непропускаш нищо...като разбира се непропускаш и глупави коментари!

Опс Djane стига, мислех, че само с мен имаш желание да се заядеш, но явно не съм права многознайнице. Точно тази тема, ако пък я беше прочела, а и не е 15 страници, щеще да видиш много и различни гледни точки на доста поносим и предразполага към диалог и мнения тон, точно такива като теб изместват темата.
Еми го е казала много................много по начина, по - който много от нас го чувстват

Което пак прави нещата лични. а Мъглата говори за друго според мен. И аз съм убедена, че е прав.Поне за част от случаите и хората. Но не е ненормално.

Няма значение с мъжа ми колко даваме. Не го правим, за да го афишираме. Даже наши близки приятели не знаят, че подпомагаме един детски дом. Когато колкото можем да дадем- даваме. От сърце.