Иран, чистият феминизъм и религиите

Малкото информация която достига до нас не е никак окуражителна.
Преди няколко години Jade (ако не се бъркам ) от форума направи едно пътешествие което включваше Иран и Сирия, а трябваше мисля и през Палестина да мине, но го пропусна, та тя би дала по подробен поглед. Доколкото помня отзивите и бяха общо взето положителни до възторжени, сега незнам как би го коментирала, и дали би се пробвала да пътешества с автомобила из Близкия Изток.

То аз каквото и да си мисля си е за мен и на база на моето възпитание. Тоест всичко е субективно и така както съм убедена, че много жени страдат от ислямските обичаи, така и много си ги харесват и държат на тях. Дали Стокхолмски синдром или вяра не знам, но понеже не съм била там не смея да съдя категорично. За някои тамошни жени онзи живот е приятен, без грижи за изкарване на пари, без отговорности...
Това обаче, на което държа, е тези чужди обичаи да си стоят там и да не идват при нас. Пък там те да си се оправят.

По-възрастните жени в Иран са свикнали и новото не би им харесало.
Младите се борят за нов живот, но ще им е трудно.
Като цяло хората в Иран са едни от най-милите и добри, които съм срещала, но животът им е труден, но за да има реални промени за жените, промените първо трябва да обхванат мъжете там, а това е трудно.

Не всяко иранско семейство е изпълнено с дискриминация и насилие точно така, както не всяко християнско/атеистко семейство е изпълнено с мир и разбирателство. Тоест на микро ниво - семейство, приятелство, връзки - не можем да гадаем какво е.
На държавно ниво липсата на права според мен е видима - ограничения или директни забрани за образование, шофиране, свобода на словото, свобода на изразяването.
Колкото и да се опитвам да разсъждавам балансирано и философски обаче, все се сещам за "Не без дъщеря ми"...

Със сигурност там се подтискат жените. Едва ли нещата са били точно както е във филма. Все пак той е сниман след като Иран се развежда със САЩ.
Не съм се интересувала много от протестите в момента. До колкото съм чела основната причина и тежката финансова обстановка, за която помагат и санкциите на САЩ. Освен това САЩ и Израел имат огромен интерес от отслабването на Иран. Разпалването на протести и използването им за военна намеса са си запазена марка.
Горките хора, които протестират наистина. Би трябвало да са на ясно какво може да им се случи. В момента джихадистите в Сирия си развяват байряка. Едва ли положението на жената е по-добро там от колкото в Иран.

Хванах се да слушам, когато карам кола, от Ютюб книгата "Илинден" на Димитър Талев, прочетена от актьора Богдан Дуков. Любим автор, любима поредица, но точно тоя том най не съм го препрочитала от училище насам, понеже там много се бият комитите с турците или се готвят за битки, а аз се обърквам кой къде кога каква битка водеше. Освен боя има и други неща обаче. Някои неща за пръв път чак сега ми правят впечатление. И кое беше едното: местна беица със снаха си, дъщеря си и прислужница отива на гости у Ния Глаушева да иска от Ния, майсторка в плетенето на фини дантели, да научи дъщеря и. И там четирите с облекчение хвърлят забрадки и фереджета, а беицата въздъхва: "ех, щастливи сте вие, гяурските жени, че не трябва така да се пребраждате целите". На фона на цялото онова днешно: "аз нося хиджаба си с гордост, защото Аллах иска така от мен/гордея се с религията си" и "много по-спокойна съм, облечена така" това място в книгата ми се видя направо неправдоподобно. Което ме учуди, защото всъщност книгата е една енциклопедия на миналото на народа ни и до голяма степен - на човешката природа, и според мен почти всеки детайл в нея почива на точни наблюдения лично на автора или чути от първа ръка, или прочетени някъде на сериозно място от него. Обаче ето тук - сблъсък с което слушаме сега.
Да, има и разлика, най-малкото в повечето държави, еле християнските и изобщо светските (вкл. Турция при оня ислямист и националист, дето си го избират в последните години за шеф, си остава светска) забрадка се носи, ако искаш, т.е. носят онези, които не са принудени, докато не е било така в Османската империя и вероятно не е така в днешен Иран и особено Афганистан. Което си е разлика и там това за принудата важи.
Отделно специалното наблягане днес при някои че за една истинска мюсюлманка това е въпрос на религиозно благочестие - преди надали е имало нужда от подобно нещо, без забрадка и яшмак е било сигурно в очите на мюсюлманките от 19 век както да излезеш днес по гащи, де да знам, въпрос на външно приличие, не на вяра. Така си го представям.
Та сложно е, бетер от семейно положение във Фейсбук.

И да, признавам си, че изпитвам предразсъдъци към забрадените мюсюлманки. Независимо нашенски помакини, циганки (туркини не съм виждала, освен много възрастни) или чужденки. Не че ще извади бомба от забрадката, не че пряко ми пречат чуждите дрехи, просто в моите очи това е някак като знак за отделяне и противопоставяне. Почти фундаментализъм, а той, знаем, често е агресивен и безцеремонен. Абсолютно сигурна съм, че не всяка забрадена мюсюлманка иска да ни "каже" това със забрадката си, че не всяка или мъжете около нея изпитва враждебни чувства към светския ред или християнството, моля да не ми се обяснява, не е нужно; но в моите очи усещането е такова.

А за Иран не знам. Надявам се хората там, жените в частност, да не са толкова нещастни, колкото бихме били ние, попаднали на тяхно място.
Всъшност и в Северна Корея, друга страна, в чието всекидневие не бихме искали да попадаме по други причини, намират някакво щастие в обикновеното всекидневие, де, сигурна съм.
И... дано управниците им не станат заплаха за света с укрепването си.

Не мога да не добавя +1 към metal.vixen горе.

Аз говоря за книгата, която е биографична и е написана отчасти от самата Бети Махмуди.

То хубаво, обаче metal.vixen го няма по-горе. Мистериозно изчезване на мнение.
А по темата - в България в началото на 20-ти век по селата се е ходило със забрадки. Едната ми баба носеше забрадка, и сестрата на другата ми баба също - и двете живееха в села в Северна България. Сега не ми се вярва да са задължителни забрадките и в най-забутаното българско (християнско) село.
Логично е човек да си представи, че и в тези държави с хиджаб / фередже или забрадки да върви към отмиране традицията, но не, не се случва така. Ето по-рано в Истанбул нямаше или почти нямаше забрадки, а сега са се разпространили. И за мен това е начин за противопоставяне, демонстрация на някаква регигиозна принадлежност и враждебност към тези, които сме от друга религия.
От друга страна, бях преди години в Киевската Лавра (манастир в Киев) и там не пускат жените без забрадки. А мъжете могат да си ходят гологлави, на което наистина не виждам логиката.

Накратко, моето мнение е всеки да прави каквото си иска, да се облича както си иска, стига да не пречи на другите да си живеят, както те разбират за редно и правилно. Ако жените в тези държави искат някакви права, които нямат, не сме ние тези, които ще им ги осигурят - трябва обществото да е узряло за промени, а не виждам да узрява, по-скоро цикли на едно място и даже се връща назад.