В детството ми освен посрещане на гости, някои хора се натрисаха лично или децата си на семейните ни почивки и екскурзии, още тогава ги делях на 3 категории:
1. Свестни хора - идват рядко, ако наистина имат някаква работа и стоят само колкото да си свършат делата. Полагат усилия да не пречат много. Родителите ми никога нямаше да приемат пари. Но гостите поне се включваха в домакинстването - гостите може да са уморени като кучета от цял ден обикаляне, но поне ще измият чиниите след вечеря. Тези хора винаги отправят настойчиви покани за обратно гостуване. И ако се случи, полагат свръх усилия в посрещането.
2. Чаровни авантаджии - не крият, че идват за разнообразие и почивка, че очакват да им се прислужва поне 90%, но в замяна сипят похвали и най-вече намират начин да разнообразят домакинята - със стари истории, клюки и де да знам какво. Тези поне съгласуват кога е удобно да се самопоканят. Не е от тактичност, а за да са център на вниманието. След като си тръгнат, у домакинята остава усещането "уморих се, но беше приятно". Имах такава леля, беше виртуоз - всяка година гостуваше по 2-3 седмици на 3-4 места. От тях при майка ми само 2-3 пъти, но не всяка година. Е, тя си беше нахалничка и понякога минаваше в 3-тата категория.
3. Нахални и нагли авантаджии - винаги са роднини. Много приличат на гостенката на авторката, но има и по-безочливи - да си поръчват какви забавления трябва да им организираш, какво искат за ядене и т.н. Държат се като шефове, понякога дори просташки. При опит деликатно да им кажеш, че прекаляват, почват да го играят обидени или опитват да вменяват вина.
Има само един начин да се отървеш от такива хора - директно казваш "Не идвай вече", без обяснения.
Майка ми беше от най-най-"сърдечните" балъци. Уж добър човек, но към чуждите. Причиняваше неудобства на семейството си, но очакваше и ние да го играем балъци. Наречете ме лош човек, но още като дете ми писна.
За категория 1 бях ОК, помагах с кеф. Дори и аз като студентка пратих на гости при нашите подобно семейство.
Но за точка 2 и 3, не'ам нерви. С невинни детски въпроси си казвах нещата право куме в очи. Отне години, но се получи. Отидохме сами на семейна почивка, когато бях на 16 г! И гостите от т. 2 и 3 продължиха да ходят при майка ми, но в удобен период - когато ние децата не сме вкъщи. Това силно разреди посещенията до 2-3 годишно.